Бил отегчен от химията като от момиче, с което те запознава баба ти. "Дори не знаех къде се намира факултетът, когато ме приеха", казва Божидар. Наше момче, което каца от небето на Европа, точно в момента, в който си решил, че си роден в центъра на безсмислието. Иска да каже, че не се е водил по Wannabe синдрома и въпреки че само на 23 се занимава с нанотехнологии в шведска лаборатория, предпочита да не прибързваме с клишето "Егати, колко си успял".
Номерът да си намериш мястото е да ти е интересно, а не да напираш със зубърска амбиция. Въпреки че като малък си е правил експерименти по книгата "Опитай сам", не е бил отличник по химия. Влиза тази специалност в Софийския университет "погрешка", след като в последния момент се оказва, че кандидатстването на принципа на олимпиада не му дава опция да учи програмиране, а е изпуснал изпита по математика заради купон в Унгария. "Мислех втората година да се прехвърля нещо друго, но осъзнах, че ги разбирам нещата и наистина се запалих".
Толкова, че след като приключва с магистратурата си и ръководителят му доцент Цецо Душкин почива, решава да се разрови за докторантури навън. Записва в университета в Упсала през октомври и почти веднага почва работа в лабораторията Ангстрьом, която е част от него. Няма нужда да обясняваме колко добре платени и осигурени са научните работници там. Проблемът му тук въобще не е бил, че се налага да работи за малко пари. А че му оставало малко достойнство заради средата и отношенията. "Там ти дават шанс и свободата да правиш каквото искаш, независимо от възрастта..."
Едно от нещата, с които се занимава в Ангстрьом са т. нар. умни прозорци, особено тематични за черно-белите климатични условия в Швеция. "Знаете, че там имат проблем със слънцето - половината част от годината е много тъмно и студено, а другата половина е много светло и трудно се спи. Затова правят прозорци, които според температурата навън си променят свойствата. Това не е нещо ново, нито пък задачата ми да направя тези прозорци да се почистват сами, както и въздуха в стаята.
Хората на Запад страдат от параноята "болна сграда" - заради огромната част от времето, което прекарват в офисите. Всичките пластмасови мебели и вещи около нас освобождават съединения, които те карат да се чувстваш зле. Идеята е този прозорец да ги разгражда чрез вътрешната си страна, а външната да се сампочиства... Изключително лесно е, просто хитра комбинация от вещества..."
Сега Божидар е тук заради второто издание на Софийски фестивал на науката (9-13 май в столичния парк Заимов), след като и миналата година беше и лектор, и магьосник. Ако си присъствал на шоуто му с романтичната му колежка Анета, си разбрал защо влюбените имат нужда от студен душ. Натъпкани са с безцветна течност с натрапчив аромат на развалена риба или фенилетиламин - химичното вещество, което се отделя в моменти на силни емоции и в особено големи количества при хората с шизофрения.
С колегата си Христо Колев пък изясниха с химията и доста битови въпроси като този защо чаршафите на леля Мария всъщност не са толкова бели, колкото й се виждат и показаха как от туршията може да стане парфюм, превръщайки чрез химични реакции нейни съставки в аромати на бор, ябълка и роза.
Този път - и по-точно днес от 20:30 часа - Божидар ще използва химията за истинска наслада, заедно с кулинарите Бояна Рачева (химик) и Борис Тасев (математик). Двамата са привърженици на течението Foodies', което ще рече, че не просто опитват всякакви любопитни ястия като карамелизирани маслини или банани със сметана и магданоз, а могат да ти обяснят защо са вкусни от научна гледна точка.
Шоуто им Молекулна гастрономия е с консумация, така че ще можеш да провериш дали ти допада да използваш магданоза не само като прясна или суха подправка, но и като пяна. "Едното направление на молекулната гастрономия е да промени формата на храната по интересен начин, а второто да се правят странни комбинации от продукти на базата на това, че имат общи молекули", обяснява Божидар. "Те се откриват чрез аромата - основният начин, по който вкусваме храната. Едно такова ястие е свински черен дроб с листа от жасмин, което беше голям хит във Франция преди няколко години..."
Химичните кулинари ще покажат и как храната може да се сверифицира с алгинат (извличаното от водорасли вещество, което зъболекарите използват за отливки на челюсти) и добавен към него калциев хлорид, така че се приготви и за хапки от вино.
Няма майтап и че освен по вкусната страна на химията, Божидар си пада и по запалителната - затова докато преди време водел месечните вечери на химията с деца от НПМГ, си носел и два пожарогасителя под ръка. "Събирахме по сто деца в една голяма зала и два часа демонстрирахме експлозии, пушеци, взривове, докато не се скрият под масите... Веднъж пламна една завеса, но съм забелязал, че обикновено, когато нещо се запали, хората стават много щастливи..."
Затова единственият начин да се запознае с хладните си съседи в Швеция е по време на Валпургиевата нощ, чието празнуване освен голямо пиене, включва паленето на големи огньове. "Ако ще идвате в Швеция, направете го на 30 април, когато всички излизат от черупките си, вилнеят по улиците и се сприятеляват", разказва Божидар. Почнало да го хваща страх да не остане там, защото шведският език вече му се отдава. Когато се почувства достатъчно напреднал, би искал да се върне тук и да запали други хора по науката. Не си прави обаче големи планове. Където химията го отведе.
