"Бъди голям или се прибирай у дома" - това е една от фундаменталните фрази на съвременна Америка.
Но доколко лошо е било това да си голям - за Америка? В новата си книга: "Живей на едро: от джипове до сутиени DD", Сара Уекслър изследва всички начини, по които американците се стремят към гигантското - от имплантите на бюста, до титаничните църкви, Хамърите и къщите-дворци.
Да бъдеш голям в Америка не е нещо особено ново, но много от информацията в тази книга е изненадваща.
"Изследвайки, си мислех, че по-голямото не е по-добро, но имаше области, където въобще не съм осъзнавала колко вредно може да бъде", казва Уекслър. Тя била изключително изненадана, докато проучва хипермаркетите.
Eфектът Walmart
"Всички сме се опитвали да спестим някой и друг долар, отивайки в Target или Walmart, включително и аз самата. Може да спестите средно 15%, като пазарувате в хипермаркети. Изглежда сякаш те са по-добри. Но когато навлязох по-надълбоко в изследването, установих какво въздействие върху общността има появата на магазин от мащабите на Walmart - и бях абсолютно шокирана".
Като цяло нивото на безработица се повишава, нивото на активност на гласоподавателите спада, както и активността в родителско-учителските асоциации, нивата на смъртност сред децата се повишават, а замърсяването расте, тъй като хората карат по-далеч и прекарват повече време на път, отколкото ако отиваха до местния семеен магазин, открива Сара Уекслър
"Бях смаяна. Целият този ефект върху общността не оправдава това аз да спестя 15%. Знам, че не всички американци са в състояние, в което могат да се откажат от тези 15%, но поне исках да представя тази информация."
Защо американците харесват големите неща?
Авторката твърди, че част от това се базира на историята на Съединените щати и идеята, че има толкова много място, върху което да се разпростреш. Имало е една идея за предопределена съдба, че на американците им е писано да се разширяват на запад, докато не стигнат до друг океан. Но тъй като вече няма този вид пространство за изследване или експанзия в страната, по този начин американецът заявява своето пространство.
"Част от това е просто свързана с американската чувствителност - и има много общо и с мачизма. Все пак ние сме създали израза "Бъди голям или се прибирай у дома", казва Сара.
Дали американците въобще са способни вече да преценят какъв размер е подходящ?
В книгата си тя пише, че е стигнала до осъзнаване на поянието "избор на подходящия размер" (rightsizing) вместо намаляване на размера (downsizing) като начин да се описват ограниченията.
"Хората са забравили колко много са се променили нещата през последните няколко години. Изгубили сме усещането си за мащаб. В книгата исках да направя тези сравнения, вместо просто да размахвам упрекващо пръст. Исках да кажа: "ОК, преди 50 години това е било мястото, където сме били. Един от най-зашеметяващите примери са нашите домове. Размерите на средната американска къща са се увеличили със 120% през последните 50 години. Това е смайващо. И през това време броят хора, които живеят в тези къщи, е намалял."
Как може да бъде оправдана покупката на "Хамър"?
След всичките проучвания за Сара не остава никакъв аспект на стремежа към по-голямото, който все пак да одобрява. "Опитах се да подходя открито, непредубедено, но честно - в началото просто не можех да разбера защо хората правят такъв избор.
Как може да бъде оправдана покупката на "Хамър"? Kак чувстваш личната си връзка с Господ, ако присъстваш на богослужение на стадион с още 20 000 други хора?
Наистина не разбирах какво биха получили хората от това. Но исках да опитам. А след като навлязох повече в тази област, усетих, че аз самата съм съблазнена от комфорта или лукса, или лекотата, до които води взимането на тези решения. И донякъде ги проумях.
И все пак да живееш на едро не винаги е нещо лошо
"Точно както "По-голямото е по-добро" не винаги е истина, "По-голямото не е по-добро" също невинаги е вярно.
Понякога да бъдеш голям е добре. Харесвам уникалните американски крайпътни атракции - и ние притежаваме непропорционално голям брой рекорди от типа "най-голям в света" в Книгата на рекордите на Гинес. Мисля, че те са забавни, макар и глупави американски особености.
Естествено, че ще имаме най-големия в света хамбургер! А ако хората получават това, от което се нуждаят в духовен план, от посещения в огромни църкви, не съм убедена, че това е лошо.
Но фактът, че сме създали достатъчно боклук, за да запълни най-голямото сметище, все пак ме кара да се притеснявам. Разбира се, начинът, по който учените се опитват да открият как от това сметище да се произвежда екологично чиста енергия - в резултат на боклука - е наистина вдъхновяващ."
