Всичко започва като шега със статистиката. В националното преброяване на Великобритания през 2001, 390 127 души - около 0.7% от населението - се самоопределят като джедаи. Въпросът за религиозните вярвания е зададен за първи път в британско преброяване и отговорът "Джедай", който се отнася до носещите наметала и размахващи лазерни мечове бунтовници в "Междузвездни войни", изглежда достатъчно провокативен, за да бъде даден просто напук.
Тогава това е просто постмодерна шега с "Междузвездни войни" от атеистите. Или поне така вярват мнозина.
Но някои явно наистина владеят Силата
Провелият се през изминалия уикенд "Фестивал на идеите" в Кембриджския университет разглежда начина, по който нови "религиозни движения" (като джедаизма, децата-индиго и Уика) са разширили влиянието си онлайн. А в случая с джедаите и това как те са изградили дори по-сложни доктрини и писания.
Това, което някога е започнало като интелектуално упражнение на феновете, допълващи филмите и празнотите в митологията на "Междузвездни войни", вече е опит за изграждане на цялостна и единна религиозна система.
Бет Синглър, изследовател във факултета по религиознание на Кембриждския университет, смята, че има около 2000 души в Обединеното кралство, които са "дълбоко уверени и много искрени" в убеждението си, че са джедаи. Броят им е приблизително равен на този на сциентолозите в Англия, твърди тя. И джедаизмът за тях не е шега, а вдъхновение. Те не вярват в "Преди много години, в една далечна галактика...", казва Синглър, визирайки началните надписи в "Междузвездни войни". "За тях това е някъде по средата между метафората и буквалната истина."
"Нека Силата бъде с теб" се е превърнало в изтъркано клише
Но зад него прозира ню-ейдж мистицизъм, сходен с този на много "холистични" идеи, възникнали през 60-те и 70-те години. "Силата дава мощта на джедая," казва Оби-Уан Кеноби (Алек Гинес), който обучава Люк Скайуокър в джедайските традиции. "Тя е енергийното поле на всички живи същества. Тя е навсякъде около нас и същевременно - вътре в нас."
Джедайската система на вярвания е скърпена от компоненти от даоизма, будизма, католицизма и самурайския кодекс, казва Синглър. Често идеите предлагат прост дуализъм между добро и зло, светла и тъмна страна. "Страхът е пътят към тъмната страна," казва Йода на Анакин Скайуокър. "Страхът води до гняв, а гневът - до омраза. Омразата води до страдание. Усещам много страх у теб."
Създателят на "Междузвездни войни" Джордж Лукас никога не е имал намерение да създава "религия", коментира Синглър. "Повечето джедаи не го възприемат като гуру по начина, по който Л. Рон Хъбард е приеман от сциентолозите".
Много джедаи вече са се дистанцирали от историите от "Междузвездни войни"
Храмът на джедайския орден в САЩ има три основни догми - концентрация, познание и мъдрост. "Философските и теологическите тези на джедаизма не са толкова базирани на "Междузвездни войни", колкото на нещата, послужили за вдъхновение на "Междузвездни войни"," казва Акарин, говорителят на Храма на джедайския орден (с официално име Майкъл Кичън). "Междузвездни войни" се опира на митологически идеи, създадени от писателя Джоузеф Кембъл, който на свой ред е повлиян от мислители като Карл Юнг, Алън Уотс и Джиду Кришнамурти. "Не тачим нито един от тях като светец," казва Кичън. "Изучаваме само техните идеи, не и самите личности."
Патрик Дей-Чайлдс, 21-годишен журналист, пишеш за видеоигри в Сатхемптън, е сред членовете на Събора на британската Църква на джедаизма. Църквата има около 200 000 членове по цял свят, които са активни онлайн, казва той, но не всички са вярващи в религиозния смисъл. Дей-Чайлдс се е присъединил към църквата на 14-годишна възраст като шега, но казва, че колкото повече се е запознавал с идеите й, толкова по-смислени са му се стрували. "Придържам се нейните принципи във всеки ден от живота си," казва той. И за него те носят както покой, така и вдъхновение.
Джедаизмът формално позволява на хората да имат повече от една религия
Но след като Дей-Чайлдс е прекарал доста време в търсене на друга вяра, той е открил, че само джедаизмът му "пасва". "Това е истинска религия, не е просто фенщина. И в абсолютната й основа тя си поставя за цел да помага на хората." За разлика от много други религии, няма божество. Той счита, че древните религии постепенно губят адекватност.
Доколкото джедаизмът възприема технологиите и науката, той е привлекателен за нови почитатели. Основателят на църквата - Даниъл Джоунс, е създал писания, отиващи отвъд "Междузвездни войни", занимаващи се вместо това с начина, по който трябва да живее един джедай. Доктрината често предизвиква скандали.
През 2009 година Джоунс например е бил изхвърлен от местен супермаркет, защото е отказал да си свали джедайското наметало и качулка. Той твърди, че се е почувствал унижен. По това време качулката и наметалото са били задължителни за носене на обществени места.
Оттогава насам джедайската доктрина се е променила, така че децата да не могат вече да твърдят, че имат правото да носят качулка и наметало в училище. Образованието е твърде важно за джедаите, за да допускат нещо подобно, казва Дей-Чайлдс. Качулката все пак би могла да бъде полезна за младите джедаи, които се чувстват неспокойно на обществени места, казва той.
Хората, които се присъединяват към джедаизма, трябва да научат основни постулати на вярата. Църквата има кодекс, съставен от пет постулата, единият от които гласи: "Няма страст в покоя - можем да харесваме неща, но не бива да се превръщаме в материалисти и да се вманиачаваме по тях."
Няма съществуващи реални джедайски храмове
Защо тогава хората се присъединяват към нещо, което е по същността си голям онлайн форум? Джордж Д. Крисидис, автор на "Изследване на религиите", го сравнява с причината, поради която хората се присъединяват към различни политически партии. В крайна сметка всичко се свежда до усещането да общност.
За Марк Върнън, бивш свещеник, психотерапевт и писател, историята на джедаите няма реално въздействие. "Причината, поради която тя е толкова въздействаща и универсална, е че трябва да открием себе си. Това става, като изгубиш индивидуалността си и се идентифицираш с нещо по-висше, като джедайския мит, в който да постигнеш по-пълноценен живот."
Англиканският епископ на Манчестър Дейвид Уокър казва, че джедаизмът е просто още един начин, по който хората придават смисъл на живота си. За разлика от метафизичните религии, които имат елемент на Бога "и говорят за нещо отвъдно", други търсят просто кодекс с правила за праведен живот, като този на джедаизма. И според него, подобно на много "правила за живот", джедаизмът цели хората да имат по-щастлив и удовлетворителен живот - което добавя в него и елемент на алтруизъм.
Един от основните въпроси е - на кой етап система от философски вярвания се превръща в религия?
За Уокър това е "много труден въпрос", но той дава някои ориентири. Тези вярвания трябва да целят подобряване на обществото и да са алтруистични, твърди той. Трябва да имат и голям брой последователи, и най-важното - да съществуват от дълго време. "Бихме предпочели да наблюдаваме джедаите в продължение на повече десетилетия, преди да ги приемем за религия," коментира той. И все пак признава, че няма ясни и категорични правила.
Отрицателите на джедаизма вероятно е редно да се позамислят: "Ако ме убиеш," казва Оби-Уан Кеноби на Дарт Вейдър, "ще стана по-силен отвсякога."
