Кристалната нощ - погромът, който предвещаваше Холокоста

Австрия и Германия отбелязват 80 години от едно от най-мрачните и кървави събития в новата история на двете държави - Кристалната нощ. Така е наречено събитието в нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г., при което властите в Третия райх извършват погром над еврейското население в страната.

Нападението е организирано от Щурмабтайлунг (SA) - паравоенната организация към управляващата Националсоциалистическа германска работническа партия, а заповедта за действие е дадена от нейния водач Адолф Хитлер.

Разграбени и опожарени са 191 синагоги, от които 76 биват напълно унищожени, както и 815 магазина, принадлежали на евреи. Около 30 000 евреи са арестувани и изпратени в Дахау и други концентрационни лагери, а 40 души са убити.

Този път не само кръглата годишнина от нощта на погрома, но и зачестилите прояви на враждебност към евреите и ненавист към чужденците, привнасят още по-голямо значение на събитието. Неслучайно германският президнет Франк-Валтер Щайнмайер призова в речта си за просветен патриотизъм.

"На 9 ноември, ние германците си припомняме и за двете - за светлината, но и за сянката в нашата история. Погромите през 1938-ма представляват несравним разрив с цивилизацията и са символ на срива на Германия към варварство", каза Щайнмайер.

Неговият австрийски колега Александер Ван дер Белен също напомни за опасността от залитането към крайно-десни идеологии.

"Трябва да гледаме историята като пример, който ни показва докъде може да доведе политиката на изкупителната жертва, на насаждането на омраза и изключването", заяви президентът на церемония на мястото на някогашната синагога в квартал Леополдщат на Виена - най-големият еврейски храм в австрийската столица преди разрушаването му при насилието срещу евреите на 9 и 10 ноември 1938 г.

"Макар историята никога да не се повтаря, има ситуации и политическа риторика, които показват сходства", допълни още той.

"Кристалната нощ" е първият ясен пример за това, което ще последва през Втората световна война като холокост над евреите на територията както на Германия и Австрия, така и на окупираните от нацистите територии. Как обаче се стига до този погром?

Още с идването на Хитлер и Национал-социаистическата работническа партия през 1933 г. на власт в Германия, те започват да насочват срещу евреите обществения гняв от загубата на Първата Световна война и последвалата след това опустошителна финансова криза, при която германската марка се обезценява дотолкова, че един хляб струва чувал с пари.

Пропагандата на Йозеф Гьобелс се съсредоточава да прехвърли на евреите вината за всичко това върху тях, докато държавата започва да приема редица антиеврейски закони и поправки, ограничаващи правата на гражданите с еврейски произход. Те са ограничени откъм образование, до определен тип работа, забранено е евреи да работят каквато и да е държавна служба.

Последвалите след това през 1935 г. Нюрнбергски закон, от своя страна също така отнемат на евреите правото на гражданство (а с това и правото на глас) и им забраняват да сключват брак с нееврейски германци.

Всичко това води до засилена емиграция на евреи от Германия и Австрия (след 1938 г., когато страната е анексирана от Третия райх), а потокът е толкова голям, че много държави започват да налагат ограничения върху правилата си за приемане на чужденци.

На фона на всичко това идва решението от август 1938 г. за прекратяване на разрешенията за пребиваване за чужденци и да трябва да се подновят отново. Това включва родените в Германия евреи от чуждестранен произход.

Една от най-засегнатите от това решение държави е Полша, тъй като голямо количество от евреите от чуждестранен произход в Германия идват от Полша.

Варшава заявява, че няма да приеме евреи с полски произход след края на октомври, което, на свой ред, предизвиква вълна от експулсации към Полша. На 28 октомври 1938 г. по заповед на Хитлер е наредено на евреи с полски произход да напуснат страната. Те трябва да сторят това за една нощ, а на един човек е позволено да носи само по един куфар с вещи. Всичко останало се конфискува от държавата (и от много съседи, както показва практиката след това).

Депортираните са отведени от домовете си до железопътни гари, където биват качени на влакове към Полша. На границата обаче полските граничари отказват да допуснат всички тези хора и влаковете с евреите остават блокирани на границата при изключително лоши условия на студ, лошо време, липса на храна и на хигиенни условия.

От всички блокирани на границата евреи само 4000 получават разрешение за влизане в Полша, но останалите 8000 са принудени да останат на границата, където в суровите условия да чакат позволение да влязат в Полша.

Сред изгонените е и семейството на Сендел и Рива Гринспан, полски евреи, които са емигрирали в Германия през 1911 г. и се заселили в Хановер, Германия. Техният син Хершел по това време живее с чичо си в Париж и на него му е спестен целият този тормоз. Родителите му обаче се обръщат към него с молба за финансова помощ, за да могат да оцелеят на границата. Той получава пощенската картичка с молбата им на 3 ноември 1938 г.

Няколко дни по-късно, въоръжен с револвер той отива в германското посолство, където настоява да се види със служител. Завеждат го при Ернст фон Рат, дипломат и трети секретар на посолството. След кратък разговор Гринспан вади револвера и прострелва пет пъти Фон Рат.


Хершел Гринспан и Ернст фон Рат

Младежът не се опитва да бяга от френската полиция и се признава за виновен за стрелбата. В джоба си той носи пощенска картичка на родителите си и написано съобщение: "Нека Бог да ми прости... Трябва да протестирам, за да се чуе протеста ми от целия свят и аз ще го направя". Два дни по-късно дипломатът умира от раните си.

Междувременно германските власти вече са задействали наказателни мерки срещу евреите заради убийството. На еврейските деца е забранено да посещават държавни училища, спира еврейските културни дейности и публикуването на еврейски вестници и списания, включително трите национални германски еврейски вестника.

Това обаче е само на повърхността. Основното отмъщение се подготвя за нощта на 9 срещу 10 ноември.

Новината за смъртта на Фон Рат заварва Адолф Хитлер на вечеря, отбелязваща годишнина от Бирения пуч от 1923 г. На нея е разяснено, че партията официално не трябва да организира или подготвя каквито и да е протести и отговори срещу евреите заради убийството, но не трябва и да бъдат възпрепятствани, ако възникнат самостоятелно.

По този начин на партийните лидери се дава зелена светлина да действат под прикритието на спонтанни протести и да извършат погром срещу еврейското население в страната.

В 01:20 часа на 10 ноември 1938 г. Райнхард Хайдрих изпраща спешна телеграма до Полицията по сигурността и Щурмабтайлунг с инструкции за бунтовете, които включват план за действие, който да предпази от насилието чужденците, собствениците на нееврейски бизнеси и като цяло да насочи погрома единствено срещу евреите.

На практика органите на реда не трябва да се намесват, освен ако "протестиращите" не излязат извън зададените насоки. Има инструкции към полицията също така да изземва архивите от синагоги и обществени служби, както и да арестува и задържа "здрави мъже евреи, които не са твърде стари", за евентуално прехвърляне в трудови концентрационни лагери.

В крайна сметка резултатът от цялата тази нощ на насилие е разбиването на редица еврейски магазини и бизнеси, физически побои над евреи и дори убийства.

Еврейски домове са претърсени из цяла Германия. Поругани са синагоги, молитвени домове и еврейски гробища. Повече от 30 000 евреи са задържани и впоследствие изпратени в концентрационните лагери Дахау, Бухенвалд и Саксенхаузен.

Днес Кристалната нощ се смята за фактическото начало на Холокоста. Именно след нея всичко се променя и преследваният срещу евреите в страната стават още по-ожесточени, а висшите нацисти заговарят за кардинално решение на "еврейския проблем".

Новините

Най-четените