Всяка година около 3 март винаги има множество спорове - дали това трябва да бъде националният празник на България, дали не е срамно, че чужда армия ни освобождава, дали със Санстефанския мирен договор руснаците всъщност не правят мечешка услуга на България, дали след Освобождението не започват да третират Българската държава като свой сателит (и така до ден днешен)...
Поводите за спорове са много. Едно обаче е сигурно. 3 март 1878 г. поставя началото на Третата Българска държава и е символ на онази голяма мечта за Голяма България, за Санстефанска България която ще дава повод за обединение на поколения българи след това.
Да, няколко месеца след подписването на този предварителен договор по време на Берлинската конференция мечтите за обединена и силна България ще са сринати със земята, а териториите, населявани с българи, ще бъдат разделени на 7 части, а самото ново българско княжество остава подчинено.
Това разделение обаче по-късно ще е причината българите от онова време да имат в сърцата си стремежа да съберат разпокъсаните парчета от родината си и да върнат тази митична територия на Санстефанска България.
След убедителните победи на руската армия, подкрепяна от българското опълчение, струи оптимизъм. На 31 януари 1878 г., е подписано примирие с османците и руската дипломация започва да подготвя мирен договор, който да постави началото на новата българска държава, да осигури придобивки за себе си, за Румъния, за Черна гора и за Сърбия.
Още преди да бъде сключено примирието, граф Николай Игнатиев, дотогавашния руски посланик в Цариград, изготвя два варианта на бъдещия договор за мир – умерен, който да се прокара по-лесно и да осигури умерените цели на Русия към момента и радикален, предвиждащ независимост за България и огромни териториални придобивки за Гърция, Сърбия и Черна гора.
Император Александър ІІ предпочита все пак по-умерения вариант. Канцлерът Горчаков изказва мнение, че тази версия на договора е толкова скромна, че очаква да бъде приет без уговорки от другите Велики сили. И единственото притеснение на руското правителство е как общественото мнение в страната, очакващо много повече, ще приеме толкова умерен вариант.
Още обаче с Одринското примирие се подписва съдбата на Санстефанския мирен договор. Нито една от Великите сили не харесва текстовете в бъдещото споразумение между Русия и Османската империя.
Знаейки тогава, че този договор ще е просто временен, граф Игнатиев започва да подготвя очертанията на свободната българска държава. При чертането на граници основните съображения не са етническите реалности, а стратегически и други "висши съображения".
Такава е позицията и на руското правителство. То допуска Цариград да си задържи част от Косово, а в замяна на това Сърбия е компенсирана с български земи.
По този начин сърбите получават Ниш, а Румъния - Северна Добруджа (като утешителна награда за крал Карол I за загубата на Южна Бесарабия в полза на руснаците). За да не се сърдят българите, в техните бъдещи земи се включват други земи, където обаче мюсюлманското население е повече от християнското.
Каква е целта на тези териториални "кръпки" и раздутата територия, която България ще получи? Благодарността на българския народ към Русия - поне такава е идеята на граф Игнатиев. За сметка на това тези, които разрушат този блян, ще загубят влиянието си по тези територии.
Междувременно преговорите започват. На 13 февруари в Одрин пристига първият член на турската делегация - външният министър Сафвет паша. Две седмици по-късно пристига и вторият - Сабдулах бей, посланикът на Османската империя в Берлин.
Срещу тях от руска страна стоят граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов - началник на дипломатическата канцелария в Генералния руски щаб и съветник на посолството в Цариград.
Още от началото преговорите вървят трудно. На 24 февруари се изпраща руски отряд от 10 000 души край Цариград, а Главната руска квартира се мести от Одрин в Сан Стефано - днес квартал Йешилкьой, част от предградието Бакъркьой, разположено на 10 км. от историческия център на Истанбул.
Там, в къщата, където е настанен граф Игнатиев, преговорите продължават. Междувременно в Сан Стефано пристига и Великият княз Николай Николаевич – главнокомандващ на руските войски.
На 28 февруари преговорите са прекъснати. Пълната липса на напредък в дипломатически план кара руската страна да заяви, че няма да седне повече на масата за преговори, а граф Игнатиев уведомява княза, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението – подновено.
Така в околностите на Сан Стефано руската армия се строява на линия в посока Цариград, подготвяйки се за марш. Въпреки че това е просто блъф, демонстрацията на сила сработва и османците се връщат на масата за преговори далеч по-склонни на отстъпки.
Най-сетне, на 3 март (19 февруари ст. ст.) прелиминарният мирен договор между Руската и Османската империя е подписан. Руснаците настояват той да се подпише именно на тази дата в чест на годишнината от възкачването на император Александър II на трона в Петербург.
Няколко месеца след това, недоволните от Санстефанския мирен договор Велики сили свикват Берлинската конференция и прекрояват за пореден път картата на Балканите. В следващите над 50 години тя ще се променя многократно.
От 3 март 1878 г. обаче българите получават признанието за своята държава. Тя не става факт веднага, след този договор пред държавата предстои дълъг и труден път на себеутвърждаване, трагедии и национални катастрофи, но именно тази дата дава мечтата за голяма България - онзи национален идеал, който ще обединява българите поколения наред.
"Санстефанска България" е един мит, а договорът от Сан Стефано е по-скоро опит да се удължи максимално срокът на руската окупация на завоюваните територии. По простата причина, че още през 1876 Русия е подписала Райхщадско споразумение с Австро-Унгария, което през 1877 е потвърдено с Будапещенската конвенция. Въпросното споразумение изключва "създаването на голяма компактна славянска или друга държава", поради което няма никакъв шанс Санстефанският договор да бъде реализиран. На всичкото отгоре, с този договор български земи се дават на Сърбия и Румъния ...
На трети март е подписан сан стефанския договор, който е края на руско-турската война. За първи път се определят граници на възстановената българска държава. Поклон.
Брестлитовския мир може и да е бил цензуриран факт, но в крайна сметка един любопитен факт, от една война, която завършва с абсолютен и трагичен ПОГРОМ за българия. Фалшива, кратковременна надежда, преди един брутален ПОГРОМ ! --- --- Ако не сте загубили и последната капка себеуважение: - ДНЕС просто млъкнете и почетете жервите. От елементарно възпитание. Просто млъкнете и не се излагайте. Не печелите нищо повече от.... ПРЕЗРЕНИЕ, примесено със съжаление. Нещастници!!
На никого не се кланям. И да, ти и всички които безцелно и злобно лаят на днешния ден, сте едни нещастници. Всеки ще ви заплюе. А ако не млъкнете и не почетете жертвите, които по стечение на историческите обстоятелства са и руски войници: - и бой може да ядете. Съвсем заслужено. Шапки долу!
О, руси, о, братя славянски, защо сте вий тука? Защо сте дошли на полята балкански немили, неканени гости? Желали би вас възхитени да срещнем со сълзи и с китки... Но идете вий настървени, на грозни зовете ни битки! Желали би вас да прегърнем и тоз път сърдечно, горещо. Но взорът ви свети зловещо... Как ръце сега да разгърнем? О, руси! Аз друг път ви славях за подвиг велик и чудесен, високо ви лґкът поставях във мойта душа, в мойта песен! Вий някога знаме Христово развяхте за благо човешко – строшихте ни игото тежко, а днеска ни носите ново! И пак не ви мразим (не крия: обича ви още народа); но любим и свойта свобода, стократно пµ любим я ния. За тоз кумир ние се бием и с чужд, и със близък упорно и няма ний врат да превием пред никакво иго позорно! О, колко ви, братя, жалея! О, как би желал, братя клети, свобода и вам и за нея кат нас да живейте и мрете! 1916
Жалки сте. Не заслужавате и не оценявате това което сега имате наготово. Заслепени и озлобени. Съвсем сериозно - само орезрение за вас, а от някои по-крайни хора и бок ще получите. Защото не проявявате елементарно възпитание и уважение, чисто човешко. Пачаври, които ползват деня за пропаганда.
Озлобени жалки същества, които се налага да каят злобно, защото преиначават преиначават истината, заслужават презрение. Всъщност, пренебрежение. Малко сте и сте лумпени в усилията си да обръщате всичко възможно на русофилия-русофобия и комунизъм-антикомунизъм. Изостанало мислене от 90-те. Горе долу всичките няколкостотин такива, се опитвате да създадете присъствие и да се убеждавате в значимостта си по форумите. Санстефанския договор е началато на нова българия. Дали е заради русия или не - явно само вие акцентирате на този факт. За вас това, че на трети март официално е подписано умредяването на новата българска държава е маловажен факт, говори много. Че сте помияри и небългари.
Въпрос,защо Косово приема,(и празнува),за начало на своята независимост 2008г.,а не 1999г.,когато армиите на САЩ и ЕС го освободиха от сръбският агресор?
На всички които имат проблем с православието: - ми бъдете толерантни, както се очаква съобразно принципите на либерализма ;). Поредния жалък опит за биполярно противопоставяне. Направо може да се разкрещиш - кой не скача е червен :D Доста е демоде, но щом така си решил, излагай се. С пропагандни похвати на ниво детската градина, резултатите са пренебрежение, презрение, може и някой шут в гъза от по-емоционален опонент.
След 89-та, решението 3-ти март да е празника е било доста широко подкрепено. Който смята че не е правилно, да си инициира референдум. Берлинския договор никой не ще да го празнува, но може да предложите деня на независимостта. И лека полека да се върнем към заглавието - добре ли е да празнуваме неосъществения национален идеал? Проблем ли е? Искаме ли съзнателно да изкореним историческите си амбиции? Последното ще е напълно в духа на комунистическия интернационал, който обезбългари македония. Също ще е в унисон с директивите на неолибералната диктатура. Но кое вдъхновява повече българите? Неосъщесъвения идеал, или по-прагматични дати!
Миналото може да се открива, преоткрива, интерпретира, но не може да се редактира. Също, когато се интерпретира, коректно е да се представят и двете гледни точки. Понеже не съм комунист, но съм антикапиталист, не крия симпатии към русия но и към стремежите на българия свързани с брестлитовския мир, поздравявам всички българи със стария химн "Шуми Марица". Текста е красноречив. Какво ни е донесъл трети март, какво се е случило след него, какви амбиции са преследвали българите и каква е била цената. Дали е правилно или не, не знам, но да се плюе върху това е проява на лош вкус.
Изобщо не става въпрос дали Косово е сръбско или не,а защо косоварите не празнуват 1999г. като знак на уважение към американските и (западно) европейски братушки? Комунистите и Християнската църква са най-големите фалшификатори на Историята! Християните се опитаха да фалшифицират из основи историята на Юдея,(Израел),и Римската империя,но удариха на камък. Комунистите обаче не се отказват от лъжите си... Една от най-големите им и гнусни лъжи е тази,че България е била основана през 681г.! Когато от историците е доказано,че българската държава е създадена в годините между 560-570. на север от Дунав. Но комунистите всячески държат на 681г. забележете,само и само за да се натегнат на славянска Русия! Тъй като през тази година прабългарите минават на юг от Дунав и приемат в държавата си славянски племена. А пък руските комунисти начело с Брежнев,обявиха 9-ти май за Ден на победата,(?!),въпреки че Сталин и Хрушчов не са смеели да направят това,просто защото тогава са щели да станат за смях пред съветският народ. А смехът може да убива...
Император Александър II е написал в манифест ясно за какво е водил война - за да не бъде угнетеното християнско население в Турция "разделено с нас и от целия Руски народ". Кишинев, 12 април 1877г.
"Днес наш празник ли празнуваме или руски?" Ами който продължава да говори основно за русия, може би... празнува руски празник.... И то не по журналистическо внушение. Името на статията: - "Санстефанска България и неосъществения национален идеал" Има други внушения. Но не би... За повечето хора, това е празник - изражение на българските мечти и амбиции. За други хора, това не е празник, не значи нищо. Просто е повод да изразят русофобията си.
Има ли някой, който в уроците по история на българия след освобождението, не е изпитвал тежест в стомаха ... ?!!? Когато от санстефанска българия вижда осакатените остатъци - княжество българия и източна румелия? Или положението след междусъюзническата война? Или Ньой? Това са емоциите на нормалния българин. Разбира се, неолибералната пропаганда може да спести тази травма у малките българчета. Достатъчно е да махнем с лека ръка и да забравим. Хилядите убити в бойни действия. Стотиците хиляди бежанци по време на войни. Изселниците от македония, беломорска и одринска тракия. Забравете и плямпайте за русия. Трети март и санстефанска българия нищо не значат за вас. Лумпения ви бяс иска да се изрази и да се подхранва от нещо. Което няма нищо общо с това, което празнуваме. Обаче, хиляди хора, потомци на бежанците от националните катастрофи, живеят из българия. Из някои квартали в някои градове. Кажете им на тях, какво е трети март и символното значение на санстефанска българия. Ако не ви е срам де. А някъде, има хипотетична вероятност и за шутове...