10 касови филма с ужасен финал

Lifecafe, по Screen Rant 20.09.2014, 21:12

10 силни истории с неочакван край - разгледайте класацията в галерията.

10. Изкуствен интелект (2001)

"Изкуствен интелект" на Стенли Кубрик така или иначе винаги е бил замислен като противоречив. Футуристичният преразказ на историята за Пинокио – инжектиран с елементи на научна фантастика и по-неприличните страни на човешкото – е бил замразен след смъртта на Кубрик през 1999 г., като в крайна сметка попада в ръцете на Стивън Спилбърг.

В по-голямата част от филма историята на момчето-робот, стремящо се да бъде обичано от човешкото си семейство, отхвърлено, преследвано, измъчвано и търсещо мистична ‘Синя фея’, която да го превърне в ‘истинско момче’, пасва на стила на Кубрик.

Но точно когато филмът достига печалния си завършек, от немай-къде се случва сюжетен обрат, при който Дейвид (Хейли Джоел Осмънт) прескача хилядолетия напред в бъдещето. Краят на филма се лута между сантименталност и мрак. Провокативен финал, но прекалено изчистен и директен, за разлика от останалото съдържание на филма (потопен в типичните за Кубрик образи и послания).

9. Деветата порта (1999)

"Деветата порта" на Роман Полански бе очакван от мнозина, както заради актьора в главната роля, така и заради работата на режисьора по "Бебето на Розмари".

Филмът разказва историята за търговец на редки книги Дийн Корсо (Джони Деп), който се опитва да потвърди автентичността на създадена преди векове книга, замислена да призове Сатаната. Един куп герои измират в течение на развръзката, докато на финала Корсо е принуден да види как целият му труд се използва в опит да се ‘влезе в деветата порта’ – който завършва с поредна смърт.

Тъкмо когато става ясно, че причината за цялата трагедия е една липсваща страница, тя буквално влита с вятъра в сюжета, падайки точно в скута на главния герой. Накрая Корсо е изеден до прага на безсмъртието с книгата в ръка – и екранът става изцяло бял. "Деветата порта" се проваля заради реалната липса на същински край. Вместо зловещия, мрачен трилър, който го предшестваше, зрителите са принудени да се чудят какво е реалното послание на филма.

8. "Следите" (2002)

Когато се обсъждат слаби финали, рано или късно разговорът стига до името на М. Найт Шаямалан. След поразителния финал на шедьовъра "Шесто чувство" (последван от "Неуязвимият", след който силният обрат се считаше за негова запазена марка), Шаямалан започна да издиша. Никой от неговите филми обаче не е по-противоречив от "Следите", историята на малко семейство в селце в Пенсилвания, което става свидетел на извънземно нашествие на Земята.

По-голямата част от филма развива сюжета, в който семейство засича извънземното нашествие. На финала изведнъж в техния собствен хол се озовава извънземен враг, за да стане ясно, че всички травматични изживявания, провали и ексцентричности на семейството са били предопределени да спасят семейството.

Свръхестествената интервенция не е проблем, но сюжетът е поднесен по-грубо и директно от всичко до този момент.

7. "Адвокат на дявола" (1997)

"Адвокат на дявола" не само успява да предложи демонична/свръхестествена драма, която се развива в реалния Ню Йорк, но и е с доста силен актьорски състав – начело на списъка е Ал Пачино като Сатаната. Освен това сценарият съдържа страхотен обрат: след като Джон Милтън (Ал Пачино) извежда младия адвокат Кевин Ломакс (Киану Рийвс) до върха на кариерата му и го вкарва в собствената си светая светих – с цената на съпругата и душата му – той разкрива, че е самият Луцифер, а Кевин е негов син.

Приканен да стане баща на Антихриста със своята полусестра, Кевин унищожава плана на баща си като проява на свободна воля: като се самоубива. Вместо филмът да завърши с поредния провал на козните на Сатаната, историята се превърта в началото, връщайки Ломакс към началните сцени на филма. Не е предложено обяснение как точно (Сатаната ли го е върнал, за да опита отново? Или всичко се е случило е било измислица на въображението му? Може ли Сатаната да контролира вселената?), но Кевин избира да постъпи правилно. Това би било само по себе си достатъчно глупаво сантиментален финал, но заключителният кадър на смеещия се Пачино, очевидно все още решен да контролира съдбата на своя син, превръща целия филм в объркващо моралите. Без смислена връзка с мрачното, депресиращо спускане в бездната на неморалността, което той е бил до този момент.

6. 2001: A Space Odyssey (1968)

"Мистерия" е слабо определение за "2001: Космическа одисея" на Стенли Кубрик, но проблемът на филма не е енигматичното и неразгадано естество на сюжета. Основната мистерия на филма – странните черни монолити, които сякаш призовават човечеството – изглежда разрешена, но финалният контакт запраща аудиторията през Космоса, за да завърши с кадър на прочутото ‘звездно дете’; гигантски зародиш, носещ се до Земята.

Разбираемо, много критици са били също толкова объркани като зрителите. Посланието е трудно разбираемо отвъд шокиращата визия. Но има някаква логика: монолитът дава на маймуните мъдрост да използват оръжия и инструменти, и този нов "втори скок" (по-добре обяснен в романа на Артър Кларк “2001: Една Одисея в Космоса") отвежда хората отвъд живота и смъртта им, така че те се появяват като новородени в новото съзнание за по-мащабната вселена.

"2001" остава класика заради всичко - от музиката до декорите. Но слабостта към многозначителните послания води до объркване дори най-отдадените зрители. След като начертава основополагащи теми, които научната фантастика ще продължи да изследва в продължение на десетилетия, филмът завършва по-скоро с хленч, отколкото с интелектуален взрив, какъвто заслужава.

5. "Х-Мен началото: Върколак" (2013)

"Върколакът" на Хю Джакман се е превърнал в един от най-успешните, харесвани и разпознаваеми супергерои в съвременната ера на комиксови блокбъстъри. Затова феновете ликуваха, когато режисьорът Джеймс Манголд обеща, че ще подходи по-сериозно към героя за разлика от предишната му солова изява. Почти целият филм се развива в Япония и през по-голямата част сюжетът и темите се наместват перфектно.

След което идва третото действие. Там, където Върколакът е изпратен на пътешествие за самоанализ, прераждане, обновяване и досег със смъртността, завършекът на филма го показва да се бие с гигантски адамантиев самурай и отровна фатална жена-мутантка. Докато филмът до този момент е разчитал на драматизъм и градски екшън с бойни изкуства, финалната битка слиза в неубедителната комиксова реалност, която Fox бяха обещали да избегнат. За щастие "Дни на отминалото бъдеще" доказа, че не е нужно Логан да се бие, за да бъде интересен, но "Върколак" остава история, която Джакман (неволно) описва перфектно: два филма в едно. И единият от тях е твърде отживял времето си.

4. "Високо напрежение" (2003)

Феновете на хоръра се приспособяват бързо. Съвременната аудитория се опитва да идентифицира убиеца във филм на ужасите още от първата сцена. Дали е най-добрият приятел? Симпатичният лузър? Самият главен герой? Или банда от диваци-канибали? Разбираемо, хорър режисьорите залагат на сюжетните обрати като най-важната финална тръпка, на която разчитат феновете. Такъв е и случаят с френския независим хорър "Високо напрежение", история за уикенд ваканция, развила се по ужасяващ начин.

За съжаление, внезапният обрат в края на филма – извратеният убиец е шизофреничният главен герой – разваля цялото удоволствие. Самият обрат не е нещо ново за жанра, но причината, поради която е толкова шокиращ в контекста на "Високо напрежение" е, че той просто е лишен от смисъл. След дори секунда размисъл, цели епизоди от сюжета започват да изглеждат неубедително по начина, по който са представени, ако не и абсолютно невъзможни. Шокиращ обрат без съмнение, но най-вече защото дразни зрителите, вместо да им поднесе озарение.

3. "Аз съм легенда" (2007)

Не е като да липсват критики, когато става дума за адаптации на романа "Аз съм легенда" на Ричард Матисън. Въпреки това едноименният филм остава изненадващо верен на сюжета през по-голямата част. Героят Робърт Невил (Уил Смит) се опитва да намери лек за болест, която е изтребила почти цялото население на Земята. Но въпреки че ежедневно улавя, тества и убива образци, събитията загатват, че неговото възприятие за засегнатите от болестта като ‘безмозъчни животни’ не е непременно правилно. Мистериозните чудовища започват да създават сложни клопки.

Когато филмът наближава края си, Невил (и сценаристите) игнорира всичко това, връчвайки ‘лек’ на другите оцелели и взривявайки всички с ръчна граната. Странен край, като се има предвид ескалацията на напрежение във филма.

Далеч по-интересен беше алтернативният финал, останал извън филма - в него Невил осъзнава, че е убил безброй мислещи и чувстващи хора, връща тестовия екземпляр, и носи лека си на последните оцелели хора. Фактът, че коментаторите онлайн изглежда единодушно предпочитат алтернативния край, показва, че студиото е взело погрешно решение – и от това страда завършекът на филма.

2. "Проектът ‘Съншайн’" (2007)

Малцина режисьори са успявали да приложат таланта си в толкова широк спектър като Дани Бойл. С "Плажът", "Трейнспотинг", "127 часа" и "28 дни по-късно", обхващащи теми от хорър до драма на оцеляването, неговият опит в научната фантастика със сигурност е бил замислен като провокация. И с "Проектът ‘Съншайн’" той наистина отговаря на очакванията – до голяма степен.

Филмът започва с история за малък екип от астронавти на мисия да запалят отново Слънцето, за да спасят Земята. Почти веднага сюжетът се заравя в психологията на космическите пътешествия, мултикултурното бъдеще и ролята на човека във Вселената. Но точно когато изглежда, че филмът ще си спечели място наравно с "2001: Космическа одисея", "Пришълецът" и "Соларис", той изведнъж прави рязък завой и замества изолацията и самоанализата с масов екшън. "Проектът ‘Съншайн’" все пак е считан за успех, но краят му остава разочароващо предсказуем – да не говорим колко е неуместен.

1. "Супермен" (1978)

"Супермен: филмът" на Ричард Донър завинаги ще остане считан от мнозина за ‘най-добрата’ филмова версия на супергероя. Обещаващ да убеди зрителите, че човек може да лети, филмът прави точно това – ето защо краят му е толкова объркващ. Кулминацията на филма показва как нечестивите планове на Лекс Лутър се реализират, а Супермен е принуден да избира кой от бреговете на Америка да спасява, което води до смъртта на Лоис Лейн (Марго Кидър).

Вбесен, Супермен издава вик и излита в небето, като започва да лети около земята – обратно на въртенето й – колкото може по-бързо. Това, което е представено в началото като нервен изблик, скоро се оказва нещо много по-сериозно, тъй като катастрофата и разрушението се завръщат - Супермен е придобил контрол над самото време. Внезапната нова сила на героя така и не е обяснена въпреки постоянната промяна на митологията. Мястото на филма в историята показва, че дори този край може да бъде игнориран (точно както и сюжетът в продължението му с целувката, изтриваща паметта), но не говори добре за въображението на създателите на филма.

Без значение дали пишеш сценарий за филм, тв сериал, роман или някаква друга форма на повествование, един факт си остава неизменен: финалът е нещо много трудно. И това се доказва ежегодно, докато безброй филми поднасят интересна теза, атрактивен екшън или силни послания, само за да се спихнат в заключителното действие.

Понякога кулминацията е толкова зле реализирана, че кара публиката да се чуди дали изобщо си е заслужавало да си губи времето.

Рядко се случва финалът на филм да е толкова зле направен, че да разваля впечатлението от целия филм, но е също толкова разочароващо да осъзнаеш, че героите, конфликтът и сюжетът като цяло са били елемент от развръзка, обречена да се провали от самото начало.

Този списък с 10 сносни ленти, провалени от ужасен финал, показва, че силните филми могат да успеят и въпреки несъстоял се завършек.

Няма нужда да поясняваме, че ви очакват спойлери, така че четете на свой собствен риск.