Ралица е 5 пъти по-яко от Рали, честно...

Името е нещо, което човек носи със себе си цял живот. Собственото име е може би най-важната дума за всеки. Думата, която чуваш ежедневно и с която се идентифицираш.

Изключителна родителска отговорност е изборът на имена за наследниците на семейството, така че същите да могат да живеят в комфорт с начина, по който се казват. Някои родители се провалят и няма как да виним детето, че не е щастливо от факта, че по лична карта е Джесика, Спаска, Цура или Мелъди.

В подобни случаи човек или цял живот се представя съответно като Джеси (за останалите три примера просто не се сещам адекватно умалително), или си сменя името, откакто вече е все тая, защото е изкарал училище и гимназия с него и му е нанесена травма за цял живот от добри дечица веселушки. И това е.

По-интересен е обаче следният феномен: в България просто не можеш да угодиш на човек, опре ли до обръщения. Ето защо:

1. Умалителните имена у нас са по-важни от същинските такива. Почти не съществува българин, който да си няма някакво малко име, на което да държи особено много.

2. Вследствие на точка 1. се получава следният проблем: Хора ти се сърдят или ти вдигат скандал, защото си се обърнал към тях с цялото им име. Пример: Колежка се казва Валентина. Ти казваш: "Валентина, би ли ми подала принтираният лист там?" с възможно най-любезния тон, на който си способен. Жената отсреща обаче се обижда смъртно, че си се обърнал към нея с цялото й име (както всъщност се казва), а не с Валче, Вал или Тина, заради което бъдещето ти във фирмата вече е под въпрос.

3. Понякога хората са особено изобретателни в предпочитанията си относно това как точно трябва да ги наричаш. До такава степен че или не чуваш/не разбираш съкратеното име отведнъж, защото то е супер оригинално, или го объркваш, което води до конфузна ситуация и отново скандал: Пламена - Памз. Гергана - Гу. Станимира - Стън. Биляна - Би и т.н.

4. Малки имена от 2 букви понякога са по-трудни за произнасяне от дългите и често, произнесени на глас, звучат сякаш някой си вика булонката от храста ей там.

5. Не върви да си на официално събитие, на интервю за работа, някъде, където хората са сериозни и да се представиш като Вики, Диди, Мими и т.н. Просто е несериозно.

6. Понякога се случва с години да не знаеш даден човек как се казва или да си мислиш, че се казва по друг начин, просто защото той така и не е споделил действителното си име. Което води до тягостното чувство, че си живял в заблуда и си излъган.

7. Когато пишем служебни имейли или водим някаква официална кореспонденция, не върви да се подписваме като Жужи, Лили, Пепи и Кики, въпреки че мнозина от нас го правят.

8. Митът, че когато някой те нарича с цялото ти име, ти се кара, ненавижда те, мрази те и е зъл с теб, е особено вреден за хората и обществото като цяло. Повечето хора асоциират името си с моменти от детството, в които родителите им са ги наказвали. Защото именно в  такива моменти са ги повиквали с целите им имена, а през останалото време са ги назовавали Шуши, Буши, Бамбуши и с други лигавщини.

9. Когато една жена се казва с хубаво, дълго, женствено име, то често звучи много по-сериозно, достолепно и секси от разни съкращения, по-подходящи за назоваване на домашен четирикрак любимец от дребна порода.

Всъщност, рядко ще чуете някой да е написал песен за Буби, Джиджи и Цуци... Все са за Мария, Северина, Алис, Аиша и т.н. Случайност? Не мисля.

Така че ако се казвате Ралица, например, знайте че името ви е хубаво и не се тревожете да го демонстрирате.

В този ред на мисли, как ли щеше да звучи онази прекрасна любовна песен на Ревю, ако в лириките жената беше назована на галено: "Подай ръката си, Рали, щастлива ще бъдеш със мен..." Ми не, не, не не и не...

#1 VINETOU 17.03.2017 в 14:46:57

Ралица е точно толкова яко, колкото и Рали, честно... Така си е, Габи

#2 паяка 17.03.2017 в 15:33:58

Името ми е Елия. Повечето хора ме наричат Ели. Звучеше ми ледено и чуждо официалното ми име, когато бях малка. За пръв път външен човек възкликна пред мен, че го намира за красиво, когато бях в 7ми клас и това беше строгата ми учителка по химия. Впоследствие многократно неграмотници ме поправяха писмено, че съм Емилия, други слагаха ударението на неправилно място. Едва от няколко години стана по-популярно, може би заради кафе там някакво и го изговарят без грешка. Преди известно време във фейсбук получавам покана от някакъв грък, който се оказа учител, общуващ с много народ, опитващ се да говори и пише и на български, и на турски. Понеже се учудих защо ме търси, го попитах. Отговорът му беше буквално "Защото името ти е гръцко: Елия=зехтин." 10 минути не можах да спра да се смея. Щото нали хората кръщават децата си обикновено на красиви неща като цветя, в краен случай на баби, ама на олио!?!?! А баща ми ме е кръстил на ето тази Елия . http://fortune.blog.bg/regionalni/2008/02/09/edin-interesen-nadpis-ot-rimsko-vreme-v-nikopol.161714

#7 stoy 17.03.2017 в 20:41:47

Какво казваш, Габи?

#8 паяка 17.03.2017 в 21:55:48

Песен за Джиджи има. Хубава песен е.

#12 паяка 18.03.2017 в 09:53:02

В Гърция поти всичко се върти около елиА - маслина. Държавата-Елада, езикът-елиникО. Хелиос - бог на слънцето.

#13 паяка 18.03.2017 в 09:57:21

Дедо Аджи, не бях поглеждала, ама те много били от тогава https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8_%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B8

#17 Струва ми се че, 04.04.2017 в 14:52:19

админа трябва да коригира датите на коментарите с няколко години...

Новините

Най-четените