Въможно ли е пристрастяването към порното

Пристрастеността към порното е диагнозата на нашето време. Тя процъфтява покрай тревогите за разпространението на свободно достъпно и все по-агресивно съдържание за възрастни - и начина, по който то може би променя нашите връзки, сексуалния ни живот и мисленето ни.

Концепцията за пристрастяването се появява в холивудски филми, скандали за изневери на знаменитости и дори медийни публикации. Ново изследване обаче твърди, че няма никакви надеждни доказателства, че то реално съществува.

С помощта на експерт по пристрастяването и специалист по неврофизиология, клиничният психолог Дейвид Лей е направил проучване на настоящите анализи на пристрастеността към порното. Полученият доклад е публикуван в научното издание Current Sexual Health Reports и заключава, че проучванията на "пристрастеността към порното" страдат от "лош изследователски замисъл" и "ограничена методологична взискателност."

Болезнените констатации не спират дотам. Авторите твърдят, че моделът "пристрастеност към порното" игнорира реалните проблеми, мотивиращи настойчивото гледане на съдържание за възрастни, и че е възникнала "високодоходна" индустрия за лечение, бореща се с тази нова диагноза, без да има каквито и да е доказателства за ефективността й.

Лей разказва за "базирани на морала" изследвания, описващи да се справите с обсесивното гледане на порно - и защо концепцията за пристрастеността е донякъде хомофобска.

Как изглеждат досегашните изследвания за пристрастеността към порното?

Литературата за пристрастяване към порното е доста хаотична. Има адски много твърдения на популярните медии, които се вплитат в литературата за пристрастеността към порното. Не е особено научно това, което се прави в тази област. Едно от нещата, които установявам като значими, е следното - в скорошен анализ на практически всички изследвания на порнографията по-малко от 1% от 40 000 публикации изглеждаха научно или емпирично полезни.

Литературата е обременена с морални и културни ценности. Има изобилие от теоретични твърдения, които се обявяват, но никога не им се дава оценка. Същото важи и за литературата за пристрастеността към порното. Медиите, обществеността и - за съжаление - клиничните практикуващи лекари и професионалните юристи са под огромното бреме на цялата тази ненаучна литература. Те не знаят какво да отсеят и как да я използват. Доста от иначе добре обучените лекари и психолози не са сигурни на какво да вярват.

Какво установихте?

За съжаление екипът ни откри точно каквото очаквах - а именно, че материалите по темата са много зле организирани и се създават безкритично, така че реално няма особена клинична или научна полза за концепцията за пристрастяване към порното.

Огромното мнозинство от публикации за пристрастеността към порното не включват изобщо емпирични изследвания - те присъстват в под 27% от проучванията. По-малко от една четвърт от публикациите изобщо съдържат някакви данни. По-малко от една десета от тях правят анализ на данните или ги организират по приемлив от научна гледна точка начин.

Ето ви един очевиден пример: много разпространено твърдение във всички анализи на пристрастяването към порното е, че високите нива на употреба о са свързани с високи нива на депресия, проблеми в работата и т.н. В огромната си степен изследванията, когато изобщо има такива, разглеждат хора в кратък времеви период, а не можем да формулираме причинно-следствени връзки от такива данни.

Често се приема в анализите, че порното допринася и причинява тези негативни емоционални състояния и житейски ситуации. На практика има само 2-3 дълготрайни изследвания, които разглеждат въобще този въпрос - и те установяват по научно подкрепен начин, че порното е симптом, не причина.

Изглежда има хора, които увеличават употребата на порно като своеобразен механизъм за справяне с повишени нива на депресия или самотност. Причината, поради която това според мен е важно, е, че това ни кара да се фокусираме не върху порното, а върху конкретния човек. Вместо да говорим за порното, причиняващо подобни емоционални състояния, можем да приемем, че този човек го използва, за да овладява тези емоции.

Дали непременно това е нещо лошо? Сексуалността и сексуалната възбуда е много ефективна, вероятно е най-ефективният метод за разсейване от негативните емоции. Приема се, че използването на порно и мастурбация е нещо негативно и нездравословно, но това е неподкрепено по научен начин твърдение, което е твърде масирано повлияно от културни нагласи и норми.

Второто, което установихме, и според мен е ценно, и се пропуска от етикета "пристрастеност към порното", са трайни доказателства, че по-високите нива на либидо и по-високите нива на търсене на изживявания (по-конкретно сексуални изживявания) предопределят по-високи нива на употреба на порно. Това всъщност е засегнато в някои от по-ранните изследвания и публикации за пристрастеността, но като цяло бива игнорирано. Което ни връща пак към човека и всички променливи или ценности, които той внася в употребата си на порнография, а не към порното като фактор.

Ако в изследванията за пристрастеността към порното има толкова малко емпирични доказателства, защо концепцията е станала толкова масова?

Първо, това е лесен отговор - и лесна изкупителна жертва в общество и медии, които прилагат концепцията за пристрастеност към прекомерната употреба на каквото и да е. Второ, това е културен контрол върху сексуалността, и особено формите на сексуалност, които са масово достъпни и трудни за контрол заради съвременните технологии.

Има една стара фраза "Не давай млякото безплатно, защото никой не би купувал кравата", свързвано с контрола върху сексуалността. Порното, и особено интернет порното, не само дава млякото, но го доставя във високоскоростен кран директно във вашия дом. Което притеснява обществото, хората в емоционални и сексуални връзки, защото представлява сериозна загуба на контрол върху изразяването и изживяването на сексуалността.

Накрая, и това е едно от нещата, които ще звучат противоречиво и скандално - има огромна, високодоходна индустрия, която има вторична изгода от налагането на тази концепция. Като част от това изследване накарахме студент да се обади на организации за помощ в борбата с пристрастеността към порното в САЩ и да получи ориентировъчна цена - и разходите бяха изключително големи.

Средната стойност беше $675 дневно. Тези клиники препоръчват или изискват престой между 15 и 90 дни. И медицинските осигуровки не го покриват; всичко се плаща само в брой. Няма никакви данни, че тези много скъпи програми дават някакъв положителен резултат. Има цяла индустрия - и за жалост броя също медиите за част от нея, защото те допринасят доста с разгласата на концепцията за пристрастяването към порното. Печелят се много пари от поддържането на тази концепция.

Изследването ви разкрива ли нещо за концепцията за пристрастеност към секса?

Концепцията за пристрастеност към порното е до голяма степен дъщерна, много неформална част от самата концепция за пристрастеността към секса - и емпиричните изследвания за нея не са много по-различни като количество и изводи. Това, което установяваме все повече в наши дни, е, че твърденията за пристрастяване към секса са базирани на патологизиране на гей и бисексуалните мъже, мъжката сексуалност като цяло и високото либидо.

Същото важи и когато разглеждаме порнографията - тя в основната си част се използва от мъже. Порнографията се използва повече от хора, които или имат по-голям брой сексуални партньори, или по-силно сексуално желание. И при пристрастеността към секса, и при тази към порното, има концепции, които превръщат хомосексуалността и бисексуалността при мъжете в болест.

Хомо- и би- мъжете използват порнография много повече от хетеросексуалните, но употребата на порнография от тях не е патологична. Те просто търсят нормативно и последователно визуализиране на сексуалното поведение, което отговаря на вътрешните им желания, което не присъства в масмедиите. Според анализите, гей и би- мъжете са изложени на по-голям риск да бъдат обявени за пристрастени към порното, отколкото хетеросексуалните - и това е проблем.

Другата теза, която е доста предъквана, най-често изтъквана от медиите, е, че прекомерната употреба на порно може да предизвика еректилна дисфункция. Няма абсолютно никакви научни доказателства, няма дори една публикация в психологически, научни или медицински издания, която дори да обсъжда този въпрос. Вместо това, литературата твърди, че има повече трудности в достигането до оргазъм, не еректилна дисфункция. Възможно е, ако човек редовно мастурбира при наличие на определен стимул, постигането на сексуална възбуда да е затруднено при отсъствието на въпросния стимул.

Тоест, все пак има доказателства, че порното се свързва с трудности при достигането на оргазъм при мъжете?

Отложена еякулация - да. Има няколко предишни и няколко предстоящи публикации, които свързват високите нива на употреба на порно с отложена еякулация, възпрепятстваща способността на мъжа да достигне до оргазъм. Въпросът тук е, че смесваме идеята за порното с тази за мастурбацията. Това не е научно, не е добра клинична практика.

Трябва също така да подчертая, че има доста научни доказателства, че употребата на порно има положителен ефект, много по-голям от негативния такъв. Употребата на порно е свързана с по-голямо приемане на по-съвременните характеристики на половете и по-голямо приемане на различните нива на сексуална ориентация и себеизразяване.

Употребата на порно е свързана с по-здрави връзки. Скорошно изследване показа, че двойките, които говорят за употребата на порно от единия или двамата партньори, имат по-здрави взаимоотношения.

Другият факт в това изследване е, че е очевидно, че когато хората са възбудени (особено мъжете), те е по-вероятно да вземат рискови, импулсивни решения. Сексуалната възбуда влияе на способността ни за трезва преценка - но това е последица от самата сексуалност, не от порнографията.