Всичко започва като приказка, която разказва за момче от XVIII-ти век, което много иска да е принц. То е родено в бедно семейство в малък, окупиран град в Германия. Благодарение на собствения си интелект и воля, той става лекар и преуспява.
С известна доза късмет става приближен до датската монархия и в крайна сметка управлява цяла нация, радвайки се на любовта на кралицата.
Но след това всичко се разпада. Приказките не са истински все пак.
Всъщност амбициозният принц е бил придворният лекар, а любовницата му - кралица на друг крал. Любовната им афера приключва като бедствие - екзекуции, изгнание и разруха. Последното се отнася до двореца Хиршхолм - центърът на действието. Рабираш, че един кралски скандал е наистина сериозен, когато място, наречено "Северния Версай", бива разрушено без компромис.
Всичко започва когато английската принцеса Каролине Матилде се жени за своя братовчед Кристиан VII от Дания през 1766-а. Тогава тя е само на 15, а бракът е обречен от самото си начало.
Въпреки че принцесата иска да види повече от света, не е особено въодушевена да бъде изпратена далеч от страната си в уреден брак, дори и да е за добро. Но решава да изпълни дълга си и да последва волята на брат си - крал Джордж III, който иска да играе на "Игра на империи".
Матилде обаче има съмнения дали не заслужава по-скоро съжаление, отколкото завист, когато е уредено да се омъжи за принц, когото никога не е виждала.
В писмо до леля си тя допълва, че често тези принцове намират утеха другаде, най-често в придворните дами. Писмото й се превръща почти в пророчество, с изключение на това, че крал Кристиан VII не харесва нито нея, нито която и да било жена.
Нямало значение колко млада, царствена и красива е неговата съпруга, той е гледал на нея просто като на част от един уреден по сметка брак, дълг, който няма да го откаже от начина му на живот. Въпреки това Матилде ражда наследник на трона, а Кристиан продължава с развратното си поведение, но и бавно започва да се предава на умственото заболяване, от което страда.
Още от началото Кристиан иска да се откаже от задълженията си и да не бъде крал.
Лошото е, че това желание е било патологично, включващо халюцинации за насилие, фантазии за извратен секс и разюздани оргии.
Първоначално Каролине Матилде не харесва особено новия най-добър приятел на мъжа си. Но след като на 18 години преминава през психологически срив, който доктор Щруензе лекува, тя започва да се отнася далеч по-топло към лекаря... даже прекалено топло. Медикът и кралицата се отдават на гореща любовна афера.
Докато любовта им разцъфтява, шизофренията на Кристиан VII се засилва. Поведението му често е извън всякакъв контрол. Той все повече мрази да го натоварват с отговорността да управлява страната си. Щруензе трябва да се премести в замъка в Копенхаген и постепенно започва да поема все повече от задълженията на краля, който е повече от щастлив да има заместник.
Невъзможно е да разберем какво точно си е мислил Щруензе.
Може е да е искал да помогне на болния крал. Или е искал да приложи идеите на просвещенската психология върху него. Или е видял шанс за власт и се е възползвал. Каквото и да го е подтикнало, през 1770-а докторът започва наистина да взима властта в свои ръце.
Кралят е изключително доволен да обяви своя приятел за "надзирател на държавните дейности". С новата си титла истинският управляващ държавата прави един последен ход - пуска декрет, според който всеки нов закон трябва да има два подписа - на краля, разбира се, и неговия. Щруензе вече е фактическият управник и иска да си подсигури позицията.
Воден от принципите на Просвещението, той забранява робството, мъченията, подкупите. Гарантира убежище за бездомните и собствеността над земята за селяните. С ход, който разклаща и без това нестабилния кралски двор, Щруензе отменя наследствеността що се отнася до държавните позиции. Докато лекарят прокарва нови и нови закони, кралят напълно губи разсъдъка си.
Налага се Кристиан да бъде удържан, за да подписва документите, и дори връзван, за да се предотвратят избухванията му.
Кралят намира странно удоволствие в това да чупи прозорци и да обезглавява статуите в градините си. За разнообразие се търкаля по пода с викове. И все пак от време на време има моменти на нормалност.
Каролине от своя страна се вдъхновява от новата си любов. Тя става фен на лова и на това да се преоблича като мъж, за да ходи на ловни сбирки. Аристокрацията не е особено доволна от нейната разкрепостеност.
През лятото свитата й отсяда в замъка Хиршхолм, северно от Копенхаген. Палатът е построен между 1730-а и 1744-а и е решен в бароков стил. Твърди се, че е бил една от най-големите забележителности в Европа - издигнат на остров по средата на езеро, с два етажа и четири крила. Според историческите извори е бил много впечатляващ.
Градината и кътовете за отдих са били оформени според френските стандарти, сребърните и седефените елементи са били в изобилие, витражите са били от кристал.
На 17 юни 1771-а кралският двор пристига в замъка за това, което ще бъде наречено "Лятото на Хиршхолм". Тогава Щруензе и Каролине тотално се отдават на страстта си, а слуховете стигат и до Копенхаген. В самия дворец тя не е тайна за никого. През юли Каролине ражда дъщеря, която въпреки че кралят признава за своя, всички знаят, че е на доктора. Това е последната капка в гнева на аристокрацията от поведението на кралицата.
Обратно в Копенхаген с подкрепата на краля е организиран преврат срещу Щруензе и двамата любовници са арестувани.
Опитват се да обвинят лекаря в измяна, но всичко, което той е вършил, е било с одобрението на Кристиан. Затова го осъждат на смърт заради връзката му с кралицата. Няколко месеца по-късно Щруензе е обезглавен, а тялото му е оставено да гние пред очите на всички.
Каролине също е обявена за виновна, но вече мъртвият й брат Джордж чудодейно я спасява от обезглавяването. Да екзекутираш сестрата на английския крал би създало дипломатически сътресения и затова Каролине е изпратена на заточение. То се оказва кратко - през 1775-а кралицата се разболява и умира.
Крал Кристиан не изпитва почти нищо, въпреки че най-добрият му приятел, кралицата и дори плодът на тяхната гореща любов са мъртви. След като аристокрацията е успокоена, замъкът Хиршхолм е изоставен да се руши.
Според местните предания срамът от стореното там бил толкова голям, че сградата "сама се разрушила от срам". През 1810-а е съборена напълно и на нейно място е построена църква. Днес са останали единствено камбаните, спомен още от времената на двореца.
