Ако искате да бъдете лидери, трябва да говорите като мъж.
Феминистките да не скачат на нож - интерпретацията на това твърдение е съвсем буквална
Редица научни изследвания доказват, че по-ниските и "мъжествени" гласове са предимство за хората, които искат да заемат лидерски позиции в политиката и други области. Това се дължи отчасти на факта, че не мислим за височината на гласа - физическото качество, определяно от размера на ларинкса и дължината и плътността на гласните струни - като за природна даденост.
Хората предпочитат ниските гласове, защото предполагат, че гласът предава нещо много по-силно от самите думи, които казваме. Например мъжете с по-ниски гласове се смятат за по-привлекателни и физически силни, както и за по-компетентни и надеждни от господата с тънки гласчета.
Интересното е, че за жените с ниски гласове се отнася същото (макар и в някои случаи по-дълбокият им глас да ги прави да звучат по-малко женствени).
Предпочитанието към лидери с по-ниски гласове си остава и при хората, които се намират или се стремят към традиционно по "женствени" лидерски позиции
Ново изследване, публикувано в изданието PLOSOne, е документирало предразположение към ниските гласове дори при хора, които искат да заемат предимно традиционно "женски" постове, като председател на училищния съвет или на сдружение на родители.
Авторите отбелязват: "Като цяло, противно на изследванията, които показват, че възприятията за човешкия глас могат да бъдат повлияни от социалния контекст, нашите резултати регистрират факта, че влиянието на височината на гласа върху възприятията за лидерски капацитет е силно консистентно при различни области на лидерството".
За да определят тази зависимост, авторите на изследването организират експеримент, в рамките на който се провеждат фиктивни избори за две традиционно женски позиции: член на училищния борд и президент на сдружение на родителите.
Учените записват своите "кандидати" - по 10 мъже и жени на средна възраст съответно 33 и 28 години, които произнасят една и съща шаблонна политическа фраза: "Призовавам ви да гласувате за мен този ноември".
Учените са обработили записите със специален софтуер, създавайки по две версии на всеки глас - един по-нисък и плътен и един по-висок и писклив. След това, записите са пуснати на група от 35 жени и 36 мъже, които след тяхното изслушване били помолени да гласуват кой от кандидатите биха избрали, тествайки хипотезата, че "хората ще предпочитат мъже и жени лидери с по-женствени гласове за характерни за жените лидерски позиции".
Хипотезата им обаче е абсолютно опровергана
Ниските гласове като цяло са по-предпочитани, независимо от факта, че техните притежатели кандидатстват за "женски" лидерски роли. "Предпочитанието действително е трайно и последователно", обясняват авторите.
"Независимо от социалния контекст и дори от пола, по-ниските гласове се смятат за по-авторитетни от по-високите. Както показват и предишни изследвания, мъжете и жените предпочитат жени-кандидати с мъжествени гласове. По същия начин мъжете предпочитат мъже с мъжествени гласове. При жените обаче не се наблюдава пристрастие към високи или ниски мъжки гласове".
На какво се дължи това? Дали дискриминирането на по-високите гласове е толкова дълбоко вкоренено в нас, че го прилагаме несъзнателно? От една страна може би наистина е така. "В случая с женските гласове," отбелязва изследването, "това предразположение може би е в резултат от това, че по-ниските женски гласове се смятат за по-компетентни, силни и надеждни.
Това са качества с позитивно възприемане в контекста на лидерството и могат да действат като механизъм, който ни кара да предпочитаме женски лидери с по-плътни гласове".
Ала предпочитанието към по-ниските гласове може би отразява и друго предразположение, а именно към възрастта и всичко друго, което идва заедно с нея. Височината на женския глас спада с годините, което означава, че по-ниският женски глас може да бъде индикатор, че неговата притежателка е по-възрастна, а оттам и по-зряла. С други думи, "мъжете и жените може да са предразположени да избират по-възрастни жени за лидери, независимо от вида на въпросната позиция".
Тези констатации обаче далеч не са краят - има още много обаче работа за вършене
Любопитно е да се определи например как височината на гласа влияе върху перцепцията за други типове авторитетни фигури - лекари, учители, бизнесмени, медийни личности и др. Какви други предположения правим, когато става въпрос за нашите разбирания за глас и лидерство?
И особено за жените, какви други предположения са свързани с начина, по който разбираме вокалните качества - още един аспект от човешката същност, който е толкова естествен и почти невъзможен за умишлена промяна? Как другите ни възприемат в зависимост от това дали говорим дълбоко и плътно или пък сме с "гласчета като камбанени звънчета"?
