"За един приятел питам..."

Епично комичната, дидактично безлична природа на „аз съм над нещата/разбирам от всичко/сега ще ви обясня"-коментаторите от сектата на „Последната Facebook Инстанция" представлява разкошен и неизчерпаем ресурс на развлечение.

Знаете за кои снизходителни клавиатурни шамани става въпрос. Всички сме се сблъсквали със съмнителните реторически фойерверки на фасадните интелектуалци от медии и социални мрежи.

Те се навъртат като лешояди около трупа на някоя хищно разнищвана тема и чакат своя момент на слава, малко преди окончателното оглозгване.

Толкова им е трудно да гледат безучастно от кулата на своята достойно-високомерна резигнация в среда, която отчаяно се нуждае от тяхното мнение. Повярвайте им, те не искаха да участват в определените от тях като безсмислени дебати за паметника на цар Самуил/ избора на "Време разделно" за любим бг филм/ ваксините/ протестите в Гърмен и Орландовци/ кърменето на публични места и всеки друг мейнстрийм разлом.

Но все пак го направиха. Защото някой трябваше да каже как точно стоят нещата. Нали?

Не, че самите теми са толкова незначителни, но структурата и съдържанието на вдъхновените от тях дискусии бяха осмислени като скандално сбъркани, провинциално-ортодоксални и несофистицирани.

Дискурсът плачеше за deus ex machinа-намесата на коментаторите от Последната Инстанция, както гладно бебе плаче за майчино мляко.

„Аз съм над нещата, но нека все пак ви обясня"- анализаторите са призвани и призовани да се спуснат над простолюдието като супер герои в тясно трико, за да възстановят реда в хаотичните приказки напосоки.

Огромен прожектор с формата на Facebook лайк свети всеки път във виртуалната нощ, когато горещ дебат остане дълго време без необходимата интервенция.

Хора, които започват текст в медия или пост в социална мрежа с думите „Не исках да взимам отношение по въпроса с еди-кое-си важно нещо,  НО..." обикновено притежават всички клинични белези на болестта на самодоволните, самовлюбени самци на самозаблудата.

Забавните раздавачи на мнения и познание от този тип постоянно имат други много важни неща за правене, които изброяват в детайл, но въпреки това винаги намират време за дълга публикация по парещата тема.

Подобен контекст би трябвало да прави мисията им по просвещение на масите още по-значима. Та, те се жертват за вас, оценете ги. Споделете ги.

Те искат да ви убедят, че всичко, което до момента се е казало и изписало за, да речем, паметника на цар Самуил е словесен джънк, но ето сега, техните „два цента" по въпроса ще имат стойността на шестметрова скулптура от злато.

Ние нищо не знаем за сексизма на работното място или дискриминацията на малцинствата, докато не чуем анекдотичната историйка от живота на всеобхватния анализатор, която играе ролята на академично изследване и социологическо проучване в едно.

Личното емоционално преживяване на коментатора от Последната Инстанция, разбира се, е с по-голяма стойност от всякакви доказателства и логични аргументи.

Обикновено, морално превъзхождащият, „над нещата"-мислител е в час с бързо износващия се Facebook жаргон. Това означава, че той не може да изрази последното и най-умно мнение по горещата тема, без да бъде клиширано ироничен с вредни, въглехидратни добавки като „Замислете се!" и „За един приятел питам. Мерси".

Фасадният интелектуалец може да е ляв или десен, анархист или капиталист, да подкрепя конспиративни теории или да проявява моментни проблясъци на рационалност.

Отличителното при него не са политическите му възгледи, а адамантиевата увереност, че неговите политически възгледи са най-правилни. Самокритичността, скептицизма към собствените идеи и интроспекцията са табу и богохулство за коментаторите от Последната Инстанция. Всяко тяхно мнение не просто е валидно, то е последното легитимно становище.

Всеки, който започва изречение с думите „И с това смятам да приключа участието си в тази дискусия" е брулен от свирепата делюзия, че на някой му пука за точния тайминг на неговите графомански илюминации и държи да знае кога клетникът започва и спира да коментира.

Идеята, че можеш да се включиш в произволен дебат за ГМО-храните или ситуацията в Близкия изток и да се проявиш като „таксиметров шофьор с мнение" или „месар с експертиза" намира все повече привърженици.

Хората харесват тези „нека ви обясня"-анализатори защото много от тях се стремят да бъдат точно такива.

Арогантността на човека, който смята всяка дискусия за непълноценна докато не се включи той, е белег за недостиг на критично мислене. Дефицитът се проявява постоянно. Светещите очи на бутафорния паметник хвърлиха допълнителна светлина върху проблема. И това е нещо.

Подобни самоизтъкващи се, "аз съм над нещата", коментатори са неизчерпаем ресурс на противоречия, абсурдизъм и смях.