Тангото е музика на носталгията, която обаче не се предава на носталгията. Прословутата стъпка „две напред, едно назад" минава от аржентинското танго в европейско танго, танго нуево (което отдавна не е ново) и все нататък - експериментите със стиловете продължават с пълна сила.
Един такъв експеримент започва в Париж през 1999 г. Париж си е знаково място, не ще и дума - на два пъти става отправната точка, от която тангото завладява света. А въпросната година там се събират тримата, които ще направят един от най-влиятелните проекти в танго нуево и буквално ще преобърнат жанра с хастара навън.
Става дума за Gotan Project - французинът Филип Коен Солал, аржентинецът Едуардо Макароф и швейцарецът Кристоф Мюлер. Филип и Кристоф вече работят заедно в успешно сътрудничество - парче на проекта им Boys from Brazil е използвано в европейска реклама на „Кока Кола", утвърждават се на електронната сцена и обожават Пиацола, без обаче да имат представа от аржентинско танго. Едуардо, композитор, певец и китарист от Буенос Айрес, пък създава в Париж дуото Mano a Mano.
„Той ни показа истинското танго от Аржентина, което си беше истинско откровение - казва Кристоф. - Искахме да видим какво ще се получи, ако смесим танго с електронна музика, но не от маркетингова гледна точка, а от творческа. В началото започна като експеримент, а после се превърна в истинска любовна история."
„Gotan" е анаграма на думата „tango" - на лунфардо (някога жаргон на престъпния свят в Буенос Айрес, добре съхранен в текстовете на тангата) последната сричка на думата се поставя в началото й. Идеята за името идва от прочутата танго компилация „Tango Project" (1982), включваща парчето „Por Una Cabeza" (сещате се, „Усещане за жена", „Истински лъжи", „Списъкът на Шиндлер"...)
Музиката на Gotan Project е радикална форма на тангото, опит да се преминат границите в търсене на нещо ново и вълнуващо. Издаденият през собствения им лейбъл "Vuelvo Al Sur/El Capitalismo Foraneo" (2000) се разпространява в 1000 бройки само сред най-известните диджеи и скоро за него се говори из цяла Европа. Забелязват ги от XL и там излиза първият им албум „La Revancha del Tango" (2001) - мост между танго и дъб.
Критиката и публиката ги приемат с огромен възторг. А в Аржентина тримата откриват, че в музикалните магазини открито се продава пиратско копие на диска. Което не изненадва аржентинеца Едуардо - „това показва институционализирането на престъпността в страната. Да си корумпиран е нещо нормално."
Композират и тримата. Шегуват се, че пред студиото има една кука, на която закачат егото си, преди да влязат. С тях свирят големи имена от световната сцена - на бандонеон, пиано, перкусии, китара, цигулка... В „Inspiración - Espiración" (2004) Пиацола, Троило и Доминго Кура се срещат с джаз, хип-хоп, техно и хаус в изключително оригинални ремикси на по-стари композиции. В този диск актрисата Сесилия Рот рецитира стихове на аржентинския поет Хуан Гелман. Текстовете са важна част от посланието на Gotan Project. Можете да чуете Ева Перон и Че Гевара в „La Revancha del Tango" и писателя Хулио Кортасар в последния им албум. Музиката ни не е политическа, обясняват от групата, но опитваме да подбираме думи, които да вълнуват.
През 2006-а се появява вторият им албум „Lunatico" - така се е наричал състезателният кон-шампион на легендарния Карлос Гардел. Докато дебютът им акцентира върху електрониката, намирайки по този начин ново място на тангото в света на съвременната музика, „Lunatico" е по-джазиран и черпи повече от извора. Своеобразен пик в творчеството им, след него сякаш нищо повече не може да се направи в тази посока.
Последвалият го „Tango 3.0" (2010) отчасти го потвърждава - той отново е завръщане към началото, но този път - на самите Gotan Project. От авангард музиката им се превръща в класика - в електронната музика, в сливането на стилове и в тангото. Тангото, което, както казва Филип, е душата на Буенос Айрес и дяволът от Париж.
