Като човек от спортна фамилия с нетърпение чаках да се разходя из Лондон броени дни преди старта на Олимпийските игри. Трети за британската столица.
Имах късмет да видя Лондон около сватбата на принц Уилям и Кейт Мидълтън и по-късно, за Диамантения юбилей на кралица Елизабет II. Всичките украшения, декорации, сувенири и вълнението по улиците. Слизайки от автобуса не усетих нищо от това. Явно олимпийският дух бе закотвен някъде надълбоко в Темза.
Центърът е сравнително слабо украсен с вертикални знамена по уличните лампи с мотото на Олимпийските игри "Inspire a generation" ("Вдъхнови поколение").
Много неща все още се дострояваха и донагласяха, заедно с цялата си красота от бариери и улични конуси, отклоняващи движението.
Командированите в Лондон специално за събитието униформени уморено се подпираха на оградите, чакайки края на смяната. Една пета от полицейските сили на Острова ще е концентрирана в Лондон по време на игрите. Всичко останало си бе същото - гъмжило от туристи, пъплещи по многобройните атракции, които Лондон предлага.
Един от дните посетих стадион "Уембли", където ще се играят футболните мачове по време на Олимпиадата, пък и там са проведени предишните игри в Лондон. За моя голяма изненада стадионът още не беше готов - все още го опаковаха с цветовете и логото на игрите, а на места дори го ремонтираха.
Взех си билет за туристическата обиколка на стадиона, която бе ограничена заради събитието - достъпът до съблекалните и музея бе забранен, но това не помрачи настроението ми, все пак успях да видя самия стадион.
На обиколката бяхме петима души - двама българи, двама испанци и един грък. Не беше кой знае каква изненада, все пак единствените хора около стадиона бяха майсторите, но беше тъжно - предвид броя на туристите, посещаващи всички останали атракциони.
Олимпийски игри или не, Лондон гъмжи от живот. Именно заради хилядите посетители общественият транспорт има своя кампания, с която да информира жителите на столицата за промените по време на игрите и да ги насърчи да променят ежедневния си маршрут спрямо промените в трафика. Цялата кампания прави много приятно впечатление, предлагайки много информация на сайта им с различни съвети, карти и маршрути.
Все пак как се провеждат Олимпийски игри в 8-милионен град като Лондон, с над 9 милиона посетители, които щъкат навсякъде ежедневно и очаквани още 3 милиона по време на игрите?
175 километра са предназначени за Олимпийската пътна мрежа за придвижването само на Олимпийски превозни средства. При нарушение от други автомобили глобата е 130 британски лири. От "Транспорт за Лондон" защитават жестоките санкции с аргумента, че по лентата щели да се придвижват по 1300 олимпийски автомобила на всеки час, а не "по един VIP на всеки 20 минути".
Въпреки маркирането на Олимпийската пътна лента, някои от делегациите вече успяха да се загубят из Лондон веднага след пристигането си и да се присъединят към задръстванията, които именно тази лента трябваше да предотврати.
Лондончани вече побързаха да кръстят лентите - "ЗИЛ ленти", подобно на транзитните ленти за лимузините на висшите партийни функционери в Москва.
За обикновените посетители на игрите организаторите са се постарали да обозначат всички спирки на метрото, в близост до място за провеждане на някоя от дисциплините.
Освен с брандирането на метро станциите с кампанията от "Транспорт за Лондон" имаше и такива на Coca-Cola. Но рекламни материали от самите организатори липсваха, или ако ги имаше, то бяха оскъдни.
Все пак има няколко дни старта, а принципът работата да се върши в последния момент - впрочем, така беше и на олимпиадата в Гърция през 2004-а, явно е глобален. Надявам се на 27 юли олимпийският дух да изплува от дълбините на Темза.
