Бъдете печени родители във всички ситуации. Това е посланието на американския актьор Джъстин Балдони, който предизвика фурор със своя снимка, публикувана във Facebook.
На нея се вижда как малката дъщеря на 33-годишния Балдони лежи по очи върху пода на хранителен магазин от веригата Whole Foods до щанд за напитки и рита във въздуха, докато плаче на глас.
Младият татко стои съвсем спокойно, застанал разкрачен над момичето, а пред него се намира неговият баща - Сам - който с усмивка наблюдава сцената.
Вместо да се изнервяте и да се поддавате на гнева, когато детето изпадне в истерична криза, просто спрете да обръщате внимание на погледите на околните и запазете самообладание, казва Джъстин Балдони, известен с ролите си в сериали като "Madam Secretary", "Jane the Virgin" и др.
"Двама мъже, мълчаливо стоящи един до друг, свързани завинаги от безусловната любов както помежду си, така и спрямо тази нова, дива и чиста душа, заради която сме готови да стигнем до края на света.
Мога само да предполагам колко често съм постъпвал като нея, когато бях на нейните години. Моят баща ме научи как да бъда мъж, но тази снимка се отнася за нещо друго. Как да се чувствате комфортно, когато сте в некомфортна ситуация. Това е нещо, на което се научих, докато наблюдавах как баща ми се отнасяше с мен.
Няма перфектни родители, но това, което татко ме научи, е да не бъда родител спрямо това какво си мислят останалите хора. Той винаги ме е оставял да се чувствам така, както искам да се чувствам, дори ако е на публично място.
Не си спомням да ми е казвал: "Излагаш ме пред хората" или "Престани да ревеш". Съвсем наскоро осъзнах колко важно е било това за емоционалното ми развитие. Децата ни възприемат и преработват толкова много информация, че понякога не знаят какво да правят с всички чувства, която тя предизвиква.
Опитвам се да не забравям, че е важно дъщеря ми да знае, че няма нищо лошо в това да изпитва дълбоки чувства.
Не ме е срам, когато прави сцени в магазина или крещи в самолета. Аз съм неин татко, не ваш. А и ако си позволяваме да даваме воля на чувствата си тогава, когато имаме нужда от тях, току-виж самите ние станем по-щастливи", пише в съобщението на Джъстин Балдони.
Линията на най-малкото съпротивление, не е урок, а проява на: 1. Немощ (липса на характер) 2. Незнание/неумение (липса на интелект) 3. Безотговорност Няколко пъти съм цитирал Светото Писание, че баща, който жали пръчката, мрази синът си!
Урока е да седим и да чакаме детето да врещи?! Тъпотия...
Много аспекти има ситуацията, но най-силно ме втрещява похлупеното по лице дете върху гнусния под, редом до коша за боклук и всред мръсните обувки. Колкото и да се правиш на какъвто ти е интересно, си длъжен да не допускаш И това.
"особено пък било от някаква грижа за душевния комфорт на околните хора." ------------------------------ Да разбирам от това твое изказване, че не ти дреме за това, че някой/някои друг/други хора не им е приятно твоето/нечие друго дете да врещи, и единствено това, че са културни, помага да не ти направят най-малкото забележка, така ли? Това някак си не се вписва в нормалните неща.Ти ако щеш му купувай там за каквото врещи, но ако аз съм наблизо, изморен от работа, и да речем с главоболие, и ти не направиш нещо, за да не пречи на мен, или околните, просто не си познал. Чист 100% егоизъм се нарича това, драги ми деовин-е.На теб не ти дреме и ти е добре, а другите кучета да ги ядат. И не, не съм възпитавал така сина си, той се държи културно на публични места.Дори като малък, ако се е случвало това да вдига врява, предпочитам да го махна от там, след което да му се поскарам, а не да карам хората да търпят.
уви, заформи се поредната куха дискусия(спам) от хора (не)възпитани по описания в статията начин.
Спрете с тия либертарски волеизявявания. Престъпление спрямо това дете е да бъде оставено с уста и очи (най-уязвимите органи) залепени за видимо много мръсния обществен под. Родителят е длъжен да подсигури щастието на детето си, докато то вземе тази грижа в свои ръце. А рискувайки така безотговорно здравето на детето, категорично е доказателство за провал в тази мисия. Болен щастливец няма.
Реших да пиша, защото имам дъщеря на годинка и 4 месеца. Детето НЕ е възрастен човек. За да започне да разбира, аз лично му обяснявам като на възрастен човек и постепенно започва да се наблюдава реакция. Обаче нито ще ѝ се развикам, че ме излага, нито ще стоя безучастно докато се тръшка. Случвало ми се е няколко пъти, ще ми се случва пак, но съм баща на това дете, за да го възпитавам, ако трябва да го наказвам, но и за да го успокоявам и да оказвам подкрепа. Мнения като " Не съм длъжен/длъжна да търпя истерии" можете да си ги заврете отзад. И аз не съм длъжен да търпя да ми смърдят хората по магазините и градския транспорт, ама не ходя да им викам 'Изкъпи се". Не съм длъжен да слушам селски диалект, ама хората така си говорят. Ако детето ми тръгне да чупи, цапа или тормози някого ще взема мерки. Но това, че измрънкало или поревало 1 минутка - сори, ама всички дето са против толерантността се оказват нещо с много деликатни ушички и с много раними чувства. Горките 30+-годишни хора дето изпитват страшен дискомфорт от това, че чули малко дете да реве.
Говорите си за малки, иначе много сладки дечица, днешното умиление и утрешната гордост на родата. Да са живи здрави. Много сте сладки със старанието си на родители на едногодишни невинни сладурчета. Да са ви живи здрави. Още много хляб има да изядяте. В момента се изнервяме на бръмчащи с високи затормозяващи децибели моторетки, яхнати от бодри чикиджийчета, половината без каски. Забавляват се . Естествено да не им дреме за околните, освен ако не са убедени, че предизвикват възторг у съученичките си. Не можем да си чуем приказката. Присяда ни дори сангрията. Тъпо , но факт. Нищо чудно преди 10-12 години родителите им да са ги оставили на ''свобода'' А може и да е точно обратно- да са държани на ''къс твърд повод'' . Всеки е различен и непредсказуем.
Някога един асистент по съпротивление на материалите ни препоръча и в личния си живот да използваме ''еластичната верижка'' , щото една ''твар''вързана на еластичен повод, си мръдка наоколо, усещайки възможностите и свободата, но с лимит. И дори и да реши да се отскубне ( въпреки, че е малко вероятно), не би отишла кой знае къде, докато държаните на здрава твърда верига, със силния си стремеж към независимост, откъсвайки връзката, отлитат много на далече.