Преди да отпътува с лъскавия си розов SUV, за да надникне в училищните дворове и молове в Южна Бразилия, Алисън Чорнак преглежда някои книги, карти и уебсайтове, за да проучи етническия състав на различните градове и да добие представа конкретно за хората от европейски произход.
Целта, според Чорнак и според повечето "откриватели на модели", е да се определи правилната генетична комбинация, която гарантира международен успех на един бразилски модел.
Немска и италианска кръв, плюс „стръкче" славянски корен - именно тази комбинация, казват специалистите по женска красота, „произвежда" високи и слаби момичета, с прави коси, светли кожи и светли очи.
Точно такива момичета Бразилия изнася с голям успех по модните подиуми на Ню Йорк, Милано и Париж.
Но от 1994 г. насам, когато Жизел Бюндхен, най-високо платеният модел в света, е била открита в едно градче в идеалната зона за намиране на модели - Рио Гранде до Сул, ситуацията в Бразилия се е променила.
Днес, независимо от красотата на Жизел, която се котира еднакво добре и в Бразили, и в чужбина, бразилските жени са предимно с тъмна кожа.
Това предизвика дебат за генетичните особености на бразилското общество и за това как те трябва да бъдат представени на света.
В него се включи и прокоратурата, която трябваше да следи за дискриминация по време на "Седмицата на модата" в Сао Пауло - най-важното модно събитие в страната. Условието беше броят на моделите от африкански произход или туземките да не е под 10% от общия брой на дефилиращите момичета.
Въпреки тези промени обаче, днес модните скаути продължават да търсят най-добрите модели сред малките ферми в Рио Гранде до Сул - щат, колонизиран в миналото от германци и италианци, чието население се равнява на 1/20 от населението на цялата страна.
Черно и бяло
Според "модните разузнавачи" в повече от 70 на 100 от случаите бразилските модели са родом от трите най-южни щата на страната. Но това всъщност не отразява мултиетническото разнообразие на Бразилия, където повече от половината от населението не е бяло.
И докато страниците на големите модни списания показват пълната гама от местни красавици, редувайки бели модели с тъмнокожи момичета, на модния подиум - истинският тест за това дали един модел има потенциал да успее в чужбина, завесата пред различността пада рязко.
Проверките на прокуроратурата в Сао Пауло, които трябваше да установят дали по време на Седмица на модата е имало дискриминация, показват, че само 28 от 1128 модели участвали в модното събитие през последните две години са били тъмнокожи.
Този факт подчертава несъответствието между това, което мнозина бразилци считат за „хубаво" и типа красотата, която страната изнася за чужбина. И докато тъмнокожите актриси Жулиана Паес и Камила Питанга са смятани от сънародниците си за едни от най-сексапилните жени, в чужбина се толерира красотата на Бюндхен и на други модели с подобна визия от Южна Бразилия.
Затова някои "откриватели на модели" колебливо започват да проучват райони, в които живее по-малка част от "бялото" население на страната, а бразилският стилист Уолтър Родригес дори представи колекцията си по време на Седмицата на модата в Рио върху телата на 25 тъмнокожи манекенки...
И все пак скаутите продължават да посвещават по-голяма част от времето си в търсене на следващата Жизел. Техният отговор в защита на обвиненията в дискриминация е: „Тази тенденция се продава най-добре".
Дилсън Стейн, който открива Бюндхен, когато тя е само на 13, дефинира Рио Гранде до Сул като съкровищница, в която могат да се намерят най-красивите момичета с потенциал за модели.
Една година преди да открие Бюндхен, чиито родители са от немски произход, Стейн открива 12-годишната тогава Алесандра Амброзио, която в момента е един от най-известните и сексапилни ангели на Victoria's Secret.
Не всички красавици успяват да прекрачат прага от селото към града
Търсенето на нови таланти за модния подиум днес е поверен главно на по-млади "разузнавачи", като Чорнак. С пъргавината на котарак, той изскача от колата си, за да догони някое високо момиче, чиято красота напира под широките и дрехи. "Мислила ли сте някога да станете модел?", пита я той.
Чорнак се спира на една малка тютюнева плантация, за да посети Мишел Мюрер - 16-годишна бразилка със сини очи, която е забелязал, докато е отивала на учлище с велосипеда си.
Първия път, когато отива в Сао Пауло, момичето - прекалено срамежливо и резервирано за подобна професия, започва да плаче неутешимо. Издържа само шест дни преди Чорнак да я върне вкъщи.
Чорнак предупреждава момичето да използва слънцезащитни продукти, докато работи на полето, и да внимава какво яде.
Следва втори опит за износа на Мишел в Сао Пауло, при условие че Мишел може да вземе и майка си - жена от немски произход - която никога преди това не е напускала малкия град. Малко преди това, баща й, изпълнен с гордост, записва Мишел на курс по английски език, в случай, че й се наложи да пътува в чужбина.
"Искам да им осигуря по-добър живот", казва за родителите си Мишел през сълзи, но не издържа.
При третото й посещение в Сао Пауло Чорнак я настанява в тристаен апартамент заедно с 11 други момичета. 15 дни преди Седмица на модата в Сао Паоло, Мишел си събира багажа и си тръгва.
"Много съм разочарован, че Мишел заряза всичко. Инвестирах много в нея", заключва Чорнак и отново се качва на розовия си SUV.
