Произнасяйки реч в Кан преди няколко дни, Памела Андерсън потвърди нещо, за което мнозина вече се досещаха. "Детството ми не беше лесно. Въпреки че родителите ми ме обичаха, бях обект на сексуален тормоз на 6-годишна възраст от детегледачката", каза тя.
46-годишната звезда, прочула се със "Спасители на плажа", впоследствие разказа в подробности как е била изнасилена на 12-годишна възраст. И допълни, че нейн познат е решил, че "явно би било забавно да ми устрои групово изнасилване с шестима свои приятели".
Няма как да не бъдем шокирани от тези вести
Това, което тя е изпитала, е ужасно. Същевременно обаче то се вписва в стеротипа, който сме си изградили за жените, които си изкарват прехраната, възползвайки се от сексуалността си - без значение дали продават телата си, или печелят пари като секс символи, както е в случая на Андерсън. И ние обясняваме техния избор на професия с една тежка фраза: "детски сексуален тормоз".
Има доста примери
Има много примери, подкрепящи тезата за "насилваните в детството известни личности". Особено известен е случаят с Мерилин Монро, която е била обект на сексуален тормоз, докато е живяла при приемните си родители. Или историята, че порно легендата Джена Джеймисън е била групово изнасилена на 15-годишна възраст. И сега трябва да приемем, че след като два от прочутите секссимволи са били жертви на сексуална злоупотреба като деца, същото се е случило и с типичната калифорнийска плажна блондинка с голям бюст.
Няма как това да е случайност - или има?
Извън безспорните свидетелства, има и изобилие от изследвания, които твърдят, че съществува връзка между насилието в детството и свързаните със сексуалността професии. Проучване сред проститутки в Сан Франциско констатира, че 60% от тях са били обект на сексуален тормоз като деца. Скорошни изследвания пък показват, че като цяло 37% от проститутките са били обект на сексуален тормоз като деца, което е много повече в сравнение с онези 15% от хората, които са ангажирани в хранителната индустрия или фризьорския бизнес.
В книгата "Проституция, трафик и травматичен стрес" се твърди, че е очевидно, "че сексуалната злоупотреба в детството е предпоставка за проституция: изследванията разкриват, че между 55 и 90 % от проституиращите жени имат история с детски сексуален тормоз".
Всъщност няма научни доказателства
Тези изследвания обаче далеч не са напълно защитими от научна гледна точка. Културният антрополог, сексолог и автор на "Нещата са по-забавни в група: изследване на груповия секс" Катерине Франк твърди: "Има много недостатъци в предишните изследвания". Тя конкретно изтъква проучванията сред улични проститутки, за разлика от пълния спектър от секструженички. "Те се фокусират върху по-травматизираната група, това не дава точна представа за цялата общност." Франк също изтъква, че в тези изследвания липсват контролни групи.
Статистиката не е всичко
Дори и изследванията, демонстриращи по-високо ниво на предишен сексуален тормоз сред секс труженичките, разкриват по-сложна картина, ако ги анализирате по-дълбоко. Например авторите на скорошно изследване, сравняващо проститутките с фризьорките изтъкват следното:
"Ранните неприятни случки в живота и травмите не съставят цялата картина. Мнозинството от хората в бизнеса със секс услуги нямат такива преживявания, известно малцинство от хората с други професии пък са имали такива. С други думи, въпреки че доста негативни преживявания в детството, юношеството и ранната зряла възраст са често срещани сред хората, занимаващи се с продажба на секс услуги - повече, отколкото при хора с друга професия в нашето изследване (или сред населението като цяло), тези преживявания се описват само от малък брой хора от секс бизнеса".
Самоубийството е по-вероятно след насилие, отколкото проституцията
Да не говорим пък за изследване от 2002, което твърди, че при "хората, които са били обект на сексуален тормоз, вероятността да започнат да се занимават с проституция не е по-голяма от това да постъпят в университет и да завършат висше образование".
Същото изследване отбелязва: "Други проучвания твърдят, че жертвите на сексуален тормоз може да изградят много негативни усещания към сексуалните връзки. Нашите данни показват, че вместо в сексуални ексцесии, ефектите от сексуалния тормоз е много по-вероятно да се проявяват под форма на опити за самоубийство или изключване от училище".
Франк изтъква високото ниво на сексуални злоупотреби в културата като цяло, което дискредитира тезата за връзката между тях и избора на професия, свързана със секса. "Нивата, които регистрираме, са доста високи", казва тя. "Секс труженичките сред населението обаче далеч не са толкова много. Така че това не може да е само по себе си достатъчно обяснение".
Вероятно в шоубизнеса просто насилието е по-видимо
Тя също така подозира, че е по-вероятно да научаваме за случаите на злоупотреби и тормоз от хора в шоу бизнеса и секс услугите.
"Какво позволява сексуалният тормоз в детството да се среща толкова често?" пита Франк. "Отговорът на този въпрос е: срамът и тайната. Децата не споделят, а хората като цяло не говорят за такива неща, защото не могат да говорят за секса. Работещите в шоу бизнеса и секс услугите обаче имат работа ежедневно със секса, говорят за него като част от работата си".
В резултат на това проститутките и порно актьорите като цяло са по-открити за минали случаи на тормоз, отколкото примерно сервитьорката в местния ресторант.
Когато си споделил толкова голяма част от себе си със света, колкото Андерсън е разкрила вече, споделянето на минали случаи на тормоз и злоупотреба не изглежда като толкова огромна стъпка.
Сексуалният тормоз не е достатъчно изследван
Прихологът и сексолог Майкъл Бейли от Северозападния университет коментира, че водещата дискусия около секс тружениците и сексуалния тормоз ни разкрива повече за нашата култура, отколкото за конкретната жена.
"Има някои убедителни връзки между преживяванията, които определяме като сексуален тормоз, и последващото поведение. Съвременното ни общество обаче се придържа само към едно обяснение: че сексуалните злоупотреби причиняват проблеми впоследствие. Докато обаче всички други алтернативи не бъдат елиминирани по научно обоснован път, няма как да знаем наистина дали е така".
