През 90-те целокупният шоубизнес вярваше, че никой не притежава по-добър нюх за създаване на момчешки банди от Лу Пърлман.
Едричкият импресарио на групите Backstreet Boys и 'NSync си създава име благодарение на процъфтяващите кариери на няколко млади момчета, устремени да покорят световната поп сцена.
В музиката и извън нея Лу е известен като мастит предприемач, който сякаш кара парите да се появяват от въздуха.
Спокоен, с ведър нрав и заобиколен от знаменитости, неговото поведение с нищо не подсказвало, че зад лъскавата фасада той крие мрежа от финансови измами.
Машинацията му остава тайна с години, докато пред вратата му не започват да се изсипват хора с един и същ въпрос: "Къде са ми парите?".
И малко по малко истинското лице на Лу Пърлман излиза наяве. Той е доказан измамник, движил зад кулисите мащабна Понци схема, и предполагаем сексуален хищник, възползвал се от младите си звезди.
Пълните параметри на престъпленията му са разкрити в новия документален сериал на Netflix - "Dirty Pop: The Boy Band Scam". Поредицата от 3 епизода е налична в стрийминг услугата от 24 юли и разкрива в детайли скрития живот на Лу.
Трейлъра на Dirty Pop: The Boy Band Scam гледайте тук:
Изпеченият измамник, който напуска САЩ малко преди скандала с финансовата му схема да гръмне, е излъгал 2000 инвеститори. Част от тях са пенсионери от Флорида, които са вложили спестяванията си, подведени от обещанията му за мързеливо забогатяване.
Според данните на ФБР Пърлман е източил от познати близо 317 милиона долара за 15 години. В същото време е имал заеми към банки за общо 130 милиона долара, а институциите заплашвали, че ще го съдят, понеже повечето му кредити били просрочени.
Обвиненията срещу Пърлман постепенно набъбвали, като в течение на разследването се появява и информацията, че финансовите му злоупотреби са само върха на айсберга.
Кралят на момчешките групи е заподозрян и в сексуален тормоз срещу тинейджърите, на които е бил мениджър.
Твърди се, че им е показвал порнографски филми, канил ги е да нощуват в спалнята му и е настоявал момчетата да се обръщат към него с прякора "Голямото татенце".
"Момчетата често се шегуваха с изречението: "Позволи ли на Лу да ти духа вече?". Абсолютно съм сигурен, че всички знаеха, че този човек е сексуален хищник. Всички таланти знаеха каква игра играе Лу. Ако ви кажат, че не са знаели, лъжат ви", разказва Стив Мууни, асистентът на Пърлман, пред Vanity Fair.
Малцина са обаче хората около бизнесмена, които намират нещо нередно в желанието му да се обгради с млади момчета, въпреки че миналото на Пърлман е пълно със съмнителни обстоятелства.
37-годишният милионер и изпълнителен директор на публична компания за въздушни реклами навлиза в музикалната индустрия през 1992 г., държейки се така, сякаш цял живот е разполагал с неограничени средства.
Това далеч не е истина.
Пърлман е израснал в малка тухлена сграда в нюйоркския квартал Куинс, където семейството му едва е свързвало двата края. Баща му е работил в химическо чистене, а майка му е била домакиня.
В автобиографията си Bands, Brands and Billionaires обаче Пърлман представя детството си от най-идеалистичния възможен ъгъл, а себе си описва като миниатюрна версия на Бил Гейтс, припечелващ малки състояния на щанда си за лимонада.
В мемоарите си импресариото казва още, че животът му се променя завинаги през лятото на 1964 г., когато от прозореца на спалнята си гледа как дирижабълът на Goodyear каца на Световното изложение в Ню Йорк.
Пърлман пише, че на 10-годишна възраст е убедил училищния вестник да го акредитират да напише материал за дирижабъла, за да му дадат пропуск и да го пуснат до хамбара на летателното средство.
"Така се роди една мечта", пише мениджърът в биографията си.
Истинска приказка, която се оказва лъжа от началото до край.
Историята с дирижабъла и убеждаването на училищния вестник не се е случила с Лу Пърлман, а с неговия съсед Алън Грос. Когато прочел излязлата през 2002 г. биография на мениджъра, той останал като зашеметен, понеже живеещото в близост хлапе си присвоило значим епизод от живота му.
Пред Time Грос показал стария апартамент на Пърлман, както и неговата стая, от където нямало изглед към летището с кацащия дирижабъл на Goodyear.
Докато Пърлман живеел в Ню Йорк, често разговарял със съседа си за дирижаблите, а когато навършва 21 г. негов познат брокер на "Уолстрийт" го убеждава да купят хеликоптер на лизинг и да го предоставят за въздушни реклами.
В книгата си Пърлман твърди, че след тази сделка е направил първия си милион, което впоследствие също се оказва лъжа.
През 80-те ентусиазмът му за бизнес с рекламни дирижабли търси нови полета за развитие, което води импресариото до решението да основе собствена компания, от която да предостави акции за продан.
Кръщава фирмата Airship и разполага дейността ѝ в Орландо, Флорида.
Постепенно започва да привлича инвеститори с обещанията, че ще им изплаща 10% от годишните дивиденти на компанията и им гарантира, че активът им е застрахован от инвестиционната спестовна сметка за служители Еisa.
Пред партньорите си Пърлман твърди, че работи съвместно с германската авиокомпания Trans Con Air, които ще осигуряват летателните средства. Подхвърлял различни финансови отчети, показвал им застрахователни полици, всички от които били фалшиви.
Фокусът му проработил и начинаещият бизнесмен се сдобил с първите си дирижабли.
В началото на 90-те обаче вниманието му се насочва към момчешките групи, след като мениджърът на New Kids on the Block му споделя, че печели по 100 милиона долара годишно от децата.
Дни след прозрението Лу публикува обява в местен вестник, че търси таланти за бой банда и след кратки прослушвания събира Ник Картър, Хауи Дороу, Ей Джей Маклийн, Брайън Литрел и Кевин Ричардсън. Групата е кръстена Backstreet Boys по името на битпазар в Орландо.
Междувременно бизнеса му с рекламните дирижабли започва да се разпада. Един от апаратите се поврежда при буря, а друг катастрофира в двора на семейство. Но Пърлман не разполагал с време, за да обърне внимание на проблемите, тъй като бил съсредоточен върху успеха на Backstreet Boys.
Това обаче не му пречило да продава акции на фирмата си Airship по класическата Понци схема - плащал на старите инвеститори с парите на новите.
1997 г. е апогеят на неговата недосегаемост, понеже в същата година Backstreet Boys стават световна сензация.
Но след достигането на върха за Пърлман следва тежко падение надолу.
Първо един от дългогодишните му служители в Airship открива, че шефът му не разполага с броя на хеликоптерите и дирижаблите, описани в документацията, и че компанията Trans Con Air не съществува.
След това мениджърите от Jive Records се свързват с импресариото, понеже Ник Картър е изпаднал в истерия, когато му предложили да погостува в къщата на Пърлман във Флорида.
В коридорите на музикалното студио се понася съмнението, че отношенията на Лу с момчетата изобщо не са невинни.
Подозрението се потвърждава през 2006 г., когато Vanity Fair публикува интервю с Тим Кристофър - звезда от бандата на Пърлман Take 5 - и бившия асистент на музикалния мениджър Стив Мууни.
Кристофър разказва, че Лу е имал навика да влиза в спалнята на 13-годишните момчета само по хавлия и да се бори с тях, докато не остане напълно гол. Веднъж той поканил бандата Take 5 да гледат "Междузвездни войни" в личния си киносалон, като по едно време филмът прекъснал, а на големия екран се появил порнофилм.
Мууни, от своя страна, споделя, че е приел работата на асистент, понеже Пърлман му обещал музикална кариера. Постоянните докосвания и сексуални намеци на импресариото обаче му дошли повече и той напуснал.
Последният пирон в къщата от карти на измамника идва, когато най-големият му инвеститор Джоузеф Чоу умира, а семейството му настоявало да прибере всички 14 милиона долара, които бизнесменът е инвестирал в Airship.
Пърлман им заявява, че това е невъзможно, след което се покрива.
В средата на 2005 г. наследниците на Чоу събират солидни доказателства срещу предприемача, за да го изправят на съд, но с разочарование научват, че импресариото е избягал от страната.
Заловен е година по-късно на остров Бали, когато е разпознат от германски турист.
Лу Пърлман умира в затвора през август 2016 г., оставяйки след себе си много разгневени пенсионери и имение, което не може да покрие и една десета от дълговете му.
А също така и поуката, че ако нещо е твърде хубаво, за да е истина, то вероятно е измама.
