Градът, който обитаваме, е наша отговорност. Винаги ще роптаем срещу действащото правителство, а много рядко или никога няма да помислим с какво ние можем да допринесем за града ни. Не би ли било хубаво да помислим как да се намесим в аурата на града?
Някой би казал, че нашата градска интервенция се изчерпва със захвърлени фасове и бутилки, а подаващите се след почти разтопил се сняг салфетки, хартии от дюнер, използван презерватив или торбичка с боклук, захвърлена зад блока, са се превърнали в лайфстайл.
За друг пък, градската намеса би се изчерпала с висящи върху жица стари маратонки, шалче на някой футболен отбор или закачена на дърво мартеница. За трети - билетът, намерен в автобуса, би бил мечтаната намеса в градската среда. Четвърти пък биха се вдъхновили от плаката за концерта на Лепа Брена, разлепените листовки по електрическите стълбове за латино танци или ефективно отслабване за пет дни.
Различни хора, различни виждания за градска намеса. Няма лошо. Мен обаче ме изпълва градска намеса от типа на графитите, засаждането на дървета, грижата за тревните площи пред блоковете, боядисването на пейки в паркове и градинки...
Наскоро имах удоволствието да видя и усетя едно друго виждане за градска интервенция в галерия ИСИ. Намигане от петима млади художници, които независимо от ниския бюджет, с който разполагат, успяват доста успешно да пресъздадат техните идеи чрез фото, видео и звукова документация през изминалото лято.
Фотосите на различни места в стара София ме накараха да се усмихна с носталгия по хубавото време. Да, наистина тези творци си задават въпроса: има ли още място за отделния човек и за неговите всекидневни грижи и радости? Разбира се, че има.
Още с влизането ме посреща сложна конструкция, дело на Кирил Кузманов. Тя включва велосипед, чадър, високоговорител, лаптоп, а с нея се подслушва градския живот по улиците на София. Излъчва го обратно с три секунди забавяне. Посланието е, че никой не е застрахован от шпиониране в съвременния град. Факт.
Непосредствено след това се потапям в почивна атмосфера. Хотелски табелки Не безпокойте се мъдрят до живи хора или до изоставени стари коли. Фигури на различни паметници успешно са допълнени от възглавници... като че ли винаги са имали нужда от тях и ето че сега вече могат спокойно да си починат. Според Мирослав Христов и група „Плюс" градът трябва да си почива от човешкото насилие.
Леко обезверяващо обаче ми действа виждането на Самуил Стоянов за намеса в градската среда. Уличните лампи в центъра на Добрич са облечени в черни найлонови торби за боклук. Не съм се излъгала във внушението му - по този начин той изразява липсата на човешко измерение в градската среда, отсъствието на красота и простота в нея.
А едно намигане към работещите по улиците, дело на Викенти Комитски, ме кара да поискам да държа в ръка чашка кафе и да имам удоволствието да се възползвам от тази творба. Той инсталира държачи за чаши по врати, улуци, телефонни будки и парапети. Ей така - на една ръка разстояние!
Но най-много като че ли ме докосва Вероника Цекова, която видимо се тревожи за изгубеното детство, игрите и добросъседството. Плочките по улицата и техните релефни издатини неусетно се превръщат в терен за Не се сърди човече и Дама, а черно-белите улични мини парапети вече са част от трансформацията на тротоара във футболно игрище на малки вратички. Махленска, свободна, истинска детска игра... офлайн.
Поне за малко виртуалните игри са метнати в коша за боклук, за да се отвори пространство за творчество и непринудено веселие.
Изложбата Изкуство на градската среда ще продължи до 21 януари 2012
