Никой не възразява срещу опашките в московската "Столовая 57"- те са част от ретро-социалистическото изживяване. Това хитро подражание на съветски стол за хранене, оформено в богат интериор от онова време, отвори преди няколко години. Домакин е третият етаж на разположения на Червения площад московски ГУМ - иначе по-прочут с лъскавите витрини на Hermes и Armani.
По обяд всички са тук: добре облечени продавачки в ГУМ, бизнесмени, шофьори на таксита - всички наведени над чиниите си, изпитващи видима носталгия по дните на "безкласовото общество." Тук бабички с насълзени очи въздишат над пухкави кюфтета в сметанов сос и задължителната съставка на пролетарските вечери -"сельодка под шуба".
Техните внуци от ерата на Путин гледат радостно масивната съветска машина за газирани напитки и старите конусообразни машини за сок. Това е идилична визия за съветската епоха, създадена от Боско ди Силиеджи - псевдо-италианец, реално руснак, вносител на глобални луксозни марки.
В продължение на много години съветската кухня се свързваше основно с най-плебейските си атрибути: унищожителната миризма на задушено зеле, подозрителната бледина на сметаната, разредена със суроватка, после разредена с мляко, накрая разредена и с вода. Сега изведнъж места като "Столовая 57" и "Гастроном №1" - имитация на съветски супермаркет, също разположен в ГУМ, преливащ от мраморен "сталинистки барок", продават много по-вкусна кулинарна версия на червената империя.
В този нов СССР, преливащ от превърната в продукт постсъветска носталгия, суроватката е гъста и пълномаслена, колбасите са розови, а продавачките се усмихват
Съветските храни без съмнение включваха и жилестия "Бьоф Строганов", както и тъжния кафяв компот от сушени плодове в държавните заведения за обществено хранене. Но имаше и пикантно грузинско пиле в сложен, гъст орехов сос, което се правеше за специални случаи, вегетариански борш от старо цвекло и консерва доматена салца, празничната салата "Оливие"(по-популярна в България просто като "руска салата", макар че има известни разлики в рецептата - бел.ред.) - колоритна картофена салата с кисели краставички, която ставаше по-вкусна с течение на многочасовото чакане на опашка за ценна консерва унгарски грах.
Официалната версия на съветската кухня се е родила като мащабен държавен проект, създаден в резултат на утопични стремежи и практическата реалност на социалистическата империя. Така примерно съветската кухня неизбежно бе обречена с подобната на лепило кафява гъста заливка. Автентичната домашна кухня от съветската епоха обаче винаги е била много различна - в най-добрия си вид пикантна и героична, паметник на ежедневните усилия за импровизация и голямата издръжливост, породена от живот в перманентен недостиг на продукти.
Да се върнем някъде към средата на 30-те години
Официалната съветска хранителна традиция - създадена, за да измести буржоазната руска кухня с луксозната й риба, френски сосове и типични за "класови врагове" чига и яребица - е дело почти изцяло на един-единствен човек - родения в Армения болшевик Анастас Микоян. През 1934 г. Микоян е назначен за комисар по хранителните запаси на Сталин.
Задачата му е да реформира, модернизира и стандартизира хранителната индустрия в 11 часови зони и 15 етнически републики, обхващащи територията на една шеста от света, съставяща СССР.
Маниакален в микромениджмънта си (и чревоугодник), Микоян лично е пробвал всеки нов хранителен продукт, одобрявал е рецепти и дизайни на етикети. Тогава царят ужасните години на сталинистките чистки, а той охотно подписва заповеди за арест на "саботьори" и "вредители" - изкупителни жертви, обвинявани за причиняване на трудности на социалистическата индустрия и пращани в наказателни лагери.
И все пак с вродения си практицизъм Микоян не се колебае да се учи от капиталистическия Запад, а доколкото годините тогава все още лъхат на интернационализъм, Сталин също охотно приема идващото от чужбина.
През 1936 г. той изпраща своя комисар на обиколка из цяла Америка. Микоян и "гурме-отрядът" му посещават мандри в Уисконсин, кланици в Чикаго, зеленчукови градини в Калифорния. И изучават опаковките от гофриран картон и метални тенекиени кутии. Те съзнателно се хранят в заведения на самообслужване. "Тук, - пише впоследствие Микоян, "това е формат, породен от недрата на капитализма, но е най-подходящ за комунизма".
В писаните години след това свои мемоари мрачният, но винаги любезен Микоян не се сдържа да хвали американските хранителни вериги като модел за индустриализирана ефективност за сталинистка Русия. Той е особено поразен от хамбургерите.
"Много удобно нещо за заетите хора," възхищава се той. Микоян дори внася грилове за бургери в Русия, но когато идва Втората световна война, бургерите губят хлебчетата, а съветските граждани преминават на котлети. Естествено, руснаците са готвили котлети у дома преди Микоян, но именно комисарят ги превръща в масово произвеждана икона на съветския социализъм.
Дори руският сладолед, превърнал се в гордост на СССР - ваниловият пломбир, който руските деца охотно ближат дори при -30 градуса, е резултат от американска технология, внесена от Микоян. Сръчният арменец се опитва дори неуспешно да изврънка и тайната рецепта на Coca-Cola.
Микоян е човекът, отговорен за днешните индустриализирани плодови сокове и кренвирши, завладели целия социалистически лагер и запазили се и до наши дни
Комисариатът на Микоян през 1939 г. издава и мащабна готварска книга, превърнала се в закон на съветската кухня за домакините. Подготвена от комисия от учени, идеолози и професионални кулинари, "Книгата на вкусната и здравословна кухня" остава социалистическият еквивалент на "Удоволствието на готвенето", запазил се до самия край на империята и продаван в над 8 милиона екземпляра в над десет издания.
В пика на сталинизма пищно илюстрираната тухлоподобна готварска книга предлага нещо повече от просто рецепти. Книгата е фундамент на соцреализма, сравним по мащаби с московското метро, съдържащ призиви към "вековната мечта на човечеството да изгради комунистическо общество," цитати от Сталин (далновидно премахнати в следващите издания), екстравагантни фотосесии на храни - включително стриди! - които никога не се продават в магазините, и лекции по добро хранене и маниери на масата.
Въпреки че стридите и 11-те вида алкохол на снимките представят несбъднала се социалистическа утопия - брошура, продаваща на масите обещаваното в продължение на десетилетия, но никога несбъднало се светло бъдеще - много от рецептите и простите практически съвети са научили цели поколения жители на соцлагера как да готвят.
Сега, десетилетия след сталинистката и брежневата Русия, много руснаци все така обичат да разлистват опръскани със сос страници на емблематичното издание от 1952 г. с релефна тъмнокафява корица, преглеждайки потъналите в майонеза салати с много съставки и желирана риба, превърнала се в емблема на руската празнична трапеза през годините, или десетките разновидности на котлети и супи, все още готвещи се къде ли не - далеч не само в бившия СССР.
Книгата включва и рецепти за традиционни руски галушки, палачинки и пирожки - и за разнообразяване на "безинтересната славянска кухня" книгата добавя колоритни ястия от "екзотичните" братски социалистически републики.
Мултикултурализмът остава един от най-трайните аспекти на съветската кухня
Дори и преди 1917 г., руската кухня отразява имперските мащаби на страната. Усилията на Микоян „съветизират" това разнообразие, като вмъкват етническите ястия в общ съветски канон, внасяйки ги в домовете на руснаците чрез книгата, същевременно насърчавайки масовите продукти и храни от първа необходимост на новоиндустриализиралата се държава.
С годините, въпреки продължаващите правителствени оди за бъдещото ленинско сливане на "братските съветски републики", кухнята на СССР също се оказва в евразийския пансъветски казан. През 60-те години държавните ресторанти в 11-часови зони сервират азерски месен кебап, татарски чебуреки, украински борш и хрупкаво грузинско пиле табака. Московчаните с пари да се хранят навън вечерят в ресторанти, наречени "Узбекистан", "Минск" и "Баку".
Междувременно, тоталните съветски хитове като салатата "Оливие" и "селдата под шуба" придават социалистическа кичозност на казахски сватби и прибалтийски тържества за рождени дни. За специални поводи руснаците охотно правят узбекски пилаф, ухаещ на ким и барбарис, или пикантен грузински боб с подправки и билки.
Естествено, подобни поводи са били редки. Най-често са се готвили просто котлети, набързо скърпени ябълкови шарлоти за дошли без предупреждение гости, и пирожки от икономично тесто: вода, мая и малко социалистически маргарин. Дали това са били кулинарни шедьоври? Надали, но те са отразявали автентична и важна хранителна култура, която заслужава признание.
Тези импровизирани лакомства, приготвяни у дома в ера на недостиг, имат емоционална стойност, която безспорно качествените и добре направени техни имитации в "Столовая 57" просто няма как да достигнат. В съвременна Русия носталгията по СССР се е превърнала в бранд, както търговски, така и политически, гарниран с добре пресметнати топли, симпатични символи на детството.
Лишена обаче от екзистенциалния патос и аурата на вечната липса на продукти, сегашната "модерна съветска кухня" е просто пореден маркетингов краткотраен хит, още един балсам за душата сред петродоларизма на Путинова Русия и инвазията на глобализираната пица и суши-ресторантите.
Московчани засега изглежда не спират да харесват заведения като "Столовая 57"
Какво лошо има в обяд в идеализирана версия на миналото, от която всички ние сме били лишени, когато СССР изчезва от политическите карти на света?
Дори и в Ню Йорк, твърдо антисъветски настроените руснаци-емигранти все така готвят котлети поне три пъти седмично - и се завръщат към салатата "Оливие", когато изпитват носталгия по родината. Защото, да си го признаем, съветската кухня все пак беше вкусна. Макар и не съвсем здравословна.
Оня, дали ще смутя устрема ти да твориш гениалности, ако ти обърна внимание, че се поинтересувах от критериите ти за това сравнение "стандартите на ЕС са космически по-високи от носталгичното БДС." ?
Бях предвидил недалновидността ти и отговора беше даден ясно и конкретно: "Опитай да продаваш някаква стока там, после същата в Чепеларе и виж разликата." Дори придружен с практически съвет обективно как да провериш ако не вярваш на Оня.
Не отговори, защото боравиш с терминология, характерна за женския пазар.
Ядрени експерте, Как така хем се доверяваме на някаква немска преценка (отпреди 70 г.), хем не харесваме немските стандарти, щото пък сега не ни харесват евро-краставиците им. Кога да са за пример немците и кога не са питам аз? Аз лично нямам нищо против ако успееш освен гьол за атомна централа, с една мотика и без пестициди, да изхранваш цялото земно население, но ми се струва, че ще е трудно. И защо се впускаме в крайности, че по време на соца всичко е било еко и вкусно, а сега всичко е химикалено и безвкусно? Хайде да приемем, че истината е по средата, просто сега имаме по-голям избор стоки
Всъщност признавам, че може и да си прав. Ако се върнем в родово-общинния строй и всички се хванем за лопатите да копаем зеленчуци, то може и наистина гигантско количество еко-продукция да създадем. Достатъчна за 3 Българии. Това разбира се при условие, че 100 % от населението се занимава със земеделие и нищо друго. Нито администрация, нито промишленост, нито училища, нито нищо. Само здраво кОпане. И тонове еко-домати. Само дето това няма как да стане, а човека се стреми към висока производителност, като да речем 5 % заети в земеделие изхранват останалите 95%, които се занимават с кво ли не, сред които и ядрени светила като теб. Това без торове, пестициди, ГМО-та и т.н. просто няма как да стане. Не е ставало и по време на соц-а, то пестицидите не са измислени вчера и това че тогава баба правеше компоти не значи че масовата продукция е била мега-Еко....
http://www.highviewart.com/articles/view/1300
деде Една филия с мас в детството винаги ще е по-вкусна от тон банани и глезотии днес. С носталгията ти няма как да се преборя, признавам се за победен по тая линия
дилайт От безвкусните храни е. Нямам сила, нямам енергия, няма радост от живота вече, като всичко има в магазина
Грешка! Прекалено са преовкусени и пристрастяващи днешните храни, одобрени от космически високите стандарти на ЕС. Странно защо им добавят натриев моноглутамат или ги подслаждат с фруктоза, които увеличават апетита на консумиращите ги, при условие, че е толкова голям недостигът на храни.
Питайте едни световни производители на безалкохолни напитки от Костинброд защо добавят фосфорна киселина в продукцията си, след като тя няма нито аромат, нито вкус!?
И не само това, Храната иб@вa мамата на глада!
Много ТРЯБВА да се произвежда и много да се консумира, за да живее икономиката. Не е ли странно, че храните са с фактически безгранична трайност в хипермаркетите, а в топлите витрини, поне в Щатите, трайността на току що приготвените от размразени суровини и полуфабрикати, фастфудове е 2 часа и след изтичането им контролирано се бракува и изхвърля!? Това всичко е вследствие огромния недостиг на храна за изнемощелите от глад американци . Със всички производства е така. Битовата техника вече се произвежда планирано да работи точно до изтичане на гаранционния й срок. Връткане на кинти трябва, друго всичко е около него.
Помня едно време като бях още невръстно хлапе баба ми готвеше специалитет пълнено пиле с ориз. Тогава изпращаше дядо ми да обиколи града и да намери пиле над 900гр. А това си беше трудна задача, повечето бройлери бяха по 700гр. Скоро се оглеждах за цяло пиле - ами такова под кило и 100-200 грама не видях. Чудно ми е как изведнъж еволюираха тези бройлери на размер и коя е тази чудна смеска дала им това тегло. Изборът беше малък, но храната беше по-качествена. Тогава ревяхме, че доматеното пюре се разваля за седмица, а сега ревем, че не се разваля с години. Ясно е, че човек угодия няма, но тогава поне нямаше полуфабрикати и фаст фуд и се ядеше повече домашна храна. Оттам и нямаше толкова много дебели деца. Но това надали е заслуга на соца, културата на хранене ни беше по-различна. Може би просто соца забави възхода на "бързата храна".
"..Изборът беше малък, но храната беше по-качествена...." Как го измери бе, миме? Тук всичките изказвания са на тая база - на баба филията с мас беше по-вкусна (щото ми е мъчно за баба) от кроасана днес, значи е по-качествена. По кой друг параметър е по-качествена? Лаборатория ли имаше баба ти вкъщи? КАто вяля чернобилския дъжд и опръска доматите, пак и бяха по-качествени от днешните?
Точно поради малкия избор и липсата на конкуренция не е било наложително храната да се тъпче с много химия. Както и да е изглеждало, зле или добре, няма друго - това ще купиш. А сега са неизброими оцветители, подобрители, овкусители, стабилизатори и т.н. И наистина храната ни сега е по-вкусна, изглежда по-добре, но е в пъти по-нездравословна. И пак ще повторя: тогава хората ядяха основно домашно приготвена храна. Сега не е така. От детските си години помня, че само близо до площад Славейков продаваха пица и никъде другаде. Пицата беше дебела и гадна, но пък опашките бяха огромни. Така че не, не изпитвам умиление към тогавашните вкусотии. Сега е много по-вкусно всичко, но и по-вредно.