Година по-късно... отново "Плажният дневник на една кифла".
10 часа
Мило дневниче! Днес е първият ми ден на морето! Много се вълнувам, точно пристигам на плажа. Сигурна съм, че днес ще срещна мъжа на живота си! Да видим дали не съм забравила нещо: кърпа за плаж, кърпа за коса, плажно масло 20, 25, 35 фактор, списания, шал за плажа, шал за капана, бански с динен десен, бански с леопардов десен, несесерче за оправяне на нокти, „11 минути" на Паулу Коелю, мтелския ми телефон, вивателския ми телефон, кръстословици, четка за коса, червило, спирала, карти за белот, джапанки за капана, джапанки за плажа, надуваема топка, надуваем дюшек... какво, какво още? Е, щом съм го забравила, значи не ми трябва...
10:45 часа
Мило дневниче, сега се настаних! Понеже предишният път като дойдох нямаше много хора, затова изчаках да дойдат повече и да пристигна отново подобаващо на плажа. Прекалено добре изглеждам, за да пристигна първа. Програмата е следната - печене и оглеждане за мъжа на живота ми! Целувки! ПС: Леле, колко трудно се ходи с токчета по пясъка!
11:00 часа
Някакъв тъпунгер ми каза, че трябва да платя 30 лева за шезлонга. Предложих му да ме черпи една мастика, както съм гледала по телевизията, че става, но не щя. Казах му, че съм прекалено известна, за да плащам шезлонг и той ме накара да се преместя... нищо, и от трета линия виждам идеално пътя на пичовете по вълните - все пак имаме мисия!
11:15 часа
Мило дневниче, защо има толкова много пясък на плажа? Ноктопластиката ми е съсипана!
11:30 часа
Скучно ми е... няма готини мъже засега, само някакви загорели гларуси, които и по едно мохито не искат да черпят... Преоблякох си банския, сега съм с новичкия с леопардовата щампа... баси мацката съм!
12:00 часа
Гладна съм, а в капана има само просташка цаца...
12:05 часа
Добре де, ще ям цаца...
12:43 часа
Мило дневниче! Време е да се захвана за работа! Изправих се и започнах да се мажа с плажно мляко бавно, оглеждайки се за Него да ми намаже гърба. На шезлонга до мен обаче са някакво шумно семейство с ревящи деца, а от другата страна - някакви тийнейджъри, които ми зяпат циците... Още няма следа от Единствения...
13:00 часа
Изкъпах се - има щипалки. Реших да играя по-сериозно и да си сваля горнището. Един сладур ме покани да играем волейол, ама не мога да скачам заради силикона, да не говорим, че не мога да седя прекалено дълго на слънце заради фотоепилацията... Казах му да ме адне във Фейсбук, ама май ще го игнорна...
14:45 часа
Къде си, къде си, Ромео... Скучно ми е! Говорих с Цуци, Муци, Чочи, Шоши, Бубето и Мими... Много ми липсват, мило дневниче! Жалко, че нямам повече безплатни минути...
15:00 часа
Сканирах целия плаж, мило дневниче... Няма мъже за мен... Спасителят дойде да се запознаем и ме вика в бунгалото си, простак такъв... Жорето от Нова Загора пък ми вика да ходим на водно колело... ще видим.
15:30 часа
Мисля, че го срещнах! Мина покрай мен и продължи в посока черното Бентли на паркинга! Ох, влюбена съм! Ще отида да се запозная с него!
15:45 часа
Оу, Цецо се казва! Питах го дали не иска да отидем на „Какао" тази вечер и той каза - може и че ще мине след малко край шезлонга ми да се разберем! Йей! Мисля, че съм го виждала в „Син Сити". А може и в списание. Сигурна съм, че ми е познат.
16:30 часа
Задрямала съм... дано не съм Го изпуснала. И добре, че не изгорях - месеците солариум си струваха...
17:00 часа
Още Го няма. Знам, че ще дойде. Представям си как сме на „Какао" и той поръчва шампанско и аз съм с онази рокля с голямото деколте и после се целуваме и се снимаме... И после ще се пренеса у тях, като се приберем в София, де... и ще карам Бентлито му... И ще пишат за нас в жълтите вестници... И ще се снимам за Плейбой... Може да започна да пея, и без това имам силкон вече от тати за бала... И ще ходим по кафета...И в мола... И... И... Ох, нямам търпение!
18:00 часа
Мило дневниче... Цецо го няма никакъв! Дано не му се е случило нещо... Спасителят пак ме пита за бунгалото, смотаняк...
18:30 часа
Цецо си тръгна с някаква Николета Лозанова без "Здрасти", без „Чао" - не мога да повярвам! Глупак! Как можа да остави нашето бъдеще просто така, общия ни живот, планове. Ами ако имахме дете? А ако живеехме заедно?! Добре, че се отървах от него навреме... Но съм съсипана. Защо не съм аз?! Нях!
19:00 часа
Тръгвам си. Отиваме с Ники към бунгалото му... много съм нещастна и се напих с мастика.Трябва да си повдигна самочувствието... И утре е ден - един прекрасен ден да срещна мъжа на живота си!
