Млада двойка пътува във влака. Изглеждат щастливи и влюбени, докато си говорят и прелистват списания. Изведнъж младежът споменава между другото, че няма да успее да я придружи на парти. Следва скандал и цупене. Той, разбира се, няма основателна причина, просто предпочита спокойна вечер, а не купон. За нея това не е подобаващо поведение на отдаден партньор.
Просто пример за изтощителните изисквания, присъщи за модерните връзки. В нашата култура присъства приказният модел: да срещнем половинката, която ни допълва. Да сме създадени един за друг, да споделяме едни и същи убеждения, хобита, социални навици. Това е единственият модел за щастлива връзка.
Приказни измислици
Според Хелън Кройдън, автор на Screw The Fairytale: A Modern Girl's Guide to Sex and Love натискът да откриеш правилния партньор те кара да се чувстваш ненормален, ако не успяваш във връзките си.
Въпреки моментите, в които й се иска някой да я чака в хола, тя се чувства добре сама, радвайки се на надежден любовник.
След като разглежда исторически текстове и научни статии за любовта, тя разговаря със стотици двойки, разведени, самотници, асексуални, любовчии, женени двойки, които живеят разделени. И намира разумни основания за избора си.
Поглед в историята
Да започнем с историята. Идеята, че идеалният партньор трябва да ни допълва емоционално, сексуално, духовно и по всички начини е нова - датира от 200 години. Сравнен със стотиците хиляди години цивилизация, модерният брак, основан на любовта, прилича на социален експеримент.
До края на XIX в. обвързването се случва заради наследство, създаване на важни връзки между семействата или подсигуряване на бизнес взаимоотношения. И това не е само при благородниците. Дори земеделците са се женели в зависимост от това къде са нивите на избраника.
Разбира се, хората все още се влюбват, но това няма нищо общо с брака. Сред аристокрацията през Средновековието за най-висша форма на любов се е приемала извънбрачната. През XVI в. есеистът Монтен пише, че всеки мъж, който е влюбен в жена си, е "толкова глупав, че никой друг не може да го обича". Според някои теолози да обичаш съпруга си е грях - идолопоклонничество, което може да възпрепятства любовта към Бог.
Зад сеизмичната културна промяна в отношението към любовта и брака стоят две неща. Първо, индустриалната революция в края на XVIII в. означава, че младите хора вече получават заплати и имат по-голям контрол върху собствената си съдба. Второ - Просвещението.
Младите започват да виждат човешките взаимоотношения като създадени на база от разум и справедливост, а не насила и по рождение. Щастието става цел. Когато кралица Виктория минава по пътеката в църквата през 1840 г. в красива бяла рокля - и музика, публиката е омагьосана. Вълшебните сватби идват на мода.
Капризна романтика
Анализаторите са притеснени за новия идеал. Ако бракът е основан на нещо толкова капризно като романтичната любов, как подобен съюз може да бъде стабилен? Въпросът е по-скоро дали строгите връзки за цял живот са правилната формула за модерното общество?
За първи път в историята бракът и съвместното съжителство вече не са необходимост. Преди 100 години е било невъзможно да живееш сам. Освен това не е имало нарязан хляб, онлайн доставки и сушилни. Сега все повече хора избират да живеят самостоятелно, защото могат.
Равенството между половете превръща браковете в несъществена категория. Преди 40 години в някои американски щати жените не са можели да получат заем или да започнат бизнес без съгласието на съпруга си. Според американско проучване все повече хора избират съпруг или съпруга със същото образование.
Дори когато става дума за създаване на семейство, днес е приемливо от социална и финансова гледна точка това да се случи без съпруг. През 50-те години жена, която забременее извън брака, е вкарвана в специален дом за грижи или в психиатрично заведение.
Днес има сайтове за съвместно отглеждане на деца, донори на сперма и платформи, които дават на независими мъже и жени възможността да станат родители без излишния възел на романтиката.
За щастие, живеем в ера, която позволява да се наслаждаваме на романтичните си връзки, а не да зависим от тях. Единственият начин да постигнем непреходната любов в нашето егоцентрично и опортюнистично общество е да пригодим отношенията си в съответствие с това, а не да се придържаме упорито към приказния идеал, за който е "имало едно време".
"Опити" на Монтен са есета. Струва си да се прочетат. "Собствената пръдня е винаги благоуханна" , и "щастието за един е нещастие за друг"- Монтен е уникален писател и философ. Прописал е от скука, все пак е бил, ако не се лъжа, граф.
Ами, да! Ами то, докарахме я до там, че все едно става дума за Съветска Русия, както се е говорило едно време, за да плашат бабите ни с комунизма там – при болшевиките няма семейства - жените са общи! И при демокрацията, в това отношение, ще е като при болшевиките. Ще се се бракосъчетават само педерасите - по любов!
"Ако има такова нещо като добър брак, то е, защото наподобява повече приятелство, отколкото любов." - Монтен
И кому е необходим бракът --------------------------------------------------- Питайте нашият бивш президент Петър Стоянов - човека пари пачка направи. Ако чакаше само на президенството да е пукнал отглади до сега.
Джон Смит няколко човека биха били радостни да разменят мисли, обади се https://www.facebook.com/profile.php?id=100005819949669&ref=tn_tnmn
Нищо не представлява бракът. Подпишеш, поживееш, потрошиш пари и нерви по съдилища, ако си мъж ти взимат децата и тва е. Ако ви трябва намесата на закона, за да се почувствате наистина близо до някой, то най-вероятно нямате нужното, за да бъдете до тоя човек през годините така или иначе. Които искат да живеят заедно, да не живеят заедно, да имат деца или не, да се чукат с други хора или не, който както. Не е ничия друга работа, още по-малко на моралистите, дето са се прецакали с некой крокодил в къщи и им е минал живота безвъзвратно и безщестно и сега от яд искат да прецакат и другите. Според мене хората се женят, защото ги е страх да не останат сами. Слаби душици. Хората не са програмирани да са моногамни за дълъг период от време. По-скоро сме серийни моногамци. Затова и има толкова нещастни бракове и изневери. А пишман мъжкарите преди мене тука дето само чакат повод да намесят гейство във всеки разговор, гейовете май са им по-често на ума отколкото на гея му е чеп в устата. Подозрително. Истинските мъже са мъже сами по себе си, а не в сравнение с някой гей. Смешници.
Мъц, не знам дали ти е известно, но деца може да имаш и може да обичаш и без да подписваш нищо.
"Велика глупост е тази статия, изцяло в духа на Новия Световен Ред, от написаното личи че авторът е емоционален, вероятно и ментално увреден, със сигурност хомосексуален. Дегенерат!" "Във време, когато науката е установила защо се влюбваме - защото обекта на нашата любов е с най-подходящ генетичен набор, за съчетаване с нашите гени, та децата които ще се родят от тази любов да са със оптимална наследственост, здрави, умни, красиви, по тези причини и обичани. Щастливи!" Тотални глупости! "Там където са се женели по сметка, са се изродили, вижте старите аристрократични фамилии - грозни, тъпи, сексуално извратени, най-фрапиращи са случаите при евреите, там близкородствените връзки не само са разрешени, но и желателни за бракове по сметка." Аристкратите са изродени, защото са се кръвосмешавали, за да не излезе богатството и властта от фамилията. Браковете по сметка са масово практикувани в миналото измежду бедни и богати. Практикуват се и сега в някои държави. Бракът не е имал нищо общо с любовта, а с материални блага за семействата на младоженците. Интересно как щом не са се обичали младите, не е било пълно с изроди. Освен това са ги женели на възраст, на която днес на малките не им е позволено да гледат страшни филми. Хари, Хари, сигурно много често те пръскат самолети с химикали от новия световен ред.
Вече съм на години, но не преставам да се изумявам на глупостта и късогледството на някои хора. Това че си се почувствал " ...добре сама, радвайки се на надежден любовник" е толокова мимолетно, че не си струва да го коментираме. А на базата на толокоз мимолетно усещане да правиш изводи за брака, който по същесто е първата институция в човешкото общество, далеч преди държавата например, е ...незнам как да го определя.
Снимката на статията е достатъчна да навее тъга.
Само преди 50 години нямаше толкова много ЛБГТ. А брак между тях беше невъзможен. Мамка му, след толкова къс период от време (в исторически аспект) само тям ли е необходим брак!?
Като чете човек върлите защитници на брака ше помисли, че то това брака е хирургично сливане на младоженците, което е и необратимо. Единствената практическа разлика мужду брак и съвместно съжителство е законовата рамка около този договор. Ако единия иска да си тръгне, а другия не, не може да го направи лесно и удобно, защото веднага се намесва държавата. Ако пък е по съвместно желание и се случи, че няма махленски спорове за деца, ако ги има, и имущество, то какъв е бил тогава смисъла от брака, като колкото лесно се сключва, толкова лесно и се разтрогва? Ако милеете за символа какъв е проблема всяка двойка да си се врича и да си изфабрикува символи, които са значими лично за тях? Това би било дори по-интимно от следването на някакви всеобщи ритуали и традиции под формата на пръстени, баене от попове и тн. А хомосексуалистите искат правото да сключват брак и да отглеждат деца, защото досега то им е било отказвано. А както знаем забраненият плод е най-сладък. Да не си мислите, обаче, че досега липсата на брак ги е спирала да си живеят заедно? По-скоро го искат, за да не са в неравностойно положение спрямо хетеро двойките по отношение на привилигиите, с които се ползват бракуваните. И както винаги нещата са или черни или бели за писачите тука. Или има брак и си с един и същи човек за 70 години или всяка вечер си с различен човек и в отсъствието на брака няма любов и привързаност. А ако мислите, че не е егоизъм да се обвържеш с някой с договор, така че да му е по-трудно да те остави сам, много се лъжете. Те и хората, които не искат деца ги обвиняват за егоисти, но пък тия дето имали били всеотдайни и не били егоисти хич. С малката разлика, че като питате повечето родители, ще ви кажат (независимо дали са искрени или не), че децата са им осмислили иначе безсмисления живот. Кажете ми как това да произведеш ново човешко същество, само за да осмислиш своя живот, не е висша форма на егоизъм. Може би няма нищо, което да правим поради друга причина, освен че ни доставя някакво удоволствие и смисъл.
Не съм гей и не се обиждам на гей, защото не е обидно. И да, нека им се позволи да сключват бракове, защото причината да не им се е, че има стреснати хомофоби с ограничено мислене. Още повече ше се кефя, когато им се позволи, да не използват правото си, ей така на пук. Заради принципа.
"Може би няма нищо, което да правим поради друга причина, освен че ни доставя някакво удоволствие и смисъл. " Е, много ясно, че има - доброзорно , по задържение, за да се спази протокола или пряко волята ти. Обаче когато има смисъл и удоволствие , това вече е щастие.
Бракът, всъщност, освен светска/законна страна си има и божествена. И там е цялата тайна кому е необходим - на този, който вярва в Бог.