Един мъж влиза в железария и си купува пет литра бяла органична боя. Обажда се на бившата си любима и въпреки обтегнатите им отношения я склонява да се видят в парка като приятели. Организира двама свои другари, които в точен момент да се появят на мястото на срещата. Единият трябва да носи боята, а другият - да документира случващото се с камерата на телефона си.
Сценарият е разработен така, че мъжът да грабне баката и да я излее на главата на жената, а докато тя е в шок, хладнокръвно да размазва бялата боя по лицето й. След като всичко минава по план, мъжът качва клипа от събитието в социална мрежа.
Прави го достояние на обществото, защото не се съмнява, че е постъпил мъжки.
Гордо. Доблестно. Честно.
Жената е в болница. Зрението е увредено. Психиката - също.
Това е една реална случка, пловдивска. Нищо че по жестокост съперничи на мафиотските показни наказания.
Разбрах за нея като повечето хора от социалната мрежа. Нямах сили да гледам клипа, но в съзнанието ми се вряза стопкадърът с образа на изуменото от ужас момиче - приличаше на пиле, стреснато от отровния, лепкав бял воал, който облива тялото й. Каква жестока метафора само.
Бял булчински воал с унизително и смъртоносно действие...
Този текст няма да се впуска в пледоарии относно вината на едната страна и правотата на другата. Нямам енергия да влизам в спор с всички онези активно коментиращи хора, които смятат, че "тя си го е заслужила", защото, видите ли, била курва. Не желая да воювам със съзнания, за които едно човешко същество може да изпитва върху себе си превърналото се в изискано мъчение чувство за правда на друго "човешко" същество.
Твърдо съм убедена, че никой няма право да посяга на физическата и психическата цялост на един човек, независимо от пола му, разбиранията му, поведението му. Вярвам, че разполагаме с ум и език, за да изявяваме любовта си, омразата си и несъгасието си и нито един от нас не е оторизиран да приема човека до себе си като нещо, което притежава и с което може да се разпорежда, както намери за добре.
С този текст искам да ви разкажа за насилието. Отвътре.
Такова, каквото то реално се е случило, нищо че, разказано, прилича на скалъпен сценарий за телевизионен сериал. Искам да ви разкажа за ужаса, за страха, обидата и болката. Искам да ви накарам да го видите.
Тя и той се обичаха. Имаха най-красивата любов и най-вълшебната сватба. Заживяха в уюта на семейната заедност естествено. Пиеха кафе сутрин, правеха планове за ваканциите и уикендите си, грижеха се за детето си. Имаха дом, кариери и мечти. Никога не се бяха карали. Никога не си бяха повишавали тон.
После нещата се промениха.
Стана изведнъж - като срязано с нож.
Той се влюби и отнесе сърцето си нанякъде, в новите сини простори на спонтанно появилата се любов. Тя усети липсата му в обърнатия хладен гръб нощем, разсеяното участие в домашните разговори и възпалената раздразнителност за всичко. Опита се да говори. Притеснен от самия себе си и лепкавото чувство за вина, Той отказа.
Една топла вечер, докато гладеше дрешките на едногодишното си дете, женски глас й съобщи по телефона, че "мъжът ви е пиян и буйства, трябва да дойдете да си го приберете". Тя отпусна ютията върху дъската за гладене и дълбоко въздъхна заедно с горещата й пара.
Същата вечер, когато се прибра у дома, Той й удари шамар.
Направи го, докато повтаряше "ти не го заслужаваш". Ръката му се отплесна в празното пространство и като магнит се вкопчи в бузата й. Отне й минута, докато осъзнае какво се случва. Още в същия миг му прости, защото вярваше, че това е алкохолът, не той. Огледа в огледалото отпечатъка от пръстите му и се опита да си представи същата тази ръка, когато я галеше по косата.
На другия ден Той се извини.
Беше искрен и разкаян. Смотолеви извинението си бързо, но по момчешки нескопосано, а момичетата ги харесват тия неща. Тя го прегърна. Помисли, че това е за първи и последен път.
После минаха години. Две, три или четири, Тя отказваше да ги брои. Ежедневието беше върнало ритъма в семейния им живот и беше легализирало отчуждението като част от него. Той не забелязваше присъствието й. Тя се опитваше да свикне с това и да го обвие във философски обяснения за "нуждата от собствено пространство". Сватбеното им легло се беше превърнало в мавзолей на самотата.
Понякога Тя се опитваше да върне желанието му да я люби. Един път дори си купи секси бельо, запали свещи, пусна тиха музика и са разположи предизвикателно върху леглото. Той влезе делово от банята, погледна я стъписано и процеди:
"О, моля ти се, я се облечи!...". И тя се облече.
Той беше добро момче. Съвсем искрено съзнаваше, че няма право да разполага с Нейния живот, като го превръща в нещо, което Тя не иска. Въпреки това я обричаше на самота и отдаваше себе си на жената, в която беше влюбен. Присъстваше, но го нямаше. Говореше, но не слушаше. Ядеше храната й, носеше изгладените от Нея ризи, но не я забелязваше.
Тя беше добро момиче. Вярваше, че само смъртта може да ги раздели и влагаше всичките си усилия да покаже предаността си. С кожата си усещаше присъствието на другата и дори по някакъв мазохистичен начин я обичаше, защото двете имаха нещо общо - бяха отделили точно този мъж от милионите мъже на земята и го бяха обикнали.
Една вечер Той не се прибра. Тя спеше на пресекулки в семейното легло, вдишваше аромата на възглавницата му и се опитваше да разгони страховитите мисли за това какво може да му се е случило. Не му звънеше, за да не го дразни. Впиваше слуха си във всеки шум на асансьора и се надяваше да чуе ключа в ключалката.
Чу го към четири сутринта.
Отпусна се спокойна под завивката и остави сънят полекичка да я преборва. И точно тогава Той влетя в стаята. За секунди я измъкна от леглото, заклещи я до стената, обхвана с длан врата й и изкрещя
"Искам да видя как кръвта ти тече по тая стена!..."
Тя се задушаваше и сподавено го молеше да я пусне. Пусна я. После я хвана за косата и започна да я дърпа. Не беше на себе си. Дъхът му ухаеше на нещо непознато, очите му излъчваха омраза, а ръцете му, несвикнали да налагат женско тяло, замахваха и се спираха във въздуха. Точно в този момент Той я ненавиждаше.
"Гад мръсна, не мога да те понасям!"... Грозните думи излизаха като водопад от устата му и наводняваха стаята, в която някога правеха любов. Измъкваха се изпод вратата и започваха да се стелят на джвакащ килим из цялата къща. Тя шептеше, за да предпази съня на детето, а той се връщаше към себе си едва, когато от детската стая се чуваше лек шум.
На другата сутрин пиха кафе.
Опитваха се да се държат сякаш нищо не се е случило. Някъде към последната глътка Той се опита да я погледне в очите, хвана ръката й и се извини. Беше искрен. Тя му прости. Някак вътре в себе си беше уверена, че това не е ОНОВА. Че тези неща се случват в живота на другите - тези, за които са спешните телефони, психолозите онлайн, клубовете по взаимопомощ. Когато Той излезе, си поплака. Разказа на приятелка. Тя мълча от другата страна на линията и накрая я попита дали приема това за нормално...
Скоро сценарият се повтори. Отново през нощта, отново изневиделица. На сцената този път се появи нож, с който Той искаше Тя да го накаже за това, което е направил. Тя се уплаши до смърт, защото знаеше, че появи ли се оръжие, все ще се намери кой да е ранен.
Докато се опитваше да избегне острието му наоколо, падна на земята. Той я срита като псе. Тя се опита да избяга от дома, а Той я затисна с входната врата така, че тялото й заприлича на разтворена книга. Пишеще с всички сили "Помоооощ!", а Той я умоляваше да спре. После я заплашваше. Накрая й запуши устата, изви й ръцете и я блъсна в парното.
Понякога Тя успяваше да избяга от нощните скандали. Качваше се на колата си и обикаляше близките бензиностанции. Купуваше си кока-кола, сядаше и гледаше хората и колите, които зареждаха гориво. Представяше си живота им. Чудеше се дали и те като нея не бягат от някоя семейна битка. Когато се връщаше призори у дома, Той спеше. Умореното му тяло приличаше на застинал паяк върху брачното легло. Взимаше душ, за да отмие унижението и лягаше до него.
Една нощ обаче не издържа.
Беше легнала при детето, защото очакваше Той отново да се върне в онова настроение. Полуспеше, полуядеше, полуживееше. Когато чу стъпките му, леко се надигна в леглото. Почти не разбра кога Той влезе и как ръката му стискаше като в менгеме лицето й над спящото им дете. Само в несвяст чу как то се разбужда.
Точно тогава, в тази част от секундата, Тя разбра, че повече не може. Като вакуум изсмука цялата сила от крайчетата на изтерзаното си тяло и замахна. Ръката й се стовари върху лицето му и започна да дере като животно. Очите й не виждаха, ушите й не чуваха, само ръката й защитаваше отчаяно цялото й човешко същество. Дереше и дереше, дереше и дереше...
Когато свърши, разбра, че това е краят. За Нея.
За Него обаче не беше. В следващите месеци стоварваше редовно гнева си върху Нея, а на сутрините избягваше погледа й и по свой си начин търсеше извинение. Всъщност не искаше да я удря. Просто някак участваше в това и сам не можеше да си обясни как се случваше така. Чуваше се да я нарича "парцал", чуваше се да я кара да повтаря по десет пъти "аз съм нищожество!", докато държеше ръцете й извити и подпираше с юмрук гръкляна й.
Виждаше синините по тялото й на следващия ден и сам не можеше да повярва, че ги е причинил. Гледаше я, докато спи и виждаше само безпомощно отворената й уста и ръцете, доверчиво отпуснати покрай слабото й тяло. Съзнаваше, че това, което й причиняваше, е ужасно. И никога, за нищо на света не можеше да го нарече с истинското му име - насилие...
Разказах ви тази история така, както я знам. Не ме питайте откъде.
Не ви описах задъхано и майсторски чувствата. Те са си там, под действията. Стоят нащрек в онази бездна между "голямата любов" и "голямата самота", която ние, слабите и неумели в общуването си хора, създаваме. Крият се зад комплексите ни, които ни превръщат в ежедневни агресори.
Позволяват ни да вдигаме ръцете, с които сме галили, и да ги превръщаме в оръжия върху телата, които сме любили. От хора се превръщаме в чудовища и смятаме за изконно правото си да раздаваме правосъдие чрез сила. Оскотяваме.
Той и Тя не останаха заедно. Тя никога не забрави онези нощи. Той никога не си призна за тях. Останаха им ощърбаните спомени от голямата любов и парещите от времето след нея. Остана й белег на крака от едно врязало се в него стъкло, което Той изрита. Остана му резка от ноктите й върху бузата.
Така до следващия път.
Бялата боя от тялото на онази жена ще се отмие.
Очите й може би отново ще виждат. Мъжът вероятно ще премине на прибежки през полицията и съда и по балкански ще бъде оправдан, в категорията "семейна разправия".
Народът ще продължи да коментира подобни случки, като се впуска да мери вината на двамата.
Ще приема, че "едно-две шамарчета" в семейството си е в реда на нещата. Ще участва в кампании против домашното насилие, ще цъка с език на такива новини от екрана на телевизора и вечер охотно ще размахва юмруци над домашните си или тихомълком ще понася такива.
И така ще бъде, докато домашният насилник се приема за "егати готиния пич!"
Ми не е готин! И пич не е.
Просто е нищожество.
"...Ако кифлата за Златин мисли, че е нормално да й бият шамари и си крие синините под леопардовата рокля, за какво решение на проблем говорим?..." А защо кифлата да не си мисли, че е нормално да си кифла? Някой по Витошка посочи ли и че е нелепа? НЯкой в предната статия осмя ли я, че е тъпа? Тя по какво да разбере, че кифлеенето и е нелепо? Всички скочиха да плюят авторката и несъгласните коментари. Ако съм на нейно място няма как да не си мисля, че всичко си ми е наред и ония ми завиждат само щото са по-грозни. А да си кифлата на Златин включва сигурно и да отнесеш по някой шамар от Златин, то си е част от играта. Крачката до тази мисъл е съвсем малка...и естествена
Ми ето, и ти правиш грешката да се вглеждаме в диагоналките и пайетите като такива и да коментираме конкретно тях, а не цялостната картина прозираща зад тях. Те са само насочващ елемент. Далеч по-вероятно е човек изглеждаш като простак да е простак, отколкото обратното. А сега очаквам лавина от примери как пълни селтаци сигурно гледат жените си като принцеси, а мъдри професори спукват жените си от бой Абе, някой да е виждал Роуън из книжарниците наскоро?
Е то естествено че за филм е по-готино ако някой супервъзпитан се окаже изверг. Иначе би било банално и не си струва снимането и гледането А иначе 100 % гаранция естествен че няма, но има твърде голяма вероятно някой изглеждащ и държащ се като простак да е простак и някой изглеждащ и държащ се на ниво, да е на ниво... Иначе четейки коментарите под предишната статия излиза, че Златин е виден интелектуалец под прикритие, жена му даже още по-прикрита.....а истинските простаци и побойници сигурно сме вероятно ние, то няма кой друг да е
Монетата винаги има две страни. Постъпката на момчето с боята е недопустима и трябва да има някакви последствия. Все пак би трябвало да е имало и провокация от другата страна. Ужасно елементрано е да кажеш - мъжа е виновен , момичето не или обратното. Когато става въпрос за домашно насилие и за бой е малко по-различно. Да биеш физически по-слаб човек показва колко си слаб, незначителен и жалък.
"В училището на сина ми имаше следната ситуация: две момченца се сбили. Учителката повикала родителите. Дошли двамата бащи и.... се сбили и те в училището. Смяташ ли, че тези неща ще имат правилно развитие като личности? Аз не смятам.... " Няма да е лошо да се уточни какво е "правилно развитие" на децата. Веднага се аргументирам - бях доста буйно хлапе, само че мама непрекъснато ме кастреше: "няма да се биеш с другите деца, няма да се биеш". Да, де, ама другите деца искат да се бият с мен В резултат дрехите ми непрекъснато скъсани, често сменях и обувки. Пораствам. Преминавам военна служба, влизам в университет, изкарвам магистратури и други неща. Започвайки работа осъзнавам, че светът на майка ми, която ме възпитаваше в ненасилие и да съм добър към другите, просто е нереален Та това е свят на розови сапунени сериали, където добрите герои плачат и се радват заедно, а лошите винаги получават заслуженото. Да, ама колежката, която в опит да ми се наложи и убеди, че макар и тъпа, необразована и проста, е по-добра от мен в работата, не е гледала такива сериали, нямала е майка от подобен тип като моята, няма кой да се опитва да решава с разум ситуацията Защо го прави ли - заради позицията на управител на обекта... Бяхме насаме и тя ми се нахвърли с ритници, обиди, хвърлени предмети в магазин на централно и оживено място След което избяга навън, където са хората - никой не е видял, че ме обижда, че ме замерва, че ме рита. Нито да я оставиш, нито да я пребиеш. Опита се да ме рита пред хората, съборих я и от годините, прекарани в тренировки по бойни изкуства, сработи инстинкт за натиск с коляно върху гръкляна 10 сек. трая събарянето й...
Е, да, пусна си жалба в полицията, изкараха ми ограничителна заповед, изгониха ме от работа...Не бях виновен, дори да не бях я съборил, нещата щяха да продължат с психически тормоз от нейна страна, а той е трудно доказуем! Унизителни регистрации в полицията, през седмица ме разкарват за нови и нови въпроси и предупреждения, като извършат другаде подобно деяние и мен ме "канят" за справка... Не е трудно човек да се сети, че "правилното" развитие изисква възпитание, така че нараненият да се отбранява, не да се мъчи да избегне боя с цената на загуба на част от репутацията си или "щото е по-умен". А, ако е по-умен, защо яде бой?!
Деоуин, Съмнявам се, че озовавайки се в подобна ситуация, би направил друго. Ако я оставя, ще ми се качи на главата, ако не я оставя - ме гонят от работа. В действителност е много трудно да си мъж днес - повечето закони са построени така, че жената е с по-големи правомощия от мъжа. Разследващият полицай, а и други хора ми разправят: "ама т'ва е жена, бе. как ше я биеш?"Ами, поведението й е не е като на жена, нали?! Осъзнава, че не може да се сравнява с другия и прави това, което може - да обижда и рита. Ти явно си в свят, в който жените са перфектни, женствени, задължително милички и приятни, и чудовища не могат да бъдат (общият стереотип). Но това е точно стереотип и нищо повече. Могат да бъдат много гадни кучки и пред хората да се преструват на готини, но ако им паднеш ...Спорил ли си с жена?! Ако не си, опитай, за да видиш логика и женствено поведение...
Пикси, Така е! Много жени са в такава ситуация, но пък и често получават стимули заради това, че са жени. Например, сега въвеждат задължителни квоти за жени в надзорните съвети, в мениджмънта и т.н., включително в типично мъжки (щото преобладават мъже) професии. Съгласен съм, нека има жени в мениджмънта, в политиката, в другите професии, обаче нещата довеждат до друг тип дискриминация - ти си квалифициран, знаещ, можещ, но квотата за мъже във вашата фирма е запълнена и мястото ще се заеме от жена, без задължението да е по-добра от мен като мъж. А много жени печелят в пъти повече, отколкото мъжа до тях, което довежда най-често до раздяла, просто той не е достатъчно добър за нея Отделно, самите жени си търсят паричковци, независимо от тежките им, понякога, пороци - пиене, хазарт, побоища.
Абе какво станА!? Тръчкащия вук с БМВтата, големия бизнесмен, честен частник у Германия, дето беше егати мъжествения пичага, се оказа, че го пердашела шефката му у продавалницата .
Шефка - друг път, искаше й се да стане...Абе, к'во ли не прави човек за висок социален статус, пари, престиж...Вече е отдавнашен случай, но се сетих, щото си е показателно к'ви кучки могат да са жените (не казвам,че задължително са)...
Mного тъпи мъже имало в тая страна. Добре че до сега само възпитани и интелигентни съм срещала, които могат по интелигентен начин да се справят с проблемите Ако всички бяха като коментиращите, България съвсем щеше да се затрие. Чудно ми е как изобщо някоя жена може да стои при такива идиоти като защитаващите и използващи насилие. Всички насилници жена да не видят до края на живота си, да обърнат резбата и да се млатят със себеподобни! ;)
Kenny McCormick ти видя ли му снимките във Фейсбук? Личи му че е селски бек! И тази профилна снимка е мечтата му, която няма как да се сбъдне скоро!