Спокойствие, ред, сигурност - и оттам и усещането за свобода. Това биха били правилните думи, които да изберем, когато описваме Виена - "граничният" европейски град, който дори и днес играе ролята на свързващото звено между бившия социалистически блок и "блясъка" на "Западна Европа".
Няма нужда да се разхождате много извън австрийската столица за доказателство - стига ви само да отидете на около 60 км източно до Братислава, за да усетите разликата между "Запада" и "Изтока". Детайлите, отношението на хората, малките ежедневни подробности ще са ви достатъчни, за да разберете, че Виена е най-добрият пример за това как би могъл да изглежда идеалният балкански град.
Предвид разположението си, австрийската столица, която някога е била център на Австро-Унгария, има самосъзнанието, че играе важна роля за източноевропейците - и предимно за хората от Балканите. Но и балканските държави внасят своя манталитет и променят града по неочакван начин - особено след разпадането на Югославия през 90-те години.
Според статистики от 2015-а около 38,5% от жителите на Виена (или около 660 000 души) имат мигрантски произход - като най-голямата част от новодошлите са от страните на бивша Югославия, Турция, Германия, Полша, Украйна, Румъния, Унгария и, разбира се - България. 15 140 българи живеят във Виена, твърдят същите статистики, които не добавят нерегистрираните и временно-пребиваващите. А това си е един малък квартал, както и да го погледнем.
Но кои са нещата, които карат чужденците и в частност балканците, да се чувстват толкова добре в австрийската столица?
Вероятно няма да ви изненада особено, че валсът, с който Виена най-много обича да се рекламира по света, вече не е сред нещата, които са от първостепенно значение за балканските пришълци. Историческият блясък на любимата кралица Сиси и на император Франц-Йосиф вероятно също не се отразява с желаната сила в техния мигрантски бит, както може и да е било някога.
Сега австрийската столица е много привлекателна със съвсем други, изключително човешки неща, които радват балканските "бежанци" и са сред основните причини те да се чувстват добре в града.
Ето някои от тях:
Да идем на кафе, да изпием по бира или по чаша вино
Точно така се прави навсякъде на Балканите, но за разлика от други западноевропейски столици, където няма такива социални навици, австрийска - и специално виенската - култура толерира прекарването на часове в кафета, барове и заведения. На никого няма да му хрумне да ви гледа осъдително за това, че престоявате дълго някъде с приятели само на по чаша кафе или чай, а лятото задължително на шприцер - бяло вино със сода (някога се е правило с газирана вода от "сифон"). И бира. Много бира и в много големи количества.
Кухнята и храната
Със сигурност харесвате австрийската кухня, защото тя е смесица от най-доброто от Ориенталската и германската такава. Самите виенчани изпитват нещо като култ към домашното готвене и ако имате шанс да познавате някой от гостоприемните местни, вероятно ще бъдете поканени в къщи на нещо домашно готвено... Приемете - за вас остава само да изберете виното. И да върнете жеста, когато можете, разбира се.
За мигрантите от балканските страни обаче австрийската кухня в никакъв случай не е по-важна от тяхната родна такава. Затова те са донесли своите традиционни ястия и вие можете да ги опитате на много места. Вероятно не е странно и че много българи предпочитат да пазаруват сирене, лютеница и хляб от собствените си български магазини. Във Виена това е възможно.
Виенчани не обичат да бързат
Е, не са чак толкова мудни, колкото вашите роднини в събота на главната в Пловдив, но пък балканския хаос го няма. А поживеете ли малко в австрийската столица, той ще ви се стори като отминал кошмар. Никой няма да се надпреварва с вас по ескалатора към метрото, никой няма да се блъска във вас, никой няма да ви крещи и едва ли ще чуете и една грубост, освен ако не сте в туристическата зона (около Щефансплац) или в някои от мигрантските квартали. Където е пълно основно с балканци.
Тук ще се научите какво означава наистина "да се разхождаш"
Замисляли ли сте се, че може би не знаете истинското значение на израза "разходка"? Вероятно си мислите, че това е излизане с компания в парка или бродене по улиците с цел "шопинг". Смятате, че "разходката" се състои в това, да се качите на колелото и да карате с бясна скорост по софийските улици, като избягвате превозните средства?
Ако е така, Виена би могла да ви накара да преосмислите гледната си точка. Единствено тук можете да се научите какво означава да бродиш, просто заради самото бродене и то без да бързаш.
Разходките в град като Виена са задължителни. Чистият въздух, многото паркове и възможността сравнително бързо и лесно да се стигне до живописните околности на града, ще ви накарат да се разхождате така, както никога досега. А най-добре е да го правите сами, събирайки собствените си мисли и култивирайки приятни емоции.
Градският транспорт е "раят на света"
София може да научи много за това какво означава "градски транспорт". Само наблюдавайки водачите на превозните средства - всички в униформи, само усещайки, тяхното спокойствие и убедеността им, че са най-важната брънка в транспорта в този град - ще ви накара да се почувствате човешки.
Да, годишната карта за всички линии е 365 евро (в София е същата сума, но в лева), но за сметка на това получавате комфорт, който си заслужава. Градският транспорт може да ви отведе навсякъде и по всяко време, защото освен всичко тук има и нощни линии.
Не си причинявайте пътувания гратис - контрольорите не са от най-милите, ако ви хванат в нарушение. И още нещо: градският транспорт във Виена отдавна е онлайн и можете да си купите каквито искате карти с банковата си карта. А и можете да проверите на кои линии днес ще има контрола. Е, тази честност балканците не можем да я проумеем. Че как ще ни хващат, ако ще ни предупреждават?
Как ги съчетават тези нови фасади с богатата си история?
Истината е, че Виена изглежда като нова. Всички фасади, колкото и стари да са, се ремонтират и стягат периодично. Външният вид е много важен.
Тази подреденост може да ви изглежда фанатична, но всъщност чувството за ред е прекрасно. То позволява на главата да се рее свободно, неангажирана от безполезни подробности и битови дразнения.
Всичко се поддържа до степен, че понякога ще ви долипсва оригиналното усещане за някое историческо място. Каква е магията виенчани да живеят "днес", а да носят толкова история зад гърба си? Те биха казали простичко, че отговорът е "инвестиции". За балканците обаче този отговор не значи нищо и загадката пак си остава.
Във Виена ще ви се прииска да "консумирате" култура
Креативният дух на града, в който са творили световноизвестни музиканти, художници и писатели, днес има нов фокус. Съвременна Виена е рай не толкова за онези, които искат да създават изкуство (редът, подредеността и предаността към онова, което се нарича "нормално", не предизвикват у човек толкова сериозни креативни трепети), колкото ще ви се иска да консумирате изкуство.
Всички пътища тук водят до Хундертвасер и неговите невероятни сгради. Всичко води до картините на Густав Климт и Егон Шиле, а съответно и до "Музейния квартал" - любимо място за срещи.
Всичко, дори задължителните "mozartkugeln" - кръглите бонбони, които неизбежно ще купите на роднините си на връщане от Виена, ще ди заведат в крайна сметка до Моцарт. А ако се интересувате от Шуберт, Малер, Шьонберг, пътищата сами ще се отварят пред вас. И разбира се, ще ви заведат до Щраус. Но, както казахме, Виена отдавна не е само валс...
Дунав и лебедите
Виенчани са убедени, с една неразбираема за балканците наивност, че къпането в Дунав в средата на града е изключително хигиенно упражнение. Съответно те се къпят в мътната река, с което събират очите на всички чужденци.
В България "тихият бял Дунав" се вълнува и "весело шуми", но никой не го свързва с разхладително къпане. Във Виена обаче явно минава друга река - това е "хубавият, син Дунав" (хайде пак Щраус!), около който няма боклуци, а прекрасни алеи, създадени единствено и само за разходка... и за каране на колела.
Черешката на тортата са лебедите, които също толкова спокойно се разхождат по брега, убедени, че дори някой балканец да ги стресне или ритне, най-накрая - рано или късно, те ще го цивилизоват.
В крайна сметка така и става.
София ще бъде домакин на Дните на Виена между 11 и 14 февруари. Всички детайли за събитията можете да видите тук.
