Викингите са смятали, че това са отблясъци по броните на валкириите, които водят при Один умрелите в битка воини. Или че това е последният им дъх, или мост, който ги води по пътя към Валхала.
Коренното население на най-северните части на Европа - сами, се е страхувало от тях и ги е приемало за душите на умрелите, за които дори не бива да се говори. Ако махаш или пееш под тях, ще привлечеш вниманието им и те може да те достигнат и отвлекат на небето или дори да отсекат главата ти.
Те толкова са се страхували от това необяснимо за тях явление, че дори и днес много хора от този народ предпочитат да стоят на закрито, когато на небето затанцува Северното сияние.
Днес не просто знаем на какво се дължи този магичен феномен, но и много от нас копнеят да зърнат небе, озарено от Aurora Borealis - Зората на севера. Или Aurora Australis - Южното сияние, макар че това е още по-трудно, тъй като може да се наблюдава основно от Антарктида.
Пленяващите съзнанието зелени, лилави и розови светлини са резултат от слънчевия вятър, чиито заредени частици стигат до Земята и са привлечени от магнитното ѝ поле. Те се насочват към двата магнитни полюса - северния и южния, а окраската всъщност е енергията, която се получава при сблъсъка им с газовете в атмосферата.
В Северното полукълбо това явление може да се наблюдава най-често и оптимално в т.нар. овал или зона на Аурора - поясът около Земята, който се заключва около 60 и 75-ия паралел, а по-тесните граници, където появите са най-чести и с най-висока активност, са от 65 до 72-ти паралел.
Или с други думи много, много на север - овалът докосва полярния кръг, който се намира на 66-тия паралел. Не е изключено светлините да се видят извън тези граници - при особено силен слънчев вятър, но е много по-малко вероятно.
Това означава, че най-добър шанс да се види северно сияние има в Исландия, северните части на Норвегия, Швеция, Финландия и Русия, в Аляска, Канада и южната част на Гренландия.
И то през зимата - от октомври до март. Северното сияние е целогодишно, но за да може да се види, е нужна пълна тъмнина, а в Арктика слънцето не заляза пред лятото. Затова и за наблюдение на Аурора човек трябва е далеч от светлинно замърсяване, т.е. изключително трудно е сиянието да се види в града, освен ако не е много силно.
Другото абсолютно задължително условие е чисто, безоблачно небе.
Тези условия значат едно - ако искаш да видиш танца на светлините в небето, трябва да отидеш в Арктика през зимата и да проявиш търпение. Появата на сиянието никога не е гарантирана - тя зависи от слънчевата активност и въпреки че има куп сайтове и приложения с прогнози, реалността може да се окаже друга.
Обикновено за появата на сиянието се налага и да се чака - час или дори два, а това може да не е особено приятно, ако температурата е минус 15-20 градуса.
Дори да видиш сиянието още от първата нощ, то може да е слабо и далеч от създадената ни от снимките представа за великолепни светлини, огрели цялото небе.
Защото Аурора има още един трик, с който трябва да е наясно всеки, готов да я преследва - тя е прекалено фотогенична. Обикновено сиянието се вижда далеч по-ярко, когато се снима, а при наблюдение с просто око цветовете не са толкова наситени и силни. Причината е спецификата на човешкото око, което е настроено да вижда по-бледо при тъмнина и най-вече в черно-белия спектър. Затова и слабо сияние изглежда като бяло и може да се сбърка с облак, а едва след като бъде снимано, на кадъра да се окаже със зелен цвят.
Всичко това определя и как да планираме и накъде да се насочим, ако искаме да видим Аурора. Америка и Гренландия са твърде далеч, а и ако някъде е наистина студено през зимата - това е Аляска. По-логично е от България да се пътува към частите на Европа в зоната на Аурора.
И предвид, че пътят е дълъг и е добре да отделим поне две нощи за лов на сиянието, добре е да се избере място, където има и какво друго да се прави, докато се чака нощта. А също и достатъчно развит туризъм - най-удачно е да се наеме тур, чийто водач знае най-добре кои са най-подходящите места за наблюдение.
Абиско, Швеция
Добре дошли в сърцето на Шведска Лапландия, на 250 км. северно от Полярния кръг и, в общи линии, в средата на нищото. Абиско е малко селище в Националния парк Абиско и се смята за едно от най-добрите места в Европа за наблюдение на Северното сияние.
В района има специфичен микроклимат, който почти не позволява да се появяват облаци - там дори рядко вали сняг, но заради студа се задържа много дълго. Почти гарантираното напълно чисто небе пък значи, че може да се види и по-слабо сияние.
Липсата на светлинно замърсяване пък е гарантирана от отдалечеността - най-близкият град е Нарвик в Норвегия - на 80 км, а шведската Кируна е на 90 км.
Това значи, че средно в Абиско се отчитат около 160 нощи годишно със Северно сияние, а бонусът е, че не е нужно да се търси място надалеч от селището - достатъчно е да се излезе на няколкостотин метра от хотела.
Тъй като мястото е станало популярно сред търсачите на аурора, има сравнително развити туристически услуги. Има и лифт до Небесната станция, която се намира на върха на хълм и предоставя отлични възможности за наблюдение.
От Абиско може да се отиде до ледения хотел в Юкасярви, където всичко е от лед, може да се карат ски или човек да се повози на кучешки впряг или моторна шейна.
Локацията на Абиско в пустошта на Арктика обаче значи, че през декември и януари има само няколко часа дневна светлина, а през цялата зима може да се бъде много студено - до минус 15-20.
Алта, Норвегия
Столица на региона Финмарк, Алта е вторият най-северен град в света и се намира на 400 кв. северно от полярния кръг.
Градът е точно под зоната на Аурора. В Норвегия е известен като града на Северното сияние, тъй като там се намира първата в света обсерватория на Северното сияние.
Тук също небето е чисто през голяма част от зимата - твърди се, че Аурора може да бъде видяна 200 дни в годината, като танцът по небето започва от септември, когато и нощите застудяват сериозно. Последното често е необходимо условие - мразовитите, сухи нощи обикновено са добра предпоставка за наблюдение на сиянието.
На разположение са забавления като преходи със снегоходки, кучешки впрягове и музея на праисторическите скални рисунки, с които Алта е известна. Най-старите датират отпреди 5000 г. и са по скали в целия район, които обаче е трудно да се видят през зимата.
Средно през зимния сезон температурите са в поносимите граници от минус 10-11 градуса.
Рейкявик, Исландия
Цяла Исландия е добра дестинация за наблюдение на Северното сияние, но най-удачно е да се отседне в столицата Рейкявик. Вероятността да видите Аурора, докато сте в центъра на града не е голяма, но в близост има места, където светлинното замърсяване изчезва - например фара Грота на полуостров Селтярнарнес до града.
Редица агенции в Рейкявик предлагат всевъзможни варианти, с които може да се съчетае наблюдението на Северното сияние - например докато се излежавате в Синята лагуна, естествен топъл минерален басейн, близо до столицата.
Цялата страна е уникална и заслужава да се обиколи, или поне от Рейкявик да се отиде до т.нар. Златен кръг, като Аурора може да е по-скоро черешката на тортата. Част от Златния кръг са националният парк Тингвелир, където се срещат американската и евразийската тектонични плочи и където е бил основан парламентът на викингите през 930 г., гейзерите в геотермалната област и водопадът Гулфос.
В пика на зимата нощта продължава 19 часа и тъй като има какво да се види в Исландия е добре да се планира пътуване през февруари или март, когато има повече светли часове.
Тромсьо, Норвегия
Това е най-големият град в Северна Норвегия, на 70-тия паралел и на 300 км северно от Полярния кръг.
Тъй като се намира до крайбрежието на Атлантическия океан, Тромсьо е на пътя на Гълфстрийм, което означава, че през зимата тук не е толкова студено, колкото човек очаква от място толкова на север. Средно температурата е около минус 8 през януари, а времето се променя постоянно, което значи, че дори и да има облаци, които пречат да се види Северното сияние, те може бързо да изчезнат.
Градът е в сърцето на зоната на Аурора, разположен е сред фиорди, планини и острови и силно сияние може да бъде видяно дори от центъра на Тромсьо.
Местните туристически агенции предлагат куп турове, но една от близките планини е достъпна и с лифт и човек може да си опита късмета и сам. Градът е популярно туристическо място и предлага и други възможности - ски бягане, снегоходки, кучешки впрягове, а през януари има и фестивал на Северното сияние.
Трябва обаче да се има предвид, че от края на ноември до средата на януари слънцето изобщо не изгрява. Това дава повече часове за лов на Аурора, но пък ограничава всички други активности извън града.
Рованиеми, Финландия
Макар да не се слави като мястото с най-голяма възможност да се видят танцуващите по небето светлини, този град точно на Полярния кръг все пак е добър вариант с около 150 нощи с поява на Аурора.
Тъй като е известна и като Домът на Дядо Коледа, столицата на финска Лапландия е и може би най-популярната туристическа дестинация в цяла Арктика. Което има и добри страни - предлагат се купища забавления - ски, разходки с елени, хъски, посещение в селото на Дядо Коледа, северен зоопарк и какво ли не още.
От самия град сиянието може да се наблюдава от Арктическата градина зад музея "Арктикум", от върха на хълмовете Сиванесваара и Оунасваара, има и турове извън града, в горите на Лапландия.
Тук също може да стане доста студено и да се наложи да "ловите" Аурора на минус 18 градуса
Инари, Финландия
Това градче е доста по на север от Рованиеми и местоположението му предоставя добра възможност - там има Северно сияние в три от четири нощи.
Инари е на езеро, което, естествено, е замръзнало през зимата и представлява чудесна площадка за наблюдение. И освен останалите възможности за зимни забавления, езерото дава възможност и за риболов в леда.
Мястото не е и особено топло - средната най-висока температура през януари е минус 10 градуса, а и денят трае едва 5 часа. Но пък дава усещането, че си наистина на края на света.
