Социалните мрежи са препълнени с тези момичета.
Млади, даже малки, направо под подозрение за малолетност. Когато решат да се престорят на неустоими за пред онлайн приятелите си, те изпъчват гърдите, гълтат талията, надупват устните, разперват миглите за полет, наместват смартфона с едната ръка, а с другата... показват знака на СДС!
Да, победата е наша!
Няма измама. Точно преди да се снимат, те свиват три от пръстите и оставят показалеца и средния да образуват така любимото зайче, размахвано на незабравимите митинги от началото на 90-те.
Виждаме го и за миг се завръщаме в онези години... хората пъплят по площадите, въздухът е изпълнен с измамни надежди, стомахът на Едвин Сугарев къркори, а отнякъде зазвучава "Последен валс"...
Нима е възможно? Наистина ли нашето потомство нарамва селфи стиковете, за да ни покаже, че продължава делото ни и че не е загубило вяра в силното обединено дясно?
Значи не сме се изгубили безследно, щом те ни повтарят, нали?
НАЛИ?
Ох, наивните ми те. Да не вземете наистина да повярвате.
Забравихте ли, че повечето от тези момичета са на доста по-крехка възраст от българската демокрация. Нищо, че една част искат да се изкарат по-порочни и от нея. Тях като са ги раждали, десницата вече беше отишла по дяволите. А първото правителство, което реално помнят, е я тройната коалиция, я кабинета „Борисов 1".
За тях осемстотинте дни на царя са разказ, какъвто за нас е "сушата, кишата и Гришата" (Филипов, не Григор Димитров) или целувките между Живков и Брежнев.
А какво да кажем за всички не-български момичета, които също размахват знака?
И те ли са се загрижили за българското дясно? Че на тях „Мултигруп" би им звучало като име на бой банда, а „митинг" - или като среща със съучениците от прогимназията, или като пенсионерска дума за флашмоб, свикан в социалните мрежи.
Уви, става трудно да се поддържа версията, че момичетата мислят именно за синята идея преди снимка. Но тогава какво имат предвид с този знак? Правят го ту с дланта навън, ту с дланта навътре, а така той означава различни неща.
Да не би да са чували за знака на победата от времето на Втората световна война, V като Victory? Или по-скоро за обидната „вилица", както е възприеман знакът в британските страни, когато е с дланта навътре?
Може и да знаят легендата, че знакът се е използвал още през Стогодишната война, когато на пленените стрелци са били отсичани показалецът и средният пръст - за подсигуряване, че тези пленници повече няма да стрелят с лък. След победа стрелците ги вдигали високо с посланието „Ние победихме и си запазихме пръстите".
Специално в Източна Азия има как да се обясни връзката между знака и позирането за снимка. Тя датира от началото на 70-те и съществува благодарение на една реклама на Konica, както и на често използвалата жеста американска фигуристка Джанет Лин, станала популярна в Япония през Олимпиадата в Сапоро.
Най-честото обяснение на самите селфи принцеси е, че те просто искат да кажат „Peace!".
Това е значението на знака, наложено от контракултурата през Виетнамската война. Защо обаче момичетата призовават към мир докато позират - за това вече нямат адекватно обяснение. Не е сигурно и дали тези, които си слагат езика между двата пръста, продължават да влагат същото значение.
На конкретни знаменитости ли подражават всички те, или просто се чудят къде да си държат свободната ръка по време на снимката?
Или го правят само за да са като всички останали, а смисълът отдавна се е изгубил някъде по трасето...
Всъщност дори да е така, не можем да ги съдим.
Ние вярваме в тях, най-малкото защото с едничкия си жест допринасят повече за синята носталгия, отколкото настоящото СДС може да допринесе за три мандата, пардон, за три живота.
Затова дано се снимат още повече и дано смело размахват пръсти. Нали така пееха и „Щурците" в „Аз съм просто човек" - „Обичам вашите ръце, зовящи свободата".
