Гаргантюанската студийна екстраваганца "Трансформърс: Ера на изтребление" безмилостно изпотъпка конкуренцията в боксофиса и вече е почти сигурно, че ще бъде най-големият филм на лятото.
С бюджет от над 200 милиона долара четвъртият блокбастър от поредицата за машини, които се превръщат в други машини пред безизразния поглед на едноизмерни човешки персонажи, само за седмица спечели повече от 400 милиона долара глобални приходи от продадени билети.
Прогнозите за финален фискален резултат от около 1 милиард звучат съвсем реалистично.
Песимистично звучи извода от смазващия успех на "Трансформърс 4" - анти-интелектуалната гордост на масовата публика и желанието за шумно, нагло и досадно безмозъчно забавление са по-силни от всякога.
Тази холивудска поредица се превърна в ярък и яростен символ на цялата могъща индустрия, която третира своята аудитория като сбирщина от идиоти. А режисьорът Майкъл Бей окончателно циментира своето място в пантеона на комерсиалните титани. Шегата за Бей е, че той е способен да пласира мащабни експлозии на всеки пет минути екранно време дори и ако филмира телефонния указател.
Лъскава мизантропия
Основният аргумент срещу "Трансформърс" е в пълната липса на смисъл, логика, достоверни образи, драматургичен интегритет и интелект. Роботизираната поредица на "Парамаунт" и Бей е наричана спектакъл на глупостта, екшън порно, форма, триумфираща над съдържанието, аудио-визуален умствен фалит на стероиди и тн.
"Трансформърс", както и филмите на Майкъл Бей като цяло, са визуално вълнуващи упраженния по аморална експлоатация на най-първичните човешки инстинкти и предразсъдъци. Те не са просто скъп празник на празнотата, а крайно ефектни и ефективни машини за препотвърждаване на глупави стереотипи и комфортни заблуди.
Големият проблем на този тип кино не е в наличието на прекалено много експлозии, а в пълната липса на емоционална ангажираност и човешка съпричастност. Филмите на Бей са "Гражданинът Кейн" и "Апокалипсис сега" на сексисткото, расистко и консуматорско развлечение. Технически грамотни печати на глупостта и варварщината.
Той погрешно е наричан бездарен режисьор, напротив - Майкъл Бей е автентичен автор с ясно разпознаваем и изключително влиятелен почерк. Всеки студиен наемник се опитва да копира запазената му марка зрелищна презентация.
Човекът е талантлив и значим визионер, просто визията и идеите му са отблъскващи.
"Лоши момчета", "Скалата", "Армагедон", "Пърл Харбър", "Трансформърс", "Кръв и пот" - каталогът с хитове от кариерата на Бей предлага лъскав пейзаж, лишен от нюанси и психологическа дълбочина.
Мъжете са героични мачо-метро-машини за разрушение, които никога не се обръщат да погледат експлозията зад тях, а жените са редуцирани до сексуални обекти с плътността на картонени изрезки. Инфантилните архетипи на консуматорската култура са основа на почти всеки високопрофилен студиен проект, но талантът на Бей е да изведе тези наивни социални схващания на едно друго, брутално и гротескно ниво.
Продуктите на неговото въобръжение са проектирани да препотвърдят отвратителните представи за света на всеки втори разгонен и заблуден колежански нещастник. Злодеите са образовани бели мъже с европейски акцент, смешно изглеждащите хора или такива от африкански или азиатски произход често служат за комично облечкчение, а жените са красиви, млади, глупави и стилизирани като за еротична фотосесия.
В "Лоши момчета" и продължението "Лоши момчета 2" централният персонаж е богат плейбой, който кара разкошни коли, прави секс с удивителни мадами и има извънредно лек спусък. Той е материализираната мечта на залепналия за компютърните игри и порното млад мастурбатор. Бей много добре знае как да задоволи своята таргет аудитория - комплексираните мъже.
Филмите му умело експлоатират сексуалните страхове и колебанията в мъжеството на критична маса от съвременните консуматори. Ролята на жената е да изглежда възбуждащо в оскъдно облекло, снимана от нисък ракурс на каданс, отправила влажно-тревожен поглед към нейния мускулест спасител, който идва да я обладае след като е избил 25 човека.
Изключения се правят за дами с външен вид извън повърхностния идеал за секс-кукла от Ел Ей. Пълните момичета и "лелките" са унизителен инструмент за произвеждане на първосигнален смях.
Кръв, пот и Фокс
В опита си за социална сатира отпреди година "Кръв и пот" Бей представи на публиката пародийна романтична история между черен бодибилдър, който си пада по дебелани, и карикатурна наднормена сладурана, захранвайки два стереотипа с една сюжетна линия.
Другият женски персонаж в този филм е безмозъчна моделка с европейски корени, евтин вкус и скандално дълги крака. "Кръв и пот" е странен кино мутант. С него кралят на консуматорското, безмозъчно, шумно, лъскаво и аморално забавление реши да направи критика на безмозъчната, шумна, лъскава и аморална консуматорщината.
Сякаш Майкъл Бей искаше да ни каже - "да, наясно съм, че ви пробутвам боклук, но вие го харесвате и затова ще продължавам". В крайна сметка гаврата с публиката е успешна. Никой не може да ме убеди, че решението безумието "Трансформърс 4" да е с времетраене близо 3 часа не е поредното цинично намигване на Бей към инфантилната му аудитория, която винаги ще извади пари, за да бъде в компанията на машини, експлозии и дехуманизирани жени.
Поне този път я няма Мегън Фокс - ултимативният сексистки инструмент на Майкъл Бей. Живото доказателство, че в една повърхностна култура липсата на талант не е пречка за успешна реализация.
Бездарната "актриса" Фокс един път каза в телевизионно интервю по повод промоцията на някой от предишните "Трансформърс"-и, че се вълнува да бъде част от "най-големия филм, правен някога".
Антитезата на Катрин Хепбърн или Мерил Стрийп винаги ще има своето запазено място край порочната поточна линия на стерилното сексистко развлечение, сглобявано от майстори на лъскавия лош вкус като Майкъл Бей.
