Дълбоко в планините в сърцето на остров Сулавеси в Индонезия живее интересно племе - тораджа.
Макар огромната част от населението на Индонезия да изповядва мюсюлманството религия, тораджа са християни. Пазят обаче доста от традициите на старата си, местна религия алук то доло, начело с най-впечатляващите ѝ ритуали - начина, по който приемат погребенията, смъртта и починалите си близки.
За тораджа смъртта не е краят, а починалите близки не ги напускат. Последното напълно буквално.
Тораджа често пазят с години телата на мъртвите в домовете си, отнасят се към тях като с живи, а когато ги погребат - най-пищният, скъп и важен ритуал в жизнения цикъл на всеки - също не е за постоянно.
Тези хора просто имат съвсем различно отношение към смъртта и за тях тя е постепенен процес, а не отделно, кратко събитие. Душата на починалия, вярват тораджа, продължава да е с тях и пази дома им от зло. Според тях той си отива чак след погребението, а дотогава те го приемат за болен или заспал.
Затова и за тях в присъствието на мъртвеца в къщата няма нищо зловещо. Точно обратното, те се отнасят към него като към жив. Останките се поддържат с формалин и се поставят във временен дървен ковчег. Стоят в отделна стая.
Останалите в дома говорят на починалия, канят го на обяд, дават му вода, черпят го цигари и понякога го вадят навън на слънце.
Хората от това племе вярват, че починалите не бива да се отделят веднага от семействата си. Те остават с тях, за да им носят добър късмет и съответно към тях трябва да се отнасят с нужното уважение.
Изключение се прави, когато почине новородено. Ако на бебето още не са поникнали зъби, то се поставя в изрязана в живо дърво дупка - за да продължи живота му заедно с този на дървото.
Мъртвецът може да остане в къщата с години - докато семейството събере пари за поне един бивол, който да бъде принесен в жертва на погребението. И тъй като това е най-важното събитие в живота му - далеч по-важно от сватбата, пестенето може да продължи много дълго, за колкото се може по-охолна церемония.
Парите, нужни за едно погребение, варират от 50 000 до 500 000 долара - според статута на семейството.
На самите погребения се стичат стотици и хиляди хора. Става дума за големи тържества, които продължават с дни и дори седмици, а колкото повече животни се заколят - толкова по-добре. За човек с висок статус например се смята, че ритуалът трябва да продължи поне 7 дни и да бъдат принесени в жертва между 50 и 100 бивола, както и стотици прасета.
Едва след погребението душата на мъртвеца напуска този свят и се пренася в Пуя - земята на духовете, вярват тези хора на остров Сулавеси.
Телата се полагат в дупки в гробници в скалите или в пещери. Но и тогава тораджа не оставят своите мъртви.
Периодично - през една или повече години, те ги вадят, почистват ги, сменят им дрехите и дори се снимат с тях, след което отново ги връщат в земята. Оставят им и нови подаръци - часовници, бижута или очила.
Тораджа вярват, че този обред носи по-добра реколта и плодородие, както и че мъртвите никога не напускат живите.
Което си е доста добре работещ механизъм за справяне със скръбта по отишлите си близки.
