Пътуването по въздух може бъде доста трудно - свръхдългите полети от единия до другия край на света са изтощителни, често ти се пада възможно най-неудобното място по средата на редицата или се оказвате закотвени на пистата за излитане, без оглед да излетите в скоро време.
В тези стресиращи сценарии повечето пасажери избират да си сложат слушалките и да позволят на някой филм или подкаст да ги разсее, или просто да затворят очи и да се опитат да поспят.
За други обаче напрежението идва в повече, нервите им не издържат и се развихря специфично за полетите и летищата поведение, което се нарича най-общо "въздушна ярост".
"Въздушната ярост" е термин, който се използва за агресивното и невъздържано поведение на пътниците. То започва от опипване на стюардесата, минава през отказ за сядане на мястото и поставяне на колана или скандали с други пътници, и стига до екстремни сценарии като опити за нахлуване в пилотската кабина или отваряне на аварийния изход.
Тези ситуации могат да бъдат причинени от прекомерна употреба на алкохол, страх от летене, проблеми с психичното здраве или лични тревоги, с които пътникът в момента се бори.
Статистика на Международната асоциация за въздушен транспорт е притеснителна и показва, че подобни инциденти се срещат все по-често. В социалните мрежи явлението изглежда направо масово - кой няма поне едно пикселизирано и зле заснето видео на пътешественици, които крещят нецензурни думи срещу стюардите, докато около тях другите пасажери стоят безмълвни?
Авиокомпаниите и авиационните власти се опитват да дадат гласност на проблема с различни хаштагове като #Notonmyflight, а на казуса с невъзпитаните пътници вече се организират и специални конференции.
Но какво всъщност се случва и наблюдаваме ли увеличение на случаите на "въздушна ярост"? И какво можем да направим, за да осигурим мир, тишина и сигурност горе в небето?
Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) събира данни за опасното поведение на пътниците от 2007 г. насам. По последната налична информация от 2017 г. има по един инцидент на средно 1055 полета. През 2016 г. Асоциацията съобщава за инцидент на средно 1434 полета. Трябва да се отбележи и че не всяка авиокомпания, която е част от IATA, изпраща доклади и не всяка записва недобросъвестното поведение.
Асоциацията класифицира всяко неподходящо държание в четири отделни категории - незначително, умерено, сериозно и застрашаващо безопасността на полета.
Писателят Андрю Томас е от хората, които от дълго време изразяват притесненията си от нарастващия брой невъзпитани пътници. Той е редактор на списанието "Сигурност на въздушния транспорт", професор е в Университета в Акрон и е автор на книгата от 2001 г. "Въздушна ярост".
Заради работата си Томас пътува често през 90-те и началото на новия век и се запознава отблизо с процесите в авиацията, както и с плюсовете и минусите, които идват с тях. Сред минусите попада и разрушителното поведение на пътниците. Случаите на "въздушна ярост" се увеличават със засилените проверки за сигурност на пасажерите, които се налага след атентатите на 11 септември.
През последното десетилетие авиацията също търпи сериозни изменения - все повече хора използват гражданските полети, което означава все повече пътници в самолета.
А най-често тези хора са некомфортно близо едни до други и напрежението се повишава.
В САЩ например авиокомпаниите имат право да свалят принудително пътник от полета му, като вземат предвид времето, в което е пристигнал за чекиране, класата, в която пътува, и цената на закупения билет. При запомнящ се и обезпокоителен инцидент от 2017 г. мъж е свален насила от самолета, след като отказва да слезе доброволно. Случката само показва колко напечена може да стане ситуацията на борда.
Томас е категоричен, че най-лошият му опит е от икономичната класа и че там положението се влошава най-бързо. Там се събират твърде много хора, което прави средата все по-стресираща среда - проблем, с който екипажът се справя все по-трудно.
Стюардесата Али Малис потвърждава, че се чувства именно така. Вече пет години тя работи на борда на "American Airlines" и забелязва значително увеличение на пътниците с трудно поведение дори и за този не толкова дълъг период.
Според нея един от основните проблеми е нарастващата липса на лично пространство, за да бъдат вместени повече седалки в самолета. Малис допълва, че за нея това е и причината за големия брой инциденти от "лудост във въздуха".
Тя е съгласна и с твърдението, че по-евтините билети и увеличеният поток от пътници влошават положението.
Повече хора на едно място засилват усещането за затворено и опасно претъпкано пространство, а стюардесите нямат какво да направят и се чувстват напълно безсилни. Въпреки това Малис подчертава, че няма фактор, който да оправдае неконтролируемото държание в самолета. "Колкото по-нещастен е пътникът, толкова по-трудно ни е да работим", обобщава тя.
Една от най-често споменаваните причини за "въздушната ярост" е алкохолът - в крайна сметка все някъде минава 6 часа. Тази фраза е още по-вярна, ако се намирате на летище или във въздуха, където часовниците препускат през различни часови зони.
Мнозина са се учудвали на пасажерите, които отпиват от безплатното шампанско в бизнес класата, въпреки че е едва 5:30 часа сутринта.
Други се изкушават от чаша-две вино, за да успокоят нервите си преди дълъг полет, трети се оказват до компания, която вече загрява за ергенското парти и няма никакво намерение да прекратява празника. А алкохолът не е единствената субстанция, която може да бъде приета на борда.
Проблемът с алкохола във въздуха е, че екипажът няма представа колко от пътниците са се качили вече пияни.
Някои изглеждат така, сякаш са на едно-две питиета, но всъщност може вече да са изпили четири-пет, което да ги тласне към ръба на яростта. Малис казва, че нейният екипаж внимателно наблюдава пътниците от момента, в който се качат на борда, но служителите долу също следят за прекомерна консумация на алкохол преди бординга.
Да, ако някой започне да показва признаци на злоупотреба с алкохол, питиетата в самолета могат да му бъдат отказани.
Стюардите си имат собствени техники, за да откажат на пасажерите, като например да кажат, че барът вече е затворен. Само че подобна реплика понякога ожесточава още повече пътника.
Ако е необходимо, екипажът може и да конфискува алкохол, купен от безмитните зони, и да го върне на пътниците, чак след като самолетът кацне.
Пауло Алвес, глобален директор на компанията за авиационно здраве MedAire, смята за уместно пътниците, които се чувстват некомфортно от летене, да използват алкохол за собствено успокоение. Той е решен да опровергае мита, че е по-лесно да се напиеш по време на полет, отколкото на земята, заради хипоксията.
Алвес подчертава, че хипоксията в стандартен самолет е много лека.
Други специалисти смятат, че проблемите с хипоксията възникват, когато пътникът не пие достатъчно вода, за да противодействат на явлението и на дехидратацията, която възниква от алкохола. Затова те поддържат тезата, че водата трябва да е безплатна за всички класи в самолета - нещо, което е невъзможно в момента, ако сте на нискотарифен полет.
Един от най-големите проблеми на явлението "въздушна ярост", откакто Томас го описва, са социалните мрежи.
Сега инцидентите вече не се ограничават само до случилото се на борда, след секунди вече може да е достояние на целия свят. Томас напомня, че във всеки един момент можете да бъдете записани и действията ви да бъдат изтълкувани погрешно.
Други обаче могат да преценят от кадрите, че лошото им поведение ще остане безнаказано.
Затова има инициативи като #Notonmyflight, които искат да разпространят посланието, че невъзпитаните прояви на борда няма да бъдат толерирани. Регистрираните и показани в интернет инциденти водят и до по-голяма осведоменост, макар че не са най-правилният начин за справянето с "въздушната ярост".
"Най-правилното поведение в случая е екипажът да бъде осведомен за случващото се", уточнява Томас. Според него осмиването на "въздушната ярост" в социалните мрежи не спомага за справянето с явлението. То насочва вниманието към конкретния човек и постъпката му, вместо да търси в дълбочина причините за подобно поведение.
Паулу Алвес посочва, че зад изблиците на борда могат да се крият и медицински състояния. Пътниците с аутизъм или деменция се влошават в непознатата и стресираща обстановка в самолета, допълва той.
Малис от своя страна обяснява, че екипажите преминават през различни обучения и тренинги за деескалация на напрежението и на различни техники, които да гарантират, че малките инциденти няма да се превърнат в трагедия на борда.
Голяма част от тренингите са посветени на идентифицирането на проблемното поведение, още преди самолетът да се отдели от земята.
Ако пътникът демонстрира разрушително поведение, независимо дали то се дължи на прекомерна употреба на алкохол, или на някакво заболяване, и отказва да се съобразява с инструкциите - екипажът има последната дума и може да му откаже достъп до борда. Ако възникне ситуация по средата на полета, първата стъпка, казва Малис, е да се направи опит пътникът да бъде успокоен.
Това може да включва удовлетворяване на всяко желание, което пасажерът има, или смяна на стюардесата, която го обслужва. Малис споделя за случай, в който действително конкретна стюардеса е била в основата на проблема.
Ако между двама пътници възникне разпра, продължава тя, приоритет е те да бъдат отдалечени един от друг. Тези ситуации са по-сложни, защото трябва да бъдат успокоявани двама души, а не един. Крайната мярка е пътникът, който проявява "въздушна ярост", да бъде задържан физически на едно място до кацането на самолета.
А какви са последиците от невъзпитаното поведение, след като самолетът кацне обратно на земята?
Фактът, че ситуацията се е развила във въздуха понякога затруднява прилагането на законите. При положение че клиент се държи зле в ресторант, в магазин или във влак, той най-вероятно просто ще бъде изгонен. Във въздуха обаче подобно нещо не е възможно по разбираеми причини и това подстрекава мнозина да се държат неприемливо.
От друга страна действа и Конвенцията от Токио от 1963 г., според която случващото се на борда е под юрисдикцията на държавата, в която е регистриран самолета. Това означава, че когато летателното средство кацне в друга държава, местната полиция няма право да се намесва.
Въпреки това редица държави като САЩ, Великобритания и Австралия имат закони, които им позволяват да контролират случващото се на борда, независимо къде е регистриран самолета. В САЩ например на пасажер с неприлично поведение може да бъде наложена глоба до 250 хил. долара за нарушаване спокойствието при полет.
Малис обаче иска да види още по-строги регулации, които да се справят с "въздушната ярост".
Томас от своя страна документира случаи на явлението на своя сайт AirRage.org. Истинската му цел е да привлече вниманието на политиците и да им покаже, че това е сериозен проблем, с който обществото трябва да се справи. Той също настоява за по-бързи наказателни процедури и по-строги наказания за буйстващите на борда.
Малис е съгласна, но също така се надява на малко повече емпатия от страна на пътниците.
Нейният съвет е следващия път, преди да избухнете срещу стюардесата или да се развикате на съседа си по седалка, да се поставите на мястото на екипажа на самолета. "Правим най-доброто, което можем, разберете ни", казва тя.
