Смъртта на кубинския дикатор Фидел Кастро вдъхна нов живот на добрата стара традиция, в която западните левичарски елити милват ботуша на червената тирания.
Големият пай от колективната либерална излагация отиде при премиера на Канада Джъстин Трюдо, който изложи страната си с възхвала на Кастро.
В сянката на Трюдо останаха безброй мелодраматични припадъци по личността и режима на Кастро, инициирани от членовете на най-големия му фенклуб - левите западни интелектуалци, затлъстели в комфортния капитализъм, които не са преживели нито миг живот в тоталитарна рамка.
Преподаватели по социални и хуманитарни науки в САЩ, Канада и Западна Европа, виждат в образа на Фидел фолклорен герой и смел противник на прогнилата западна система, в която процъфтяват такива подривни постижения на покварата като достатъчно храна за всички, свободно слово и частна инициатива, права за малцинства и възможност за пълноценна реализация на човешкия потенциал.
Западните интелектуалци винаги са си падали по комунистически диктатори.
Циничният ореол около покойния Кастро е само пример за тази патология. Историята на мислителите на XX век до голяма степен е и история на умни и талантливи хора, които решават да фетишизират най-смъртоносната форма на тоталитаризъм в човешката история.
Особено грозна е любовната история на европейския елит със Сталин.
Джордж Оруел пръв вижда сигналите за превръщането на СССР в империя на злото и предупреждава всички с „Животинска ферма" и „1984", но в началото никой не иска да го чуе. Дори след като става ясно, че Сталин най-вероятно избива милиони невинни граждани, утопистите, които са целували нозете му от дистанция, продължават да копаят моралното дъно.
Френският философ, автор и общественик Жан Пол-Сартр остава сталинист до последно. За него идеите и ценностите на СССР трябва да надделеят в битка с разваленото буржоазно общество. Сартр стига дотам да призовава към насилие срещу враговете на сталинизма.
Британският театрален мастодонт Питър Устинов е друг виден почитател на диктатора, срещнал толкова топъл прием из социалните вертикали на Запада. В артистичните среди Устинов дели своята страст по Сталин с художника Пабло Пикасо, поета Пабло Неруда и холивудския сценарист Далтън Тръмбо, който миналата година бе героизиран от американската филмова индустрия в биографичната драма „Тръмбо".
Големият майстор на прозата Греъм Грийн също е флиртувал открито с идеята за Сталин като велик и важен лидер, като носител на добро и справедливост.
Но най-печално известният сталинист сред представителите на Западния елит може би си остава легендарният автор Джордж Бърнард Шоу, който публично е защитавал масовите убийства и чистките на съветския режим, като през цялото време е смятал, че горните слоеве на комунистическия елит в Москва са съставени от най-превъзходните и качествени хора на планетата.
Шоу става тъжната персонификация на ленинисткия термин за „полезните идиоти".
През 30-те Сталин и СССР са „добрите" според двата най-известни и важни либерални вестника - „Ню Йорк Таймс" в САЩ и „Гардиън" във Великобритания. Левите бастиони на печата публикуват статии, в които Империята на злото всъщност е описана като прогресивна, човеколюбива система и ценна алтернатива на капиталистическия Запад.
Фетишът по червени диктатори продължава през десетилетията с Мао, Пол Пот, Хо Ши Мин, Кастро и Чавес, обичани в различна степен. С апологети като Жозе Сарамаго, Хемингуей, Норман Мейлър и половин Холивуд, Кастро се открояваше като най-силната страст на съсловието.
През обожанието си към тези деспоти прослойката на привилегированите успява да канализира своята мазохистична омраза към Запада и западната култура. Всеки враг на САЩ и Европа е техен приятел, но особено ценни са марксистките доктрини. Именно те дават алиби на интелектуалците да изглеждат състрадателни и загрижени за Малкия човек, да се пласират публично като анти-елитарни и анти-буржоазни романтични революционери.
За тях важи в пълна степен репликата на Джордж Оруел, че „някои идеи са толкова глупави и абсурдни, че само интелектуалци могат да вярват в тях".
Икономистът Томас Соуел им посвети цяла книга - „Вулгарната гордот на интелектуалците". В нея той описва как е възможно толкова много талантливи и умни хора да се объркат така свирепо в политически план.
Възбудата от екстремно лява тирания сред артисти, академици и автори в Западния свят продължава. Техният морален банкрут, тяхната неспособност да обяснят събитията днес, се случват на фона на възхода на другата крайност - тази в дясно.
Той и авторът това е написал - такива, които никога не са живяли под диктатура, се прехласват по диктатори. Такива, които са им сърбали попарата - не толкова. Даже никак. Поздравления за статията!
"......щурмбанфюрери от примитивната пропаганда да ги командват в строя на една обща и "правилна" маршировка на умовете!" Ами вие със "свободната" маршировка на умовете, защо не вземете да отидете да поживеете в тези държави, които са ви толкова мили (Русия, Сирия, Северна Корея, Венецуела и т.н.), да пишете и от там как се развиват личностите ви, да пращате картички и да ни се присмивате на "правилната маршировка на умовете". Ама не го правите, нали? Седите си в западни или европейски страни, отглеждате си там или си изпращате там децата, пишете от скъпите си лаптопчета и телефони през интернет и операционни системи, създадени от хора живели и творили в демократичните общества, на които се присмивате. Хайде, отидете и докажете, че е супер яко!
Mako | 02.12.201617:18 Той авторът това не е написал в заглавието си ------------------------------------------------- Ти само заглавията ли четеш? Доста странно като за интелектуалец... А не съм интелектуалец, но знам, че 2+2 винаги е 4. Докато за такива като теб понякога е 3, а понякога 5. Както казах, дай личен пример с живот под диктатура и тогава давай оценки, интелектуалецо-чичка
Ъ-ъ-ъ ... да, благодаря! Може ли два въпроса? Да, благодаря! Първият въпрос - как би следвало да се разбира понятието ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ? И.... в тази връзка вторият въпрос - може ли Стефан Цанев да бъде определен като такъв - интелектуалец, имам пред вид? Благодаря! Какво? А, химикалка ли? Имам. Имам и за писане, благодаря ви! Благодаря!
И един въпрос към Уебкафе: Коментар 6 е на "Ел голеадор". Възможно ли е коментар да бъде писан от някой, който се оказва, че не съществува в системата /с такъв прякор/? Може би се е регистрирал, колкото да напише нещо, а след това се е дерегистрирал? Така ли е? Просто питам. Стана ми любопитно. Предварително благодаря!
ВиК, Ти нали си от 10-те процента? Разкажи ни нещо повече за вас. Хубаво е да се опознаем, нали? Например - какво ядете, какво пиете, кога спите ... и т.н.
О-о-о, чесън! Ами че ние имаме все пак нещо общо, Холендър! Не е ли чудесно бе, Муфа?! А нещо друго да кажеш за Вас, 10-те процента? Например ти - за какво ставаш? Аз, например ставам за чеп за зеле /бичме, чамова талпа/, а ти ..... ? Иначе - Стефан Цанев го познавам. Беше ми личен бръснар в продължение на много години. А ти познаваш ли го?
Според мен, европейските леви интелектуалци, но и не само те, трябва да намерят отговор на следния въпрос: Кои са неоспоримите критерии за прогресивност? Отговорят ли си на този въпрос, голяма част от заблужденията им най-вероятно ще изчезнат.
Мако Мераците на определен тип хора да наливат акъл на личности от класата на Б. Шоу и Сартр са просто умилителни! Бъдете си умилен, драго ми е за Вас! Фактът е, че позициите на въпросните "личности от класа" не отговарят на най-обикновените човешки мерки за човечност. За съжаление, разбира се. Неоспоримите критерии са неоспорими именно затова, защото са възприемаеми от всички хора, не просто от някакъв партиен или друг "еуит". Например, всеки човек иска да е щастлив. Това е неоспорима естествена мярка. ПП Новоизлъсканата партийна реторика е проблем на мой, тъй като не принадлежа на съответната система-нито директно, нито наследствено.
нЕ мой
Не може човек да съзира наличието на един феномен, ако лично не го познава много добре. В този ред на мисли, ако партийните секретари мислят в общочовешки и човечни категории- моите поздравления! А дано, ама надали...
"невъзможността за съществуването на критерии, "възприемаеми от всички хора" Не- ако малтретират някого лично, той определено ще има възгледи за малтретирането, сходни с тези на всички останали малтретирани хора- освен, ако няма болестна девиация на съзнанието и съответно, не се вписва в смисъла на нормалното мислене, бидейки мазохист. Абсолютна, всевалидна,общочовешка мярка за нещата- "Не причинявай на другите това, което не искаш да причинат на теб". -Кой от тези леви интелектуалци би искал да има лична опитност като жертва на възхваляваните от тях репресии? - признава се съществуването на личности, непобиращи се в калъпите на мейнстрийма. Е, тук вече определено ухае на мания за величие...
Мако Въобще не става дума за насилствена корекция, а за дълбоко личностно осъзната необходимост от доброволна такава. Имаше някакъв стар филм, от който гледах преди време една-две сцени. Мисля, че се казваше "Голямото плюскане". За това става дума. Плюскащите изпоизмряха за нула време, доколкото си спомням.-Преяждането е адски вредно за организма и ума. Точно толкова, колкото и недояждането. Съгласен?
Мако Нем,всичко си е на място- става дума за следното: Критерият "полезност на насилието" не е общовалиден, защото: -В позиция малтретиращ хората са ок. -В позиция малтретиран, те не са ок. Тоест, сумарното е 50/50. Съответно, критерият не е общовалиден. Критерият "полезност на обичта" е общавалиден, защото: - В позиция обичащ, хората са ок. - В позичия обичан, хората пак са ок. Тоест ,сумарното е 100%. Съответно, критерият е общовалиден. По-просто от това, няма как да се обясни... Не се прави, че не разбираш, само заради единия гол инат.
Мако, колко годишен си бре пиле шарено, че така неуважително и нагло се обръщаш към събеседниците си?