За Яна Петрова, която е създател на CoKitchen - споделено място за готвачи и любители на добрата храна в София - кухнята е начин на живот.
Акцент в работата на Яна и нейните приятели и колеги са качествените продукти. Всеки, който обича да готви, може да го направи в професионално оборудваната кухня на CoKitchen.
Сутрин е и се срещаме на работното й място, което е изпълнено със светлина, уют и усмихнати хора, готови да се развихрят в готвенето.
Време е да поговорим за храната, любовта към професията, вкуса към живота и усещането за дом.
Ако стаите можеха да говорят, какво щеше да ни каже твоята кухня?
Моята кухня щеше да разкаже за опитите на един европеец да се сблъска с източната кухня, без да познава дори основaта й, без да е пътувал и да я е пробвал някъде другаде.
Щеше да разкаже как много често, когато готвя, си припявам на фона на любима музика и щеше да разкаже колко често получавам нови прекрасни украшения и съдчета.
Какво си представяш, когато чуеш думата "дом"?
В моя дом чувството е създадено от разкошния ми дървен под, който носи една такава естествена топлина в една изключително стара софийска сграда.
Влизайки там и виждайки светлините, които идват от улицата и как те осветяват този под, си казвам: "Да, това е вкъщи".
Другото "вкъщи" е, когато отида на гости на родителите ми, видя четирите дворни котки, кучето, градината и от вратата ме посрещат с нещо вкусно.
Къде се срещат натовареното ежедневие и добрата храна?
Пресечната точка е в желанията и грижата, защото добрата храна е едно от нещата, които символизират грижата за нас самите. На първо време, осъзнавайки това, трябва да създадем в себе си желание да я търсим навсякъде и постоянно.
Ако не можем да я намираме, да си я приготвяме. Или да откриваме мъничкото места, които са се превърнали в оазиси на добра храна и да ги подкрепяме.
На какво те научи CoKitchen?
Научи ме на страшно, страшно много неща. За тази вече над година влязох в дълбините на това как трябва да изглежда всъщност една професионална кухня. И колко всъщност са полезните уроци, които можем да вземем от домашната кухня и да ги пренесем в професионалната.
Едно от нещата, които най-много се радвам, че научих, е това, че има все повече хора, които възраждат стари рецепти, връщат готвенето в ежедневието си или започват да създават качествени продукти.
Каква е най-хубавата вечеря?
Най-хубавата вечеря е приготвена от отгледани в градината зеленчуци, поръсена със семенца и овкусена с домашен оцет.
Кога заобикаляш правилата?
Аз не ги заобикалям, опитвам се да ги попроменя. Там, където видя, че настоящите правила не са толкова добри, просто се опитвам да покажа защо други биха били по-добри.
Кога се изненадваш от себе си?
Ами изненадва ме колко са широки пределите на човешкото желание и как когато знаеш към какво се стремиш, силите ти са в пъти повече, отколкото силите, с които си свикнал да работиш по принцип.
Коя е последната снимка на храна в телефона ти и каква е историята зад нея?
Вчера правих една прекрасна интерпретация на скариди с индийско къри, но последната снимка на телефона ми всъщност са едни мини бургери, които правихме за едно специално събитие вчера и историята е, че те са отворени. Нямат горно хлебче. Защо нямат? Ами защото аз обожавам бургерите с вкусно месо, обаче във времето ми стана неприятно да ям основно хляб с много малко месо и реших, че ако не мога да си намеря перфектния бургер, трябва да си го направя.
И направихме ние перфектния бургер като основата му е с хляб от квас, отгоре е с разкошно телешко мляно месо и естествено - пресни зеленчуци.
Как се вдъхновяваш за подвизи?
Има две основни неща, които във времето открих, че ме вдъхновяват. Едното е четенето, книгите, не само кулинарните книги, но и интересната художествена литература.
Книгите някак си помагат да изчистиш лошите неща от ежедневието и да се върнеш към това, което искаш да правиш. Да си върнеш желанието да го правиш.
Другото нещо, което ме вдъхновява за готвене, са продуктите, които са много специално нещо, когато са качествени.
Тоест, когато видиш една щайгичка с пресни домати, които някой е набрал сутринта, а преди това е отгледал... Това е много вдъхновяващо.
