Да управляваш трафика в голям европейски град не е задача за любители. Една непремислена, сравнително безобидна промяна в навиците на хората може да доведе до обратния ефект, напрежение и недоволство (справка: прословутата велоалея на ул. "Раковски").
Когато става дума за бързо и безболезнено придвижване в града, столиците на Европа често са давани за пример заради активното ползване на обществен транспорт - метро, автобуси, трамваи, градска железница и др. Средно 49% от хората използват този вид транспорт за придвижване от и до работа всеки ден, показват данни на Евростат от 2015.
Навиците на хората обаче варират изключително много - не само в континентален мащаб, но и на локално ниво. Това се отнася както за ползването на градски транспорт, така и за личните автомобили или велосипедите. При това, предпочитанията за движение на градските жители също търпят промени. В една от вело-столиците на континента - Копенхаген - започва да се регистрира известен спад в броя на хората, които използват колело за пътуване до работа.
Това, което прави интересно впечатление, е, че използването на обществения транспорт е много по-застъпено в столиците на държавите в Европа в сравнение с градовете в провинцията.
Над 60% от жителите на София избират да се движат с градския транспорт от вкъщи до работа. За сравнение - в Бургас делът на пътуващите с автобус или тролей е около 40-50 на сто.
На пръв поглед, причините изглеждат очевидни: в градове с много натоварен трафик е по-разумно да хванеш автобус, отколкото да се провираш с колата си между задръстванията, след което да търсиш паркомясто.
В по-малките градове, от друга страна, мрежата на обществения транспорт не винаги е достатъчно плътна и редовна, за да предоставя достатъчно удобно придвижване "от врата до врата".
Висок е делът на ползване на градски транспорт и в Париж или Мадрид. Относително по-ограничен е процентът в столици като Лондон и Берлин. Най-ниски (под 30%) са нивата на използване на обществен транспорт в градове като Лисабон, Дъблин, Вилнюс и Рига.
Ключовият въпрос не е размерът на града, а инвестициите в обществените услуги.
В Цюрих, чието население е малко над 400 000 души, над 60 на сто от хората ходят на работа с градския транспорт - доста повече от голям град като Рим, например. Цели 74% от хората във Виена също предпочитат да се възползват от услугите на градския транспорт, въпреки че австрийската столица не е сред топ 20 на най-големите градове в Европа.
Картата показва, че когато един град се радва на комбинация от богатство и близост до центъра на власт, има голяма вероятност в него да има отлично развита система за обществен транспорт.
Евростат показва още детайли от предпочитанията на хората при пътуването до работа - според вида на предпочитаните средства за придвижване (някои стойности надвишават 100%, защото запитаните са давали повече от един отговор).
Ето какво показват отговорите от София: на първо място по предпочитания (над 60%) е градският транспорт, следван от използването на собствен автомобил (около 30 процента). Малко над 1/4 от хората предпочитат да вървят пеша, докато стигнат до работа. Съвсем малък е процентът на онези, които са готови да прекосят града с велосипед на отиване и връщане от офиса.
Амстердам и Копенхаген имат напълно заслужена репутация като европейските столици, които са най-дружелюбни за велосипедистите. Те обаче по-скоро са изключение от практиката в Европа, отколкото всеобхватен модел.
Според данните: столиците на Холандия и Дания са единствените големи градове на континента, в които над 50% от гражданите предпочитат да използват колело, за да стигнат до работа. Впрочем - и това подлежи на промяна. Според актуални данни на общинските власти в Копенхаген, честотата на пътуване с велосипед в града е спаднала до "едва" 41 на сто.
Разликата между тези два града и останалите в класацията е очевидна: няма столица в Европа, в която всекидневното пътуване до работа с колело да надвишава 25%.
На трето и четвърто място се нареждат Берлин и Любляна с почти 1/4 от хората, предпочитащи велосипеда пред другите средства за придвижване.
Германската столица, която е значително по-голяма от Копенхаген и Амстердам, все пак планира да вложи доста инвестиции в доразвиване на вело-инфраструктурата. Ако това се случи, скоро може да има размествания в топ 3 на класацията.
Париж е единственият град, в който мнозинството от хората казват, че предпочитат да вървят пеша през голяма част от маршрута си до работа.
На другия край на класацията, съответно, е Копенхаген - в равен град с развита мрежа от велоалеи като датската столица ходенето може да се смята за загуба на време, когато можеш да си направиш бърза "тренировка" на две гуми.
От друга страна, ядрото на Париж е относително компактно, голям брой хора живеят на сравнително достъпна дистанция от работното си място, за да я изминават пеша или да я комбинират с метро. В същото време, улиците в центъра на града остават доста натоварени с автомобилен трафик и не предразполагат към изграждането на велоалеи - фактор, който намалява интереса към колоезденето до работа.
Най-висок дял на придвижването до работа чрез личен автомобил се наблюдава в градове като Рейкявик (Исландия), Валета (Малта), и Никозия (Кипър) - островни държави, в които общественият транспорт не е много планиран, било заради топографията, било заради политически причини.
