Витоша е планината на софиянци, нали? Толкова често го чуваме, но близостта ни май е само зрителна измама.
Преди не толкова много години майки и баби от София безпроблемно са изкарвали децата по поляните на близката Витоша. Все пак е било въпрос само на сравнително кратко пътуване с трамвай или рейс.
Оттогава обаче достъпът към Витоша не само не се е улеснил, ами тъкмо напротив - от парк, достъпен за народа, изглежда Витоша лека-полека се превръща в дестинация за избрани.
Защото, ако не си с кола, планината до голяма степен е непристъпна територия за теб и достигането до нея изисква необичайно големи рискове.
Единствената маршрутка
Да предположим, че нямате кола, но ви се качва някъде на високо с превоз - защото по горещините там е красиво, прохладно и приятно. Или е зима, достъпът на автомобили до горе е ограничен, а вие все пак искате да стигнете до някоя от отправните точки на планината като Алеко или Златните мостове.
Естествено, не желаете да губите дъх и сили да се изкачвате с часове до тях, и после заморени, да не можете да се наслаждавате на горния свеж пояс на планината.
Доскоро можехте да вземете от Хладилника рейс срещу 4 лева за отиване, или 6 лева за отиване и връщане, с който да стигнете до Алеко и оттам - воля ваша.
Естествено, линия като тази е натоварена предимно през почивните дни, а сумите не са малки за определени социални групи, затова, по последни данни от общината, въпросните рейсове вече са спрени.
Градски транспорт до Златни мостове пък имаше последно преди няколко години. Но линия 61 беше закрита - също поради слаб интерес и нерентабилност (едва ли някой очаква от обществен транспорт да е печеливш). Затова за възрастни хора със ставни проблеми и млади семейства с деца алтернативата е единствената маршрутка до Златните мостове.
Само че дореждането до маршрутка номер 10 често се превръща в истински кошмар. Тя върви през 40 минути, идва от Банкя и качва до 15 души (поне една трета от тях - прави и превити).
За да си намериш място в нея трябва да я пресрещнеш най-късно в края на София или за по-сигурно още от Банкя. Защото тя идва пълна и групичката чакащи я хора, които до момента са се уточнявнали кой след кого е, просто се хвърлят към вратите.
Там по-силните и нахалните надвиват останалите. Шофьорът кротко изчаква да завърши естественият подбор, след което прибира парите и тръгва нагоре. "Победителите" се радват на привилегията да си платят 1.50 за превоза, да стоят изгърбени и свити над 40 минути, и най-сетне геройски да се качат до Природен парк Витоша.
Като за без пари - толкова
Безспирните скандали на туристите за тази маршрутка ще се видят доста цветущи на незапознатия с подобни нрави планинар. Но те са нищо пред борбата, която се вихри за най-атрактивната транспортна линия до Витоша - безплатният автобус до Златните мостове, пуснат от една голяма верига супермаркети.
Той прави три курса на ден (естествено, върви само в събота и неделя) и побира 65 души. Там вече битката за място ражда наистина хоръри.
Потърпевши разказват за агресивни млади и възрастни хора (някои от тях - подпийнали), които обичайно си разменят крясъци и удари, за да успеят да си намерят място. Стигало се е до опити за душене още на опашката пред стадион "Васил Левски", откъдето тръгва рейсът.
Самото пътуване е откровен сървайвър. Щипане, ръгане в ребра и вкарване на лакти са като "добър ден", в по-лошите дни се е стигало и до бой с ножове, кръв и намеса на полицията.
Витоша е затворена
Е, трябва ли всеки път да се стига до този кошмар и какво могат да направят планинарите по въпроса?
Бившият директор на Природен парк "Витоша" Тома Белев не им дава много надежди. "Планината е затворена за посетителите", потвърждава той без да увърта.
Белев отдавна е сигнализирал, че общественият превоз в границите на парка е твърде ограничен и фактически спира определени социални групи от възможността да ползват Витоша. Също така, част от спирките са твърде отдалечени от подстъпите към парка и липсват специализирани маршрути за велосипедисти и конни туристи. Така пътищата се ползват смесено от всички, а не са достатъчно широки за тази цел.
Той е предложил своите идеи как да бъдат решени проблемите, но повечето от тях включват откриване на нови маршрутни линии или удължаване на сегашните. А общината твърди, че няма възможност да предприеме тези стъпки.
СО не си прави илюзии
"Има 4-5 линии, които осигуряват в някаква степен транспорт до Витоша", казва Любомир Христов, зам.-кметът, който отговаря за "Транспорт и транспортни комуникации" на София.
Той посочва за пример автобус 93, който стига до лифт Драгалевци и минава през един час, както и излетната линия 66 до хотел "Морени". Христов брои и автобусите, които стигат до Бистрица, откъдето също може да се тръгне по туристическа пътека към Витоша.
"Последните години правим опити да пускаме допълнителни линии, които се качват до Алеко, но практиката показва почти пълна липса на интерес", признава той. "Имали сме случаи на 9-11 пътници за цял почивен ден, и то в подходящ сезон. А това прави линията прекалено нерентабилна".
Очевидно интересът към подобни маршрути е няколко часа сутрин и няколко часа вечер. Затова в едни пикови часове услугата е недостатъчна, а през останалото време е със свръхпредлагане. Не бива да се подминава и фактът, че пътищата на Витоша по начало не са пригодени за автобуси и това създава допълнителни трудности.
Едно от възможните решения е да се обяви търг за маршрутна линия, която да функционира поне през юли и август и да се кофинансира от общината и някоя частна фирма. Христов признава, че на теория такъв вариант е напълно възможен, но трябва да се появи някой заинтересован от това начинание частник.
Според зам.-кмета, в общината не си правят илюзии, че положението е добро.
"Не е перфектно и съвършено със сигурност, но в рамките на финансовите и техническите възможности смятаме, че предлаганият от общината транспорт е в приличен и приемлив обем".
Проблемите ще си останат
Отговорите от столичното кметство означават, че едва ли можем да се надяваме на някакво транспортно решение оттам. Това означава на практика едно - Витоша се затваря за пенсионери, младежи и като цяло за хора с ниски доходи, за които в горещините това би била прекрасна алтернатива - особено ако не могат да си позволят друга почивка.
Сред тези хора има истински планинари, които не само обичат, но и пазят планината. Но пътят им дотам е отрязан, освен ако не са в състояние да вървят пеша, което би отнело часове и със сигурност малцина могат да се справят.
Освен да въздъхнем, преглътнем и запазим надеждата, че един ден, а може и до края на този кметски мандат, велоалеите да превземат Витоша.
Сървайвър на Витоша 2 В началото на седмицата с приятеля ми решихме да си направим разходка до Черни връх. Не го бяхме изкачвали досега и по тази причина и у двамата се намираше известна доза вълнение. Позволихме си да тръгнем малко по-късно, защото залагахме лифтът да ни спести голяма част от прехода. Стигнахме до колелото в кв. "Хладилника" и се настанихме на сянка, за да изчакаме автобус 122, който да ни отведе до лифта в Симеоново. Най-накрая стигнахме до станцията му, горди че всичко върви по план. С приближаването до вратите започнаха да се появяват съмнения. Оказа се, че лифтът не работи. Можело да се ползва само събота, неделя и в празнични дни (това и в интернет го пише, ама кой да види). Сиреч, когато печалбата е най-сигурна. Хич не се и учудих. Там, където вирее цекоминевщината, цветя не раснат. Ентусиазмът ни се срина от раз. Пред теб - "Витоша ски", зад теб "Витоша ски", в ляво - недостъпната Витоша, в дясно - скучното ти ежедневие. Направихме бърза справка за лифта в Драгалевци, с надеждата поне той да ни отведе до желаното място, но разбира се се оказа, че той също не работи в полза на отпускарите. И откъде накъде? Кой идиот ще тръгне да изкачва планината в средата на лятото?! Ха! Поседяхме малко на сянка докато измислим какво да правим през остатъка от деня и как подяволите да се върнем до града. С радост установихме, че автобусът, с който дойдохме беше все още там. Оплакахме се на шофьора и го попитахме дали можем да слезем някъде, където да хванем автобуса за Драгалевци, номер 93, действително минаващ на един час. Той прояви изключително съчувствие и ни обясни, че ще ни е по-удобно да се върнем до "Хладилника" и да хванем автобуса от там. Предполагам, че не му се налагаше за първи път да помага на изгубени в покрайнините на София пътници. Безсилен срещу безумната система на софийския градски транспорт, човекът просто правеше каквото може, за да улесни жертвите й. Върнахме се обратно, за да хванем 93. За наше огромно щастие го чакахме само 15 минути. Качихме се и се затътрихме към лифт Драгалевци, за да се качим от там до Драгалевския манастир. След като за 20-тина минути тътрузене едвам не се издушихме от смрад на изгорели газове, в почти разпадащия се автобус, най-накрая слезнахме на желаното място. Въздухът беше задоволително чист, но и това ни се стори като манна небесна, след ужаса който преживяхме в дългото престаряло возило. Часът наближаваше два следобяд, а ние още не бяхме стигнали 1000м надморска височина. Отказахме се от манастира, защото жегата беше огромна, а желанието ни за приключения умря някъде по пътя, докато 93 го влачеше, вързано за задната си броня като куче на тополовски психопат. Решихме, че ще тръгнем по произволна пътека и просто ще се поразходим, за да не е отишъл денят ни на кино. Потеглихме, а след като почти се изгубихме и аз се превърнах в досадното мрънкащо крокодилче от един стар виц, стигнахме до единствената изходна точка - квартал Киноцентъра. Със специалното разрешение на работниците го прекосихме, разгледахме Ню Йорк, и изтощени поехме към спирката на поредния раздрънкан миризлив автобус. Чакахме го 20 минути.
А бре Фан ти ме утепа от смех!!! От симеоново лифто до драгалевскиот манастир са 40 минути пеш по гористиот път в полите на витоша. Равно, чисто и сенчесто. Ама така като пишман софианци като вас одат да се разтъпчат на Витоша. Без лична обида го казвам!
Фон! И от Златните към Владая 40 минути спускане. Преди да хванеш рейса за Княжево има кръчмета в които винцето и кебапчетата са ефтини и вкусни!
Има ли още луди пишман-софиянци, дето искат да се разхождат на Витоша, бе!? Национален парк! Да, ама друг път! Персонален парк за всички Цеко-Миневци! Ай сиктир! Да не е саде една Витоша!? Има и други планини в Бг. И са достъпни с АТВ.
Статията и нЕкои от коментарите са писани от хора, които Витоша са я гледали само през прозореца. От 40 години Витоша, а и Люлин са любимо място за излет. Лошото е че през 90-те и първото десетилетие на ХХІ век, горе стана боклучарник и място за утилизация на продукцията от мокри поръчки. Иначе пътеките са там, верно пясъка е поизмит от дъждовете, но красотата е там. Предпочитам по-малко генериращи боклуци и консумиращи алкохол на чист въздух люде, изсипали се с МПС на високото, било то Копитото, Златните или Алеко. Иначе миналата неделя с жена ми, се качихме с лифт до Бай Кръстю минахме през Кикиш, Камен Дел и Есперанто до Боянския водопад и слязохме по стръмната пътека, беше страхотно и пълно с хора ...и като че ли боклуците са намалели
Най-просто да обобщя за автора : 1. Мързи го да ходи . 2. Няма кола . 3. Такси в неговата вселена не съществува. 4. Транспорт има , но не би го ползвал защото хората в него ще му нарушат вселенския комфорт. Но най-важното : Някой му е длъжен !
От това, което прочетох, излиза, че живея в постоянен сървайвър. Живея в малка къща на 25 метра от началото на парк Витоша и всяка божа сутрин ходя на работа в София с градски транспорт и се прибирам с градски транспорт. Покрай оградата ми постоянно гледам върволица от туристи, които също явно като мен се телепортират до тук.