Само ден след като френските историци отвориха архивите на тайните служби от Втората световна война, забулените мисерии от миналото започнаха да излизат наяве.
Първо излезе потвърждение на твърдението, с което се спекулира с години, че френската дизайнерка Коко Шанел е била твърде близка до фашистките тайни служби. Според наличните документи вероятно, но не и абсолютно доказано, тя им е сътрудничила.
Документите, чиито 70-годишна давност изтече, дават уникален поглед върху цала серия от тайни операции, извършвани от нациските окупатори във Франция, както и осветляват поведението на френската Съпротива. В архива се съдържат и хиляди индивидуални досиета, водени за агенти - включително и за Шанел.
Документите, съхранявани десетки години в архивите на средновековен замък във Винсен, източен Париж, не са били отваряни от историците досега.
В тях са описани с детайли действията, предприемани от германските шпиони, когато са залавяли членове на френската съпротива, тайните занимания на прокудения в Лондон генерал Шарл Де Гол и опитите да бъдат проследявани военнопрестъпниците.
От отворения архив става ясно също така, че френските тайни служби са следили известни хора, които са им изглеждали подозрителни.
Досието на дизайнерката Коко Шанел съдържа бележка, написана в Париж през ноември 1944-та.
"Мадридски източник ни информира, че Мадам Шанел през 1942-43-та е била любовница на агент Барон Гюнтер фон Динклаге. Той е бил аташе в германското посолство през 1935-та. Работел като пропагандатор и го подозираме, че е германски агент", пише в документа.
Според Фредерик Кегиньор, отговарящ за архива на тайните служби, досието показва, че Коко Шанел е била документирана като агент към службите на военното разузнаване Абвер (Abwehr).
"От немска гледна точка тя е била регистрирана, което означава, че потенциално би могла да служи като източник на информация, да изпълни мисия или да работи за тях. Но от нейна гледна точка, не се знае дали Шанел е била наясно с този факт", казва Кегиньор пред AP.
Според решение на френската държава, прието през 1999-та, голяма част от кутиите с документи са прехвърлени към архива на министерство на отбраната. Там те се съхраняват без класификация, така че да бъде затруднено ползването им от чужди държави при случай на криза или нападение.
Така че само половината от архивите засега са прегледани.
"Бяхме впечатлени от значението и от богатството на тези архиви, от усещането, че в известен смисъл, докосваш документ, който не е виждан 70 години", продължава разказа си Кегиньор.
След като документите бъдат идентифицирани, публиката ще има достъп до тях. Тъй като не се дигитализирани, посетителите ще трябва да ходят до замъка Шато де Винсен.
Архивите включват и немски документи, придобити от французите в края на войната, както и хиляди индивидуални досиета на членове на френската съпротива и на заподозрени помощници.
Документите ще хвърлят и по-ясна светлина върху съпротивителното движение, както и върху вярването, че французите масово не са се противопоставили на нацистите при окупацията.
Историкът Томас Фонтен подчертава, че историята е по-сложна, отколкото елементарното разделяне на едни, които са се съпротивлявали, срещу други, които са се предали на германците.
Той дава пример за лидер на местна група от Съпротивата, който по-късно започва да служи на фашистите.
"Очевидно е обаче, от досиетата на ГЕСТАПО, че той е бил изнудван чрез жена си и дъщеря си, за да бъде накаран да говори".
Много от бележките съдържат лични данни за хората, замесени във френски или немски операции.
Оказва се, например, че тайните служби на генерал Де Гол през 1943-та са водили бележки за родената в САЩ певица и танцьорка Жозефин Бекър, която се обявява за освобождението на Франция от нацистките окупатори.
"Тя демонстрира изключителна отдаденост, в нея няма никаква себичност. Мил и вълнуващ дух, тя е способна да ни направи големи услуги", пише в документа.
Много членове на Съпротивата са разказали своите истории пред френските тайни служби в края на войната. Техните свидетелства също се съдържат в архива.
Историкът Себастиен Албертели например поучва документите на около 600 жени, които са служели в армията на генерал Шарл Де Гол.
"Мога да чуя гласовете им, мога да ги оставя да говорят чрез тези документи", казва той.
Архивите също така съдържат лични писма, като например трогателно написаното на ръка писмо от племенницата на Де Гол Женевиев. "Скъпи чичо Шарл", пише тя в писмо, с което го пита как би могла да помогне за освобождението през май 1943.
Оказва се обаче, че някои от досиетата са непълни. Някои от документите са премахнати, за да останат някои детайли в тайна. Това важин например за досието на бившия президент на Франция Франсоа Митеран, който е служил при режима на Виши, преди да се присъедини към Съпротивата.
