Смъртта на кубинския дикатор Фидел Кастро вдъхна нов живот на добрата стара традиция, в която западните левичарски елити милват ботуша на червената тирания.
Големият пай от колективната либерална излагация отиде при премиера на Канада Джъстин Трюдо, който изложи страната си с възхвала на Кастро.
В сянката на Трюдо останаха безброй мелодраматични припадъци по личността и режима на Кастро, инициирани от членовете на най-големия му фенклуб - левите западни интелектуалци, затлъстели в комфортния капитализъм, които не са преживели нито миг живот в тоталитарна рамка.
Преподаватели по социални и хуманитарни науки в САЩ, Канада и Западна Европа, виждат в образа на Фидел фолклорен герой и смел противник на прогнилата западна система, в която процъфтяват такива подривни постижения на покварата като достатъчно храна за всички, свободно слово и частна инициатива, права за малцинства и възможност за пълноценна реализация на човешкия потенциал.
Западните интелектуалци винаги са си падали по комунистически диктатори.
Циничният ореол около покойния Кастро е само пример за тази патология. Историята на мислителите на XX век до голяма степен е и история на умни и талантливи хора, които решават да фетишизират най-смъртоносната форма на тоталитаризъм в човешката история.
Особено грозна е любовната история на европейския елит със Сталин.
Джордж Оруел пръв вижда сигналите за превръщането на СССР в империя на злото и предупреждава всички с „Животинска ферма" и „1984", но в началото никой не иска да го чуе. Дори след като става ясно, че Сталин най-вероятно избива милиони невинни граждани, утопистите, които са целували нозете му от дистанция, продължават да копаят моралното дъно.
Френският философ, автор и общественик Жан Пол-Сартр остава сталинист до последно. За него идеите и ценностите на СССР трябва да надделеят в битка с разваленото буржоазно общество. Сартр стига дотам да призовава към насилие срещу враговете на сталинизма.
Британският театрален мастодонт Питър Устинов е друг виден почитател на диктатора, срещнал толкова топъл прием из социалните вертикали на Запада. В артистичните среди Устинов дели своята страст по Сталин с художника Пабло Пикасо, поета Пабло Неруда и холивудския сценарист Далтън Тръмбо, който миналата година бе героизиран от американската филмова индустрия в биографичната драма „Тръмбо".
Големият майстор на прозата Греъм Грийн също е флиртувал открито с идеята за Сталин като велик и важен лидер, като носител на добро и справедливост.
Но най-печално известният сталинист сред представителите на Западния елит може би си остава легендарният автор Джордж Бърнард Шоу, който публично е защитавал масовите убийства и чистките на съветския режим, като през цялото време е смятал, че горните слоеве на комунистическия елит в Москва са съставени от най-превъзходните и качествени хора на планетата.
Шоу става тъжната персонификация на ленинисткия термин за „полезните идиоти".
През 30-те Сталин и СССР са „добрите" според двата най-известни и важни либерални вестника - „Ню Йорк Таймс" в САЩ и „Гардиън" във Великобритания. Левите бастиони на печата публикуват статии, в които Империята на злото всъщност е описана като прогресивна, човеколюбива система и ценна алтернатива на капиталистическия Запад.
Фетишът по червени диктатори продължава през десетилетията с Мао, Пол Пот, Хо Ши Мин, Кастро и Чавес, обичани в различна степен. С апологети като Жозе Сарамаго, Хемингуей, Норман Мейлър и половин Холивуд, Кастро се открояваше като най-силната страст на съсловието.
През обожанието си към тези деспоти прослойката на привилегированите успява да канализира своята мазохистична омраза към Запада и западната култура. Всеки враг на САЩ и Европа е техен приятел, но особено ценни са марксистките доктрини. Именно те дават алиби на интелектуалците да изглеждат състрадателни и загрижени за Малкия човек, да се пласират публично като анти-елитарни и анти-буржоазни романтични революционери.
За тях важи в пълна степен репликата на Джордж Оруел, че „някои идеи са толкова глупави и абсурдни, че само интелектуалци могат да вярват в тях".
Икономистът Томас Соуел им посвети цяла книга - „Вулгарната гордот на интелектуалците". В нея той описва как е възможно толкова много талантливи и умни хора да се объркат така свирепо в политически план.
Възбудата от екстремно лява тирания сред артисти, академици и автори в Западния свят продължава. Техният морален банкрут, тяхната неспособност да обяснят събитията днес, се случват на фона на възхода на другата крайност - тази в дясно.
Ти за какво точно си - един дявол знае... Да се формирам като извънземно, естествено...
Лебовски има смислени статии с интересни гледни точки. Е, вярно, твърде малко са. И тази определено не е от тях. Но има...
Лебовски,право в десетката! Гледай каква пушилка се вдигна. В България е така,пич.За да заплуваш,трябва да те залее водопад от плюнки.Има време до утре вечер. Може да удариш Мичето в дувара.
Превъзходна статия!НЯМА КАКВО ПОВЕЧЕ ДА СЕ КАЖЕ. Може би само едно: тези престъпници/интелектуалци би било най-добре да се изпратят в сталинсксите лагери за да измрат, като кучета в страшни мъки...Защото вредата, която са нанесли е огромна, Дано се пържат в Пъкъла.
ЧервеноРуската форумна сган е крайно недоволна от статията....
ЧервеноРуската форумна сган е крайно недоволна от статията....
Аааа, недейте така, те били интелектуалци, не можем да им оспорваме мнението!
Новата пропагандна мода явно е "крадецът вика- Дръжте крадеца!"... Нео-"консервативните" и техните нови другари "алтернативно десните" раздават мъдрост наляво и надясно от типа- "ти си партиен секретар, комунист и антихристиянин, безродник и лигав мулти-раст", нападайки по този начин всичко демократично и прогресивно, както вляво, така и вдясно...
А всъщност, трябва ли изборът ми непременно да е ограничен м/у Айн Ранд и Дороти Паркър? Предварително се отказвам от тази чест...
Дедо Аджи Видях парченце тук- парченце там... И, според мен, всичко е свързано, в крайна сметка, с идеята за Абсолютната Истина. Общо взето, струва ми се, картината е такава- една част от човечеството /теисти/вярва, че има Абсолютна Истина, друга част /атеисти/- не. (Обаче, от голото вярване до реалното познаване Пътят явно е много дълъг) И там- в различните религиозни тълкувания,философски системи, политически идеологеми, лични човешки вярвания, и пр., смятам, картината е следната: истината е примесена с лъжа в различни пропорции. Съответно, не е Абсолютна, а относителна. Всъщност, Абсолютната явно е познаваема за всеки човек, защото е общовалидна- в пространство и време, в дълбочина и височина, във всяка своя част и в цялото; подлежаща на обяснения в парадигма от сложни нива на терминология, но, същевременно-достъпна и в най- простички такива. Обаче, негово величество егоизмът ни пречи да я обозрем. Съответно, виждаме само части от Нея. Смятам, че относителната, частична истина може да е статична / стагнирана,"утвърдена", традиционализирана/ и -динамична. Динамичната пък, може да е регресивна- с нарастващ процент примесена лъжа и- прогресивна- с намаляващ процент лъжа в общия примес. Библейските заповеди-нови и стари- явно са ключ към преценката за истинност. Най-вероятно, Бог, като Абсолютно Истинен,като съвършена реалност, не е напълно познаваем и постижим. Но вярната посока е тази- към Него, чрез изпълнение на неговите закони в живота ни като индивиди и като общества и човечество. И това е посока на движение, достъпна за всички същества. Ние сме част от едно Велико Цяло, самохармонизиращо се, вечносъществуващо, разумно космическо Единение. И всяка философска с-ма или интелектуална концепция, както и произхождащите от тях практики, са толкова по-демократични /в смисъл на свободни/ и прогресивни /в смисъл на разумни/, колкото по-близо са до този труднодостъпен, но все пак общодостъпен и общовалиден идеал. Почитания
Драги Иван, Музиката и математиката в чист вид са хармонични системи, проява на хармонията на Абсолютната Истина. Космосът, твърди се, е построен на музикално-математически принцип... А човешкото общество-все още не. Но и то ще-в бъдеще...
ПП Основна епистемологична грешка е да се смята, че абсолютното е нещо абстрактно, нематериално. Просто явно има материя, която е чиста, хармонично устроена и такава, която е нечиста и нехармонична. Съответно- и такава енергия, предполагам. Но, не е задължително да мислите като мен, разбира се. Аз просто отговарям на въпрос на дедо Аджи. ППП Смятам,Божественият Космос не е партиен секретар,нито бюрократ, да раздава бележки...
Всъщност, не- това, дето му казваме Провидение, Съдба, карма и дарма, лош или добър късмет май е точно "бележка" от Него...
И-едно последно: какви по-" прости истини" от 10-те Заповеди? И тези от Христа? Ерго, атеистите- диктаторолюбци- леви- интелектуалци имат много здраве...
"Джордж Оруел пръв вижда сигналите за превръщането на СССР в империя на злото и предупреждава всички с „Животинска ферма" и „1984", но в началото никой не иска да го чуе. Дори след като става ясно, че Сталин най-вероятно избива милиони невинни граждани, утопистите, които са целували нозете му от дистанция, продължават да копаят моралното дъно." Колко много невярност само в един абзац, а той се има за ключов и отправен за цялата статия. Първо, "1984" е издадена през 1949, което е доста време *след* чистките на Сталин от 30-те. Оруел няма как да "предупреждава" за действията на Сталин, при положение че книгата е написана към края на живота му. Второ, нещо което 90% от хората изпускат при тълкуването си на книгата е, че действието ѝ се развива във ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. Книгата на Оруел НЕ Е писмо против комунизма, СССР, Сталин, Източния блок или каквото там се сетите, а е предупреждение против една евентуална тоталитарна СИСТЕМА, която би могла да обхване ЦЕЛИЯ СВЯТ. Самият Оруел пише в есе, че е крайно разочарован от ограниченото тълкуване на книгата, което правят някои негови колеги и критици тогава. В същото есе Оруел казва, че описва система, от чието подмолно установяване не е предпазен никой, дори и така наречения "Западен свят". "Може да се случи НАВСЯКЪДЕ", пише Оруел.