Героичното възраждане на соцкухнята

Никой не възразява срещу опашките в московската "Столовая 57"- те са част от ретро-социалистическото изживяване. Това хитро подражание на съветски стол за хранене, оформено в богат интериор от онова време, отвори преди няколко години. Домакин е третият етаж на разположения на Червения площад московски ГУМ - иначе по-прочут с лъскавите витрини на Hermes и Armani.

По обяд всички са тук: добре облечени продавачки в ГУМ, бизнесмени, шофьори на таксита - всички наведени над чиниите си, изпитващи видима носталгия по дните на "безкласовото общество." Тук бабички с насълзени очи въздишат над пухкави кюфтета в сметанов сос и задължителната съставка на пролетарските вечери -"сельодка под шуба".

Техните внуци от ерата на Путин гледат радостно масивната съветска машина за газирани напитки и старите конусообразни машини за сок. Това е идилична визия за съветската епоха, създадена от Боско ди Силиеджи - псевдо-италианец, реално руснак, вносител на глобални луксозни марки.

В продължение на много години съветската кухня се свързваше основно с най-плебейските си атрибути: унищожителната миризма на задушено зеле, подозрителната бледина на сметаната, разредена със суроватка, после разредена с мляко, накрая разредена и с вода. Сега изведнъж места като "Столовая 57" и "Гастроном №1" - имитация на съветски супермаркет, също разположен в ГУМ, преливащ от мраморен "сталинистки барок", продават много по-вкусна кулинарна версия на червената империя.

В този нов СССР, преливащ от превърната в продукт постсъветска носталгия, суроватката е гъста и пълномаслена, колбасите са розови, а продавачките се усмихват

Съветските храни без съмнение включваха и жилестия "Бьоф Строганов", както и тъжния кафяв компот от сушени плодове в държавните заведения за обществено хранене. Но имаше и пикантно грузинско пиле в сложен, гъст орехов сос, което се правеше за специални случаи, вегетариански борш от старо цвекло и консерва доматена салца, празничната салата "Оливие"(по-популярна в България просто като "руска салата", макар че има известни разлики в рецептата - бел.ред.) - колоритна картофена салата с кисели краставички, която ставаше по-вкусна с течение на многочасовото чакане на опашка за ценна консерва унгарски грах.

Официалната версия на съветската кухня се е родила като мащабен държавен проект, създаден в резултат на утопични стремежи и практическата реалност на социалистическата империя. Така примерно съветската кухня неизбежно бе обречена с подобната на лепило кафява гъста заливка. Автентичната домашна кухня от съветската епоха обаче винаги е била много различна - в най-добрия си вид пикантна и героична, паметник на ежедневните усилия за импровизация и голямата издръжливост, породена от живот в перманентен недостиг на продукти.

Да се върнем някъде към средата на 30-те години

Официалната съветска хранителна традиция - създадена, за да измести буржоазната руска кухня с луксозната й риба, френски сосове и типични за "класови врагове" чига и яребица - е дело почти изцяло на един-единствен човек - родения в Армения болшевик Анастас Микоян. През 1934 г. Микоян е назначен за комисар по хранителните запаси на Сталин.

Задачата му е да реформира, модернизира и стандартизира хранителната индустрия в 11 часови зони и 15 етнически републики, обхващащи територията на една шеста от света, съставяща СССР.

Маниакален в микромениджмънта си (и чревоугодник), Микоян лично е пробвал всеки нов хранителен продукт, одобрявал е рецепти и дизайни на етикети. Тогава царят ужасните години на сталинистките чистки, а той охотно подписва заповеди за арест на "саботьори" и "вредители" - изкупителни жертви, обвинявани за причиняване на трудности на социалистическата индустрия и пращани в наказателни лагери.

И все пак с вродения си практицизъм Микоян не се колебае да се учи от капиталистическия Запад, а доколкото годините тогава все още лъхат на интернационализъм, Сталин също охотно приема идващото от чужбина.

През 1936 г. той изпраща своя комисар на обиколка из цяла Америка. Микоян и "гурме-отрядът" му посещават мандри в Уисконсин, кланици в Чикаго, зеленчукови градини в Калифорния. И изучават опаковките от гофриран картон и метални тенекиени кутии. Те съзнателно се хранят в заведения на самообслужване. "Тук, - пише впоследствие Микоян, "това е формат, породен от недрата на капитализма, но е най-подходящ за комунизма".

В писаните години след това свои мемоари мрачният, но винаги любезен Микоян не се сдържа да хвали американските хранителни вериги като модел за индустриализирана ефективност за сталинистка Русия. Той е особено поразен от хамбургерите.

"Много удобно нещо за заетите хора," възхищава се той. Микоян дори внася грилове за бургери в Русия, но когато идва Втората световна война, бургерите губят хлебчетата, а съветските граждани преминават на котлети. Естествено, руснаците са готвили котлети у дома преди Микоян, но именно комисарят ги превръща в масово произвеждана икона на съветския социализъм.

Дори руският сладолед, превърнал се в гордост на СССР - ваниловият пломбир, който руските деца охотно ближат дори при -30 градуса, е резултат от американска технология, внесена от Микоян. Сръчният арменец се опитва дори неуспешно да изврънка и тайната рецепта на Coca-Cola.

Микоян е човекът, отговорен за днешните индустриализирани плодови сокове и кренвирши, завладели целия социалистически лагер и запазили се и до наши дни

Комисариатът на Микоян през 1939 г. издава и мащабна готварска книга, превърнала се в закон на съветската кухня за домакините. Подготвена от комисия от учени, идеолози и професионални кулинари, "Книгата на вкусната и здравословна кухня" остава социалистическият еквивалент на "Удоволствието на готвенето", запазил се до самия край на империята и продаван в над 8 милиона екземпляра в над десет издания.

В пика на сталинизма пищно илюстрираната тухлоподобна готварска книга предлага нещо повече от просто рецепти. Книгата е фундамент на соцреализма, сравним по мащаби с московското метро, съдържащ призиви към "вековната мечта на човечеството да изгради комунистическо общество," цитати от Сталин (далновидно премахнати в следващите издания), екстравагантни фотосесии на храни - включително стриди! - които никога не се продават в магазините, и лекции по добро хранене и маниери на масата.

Въпреки че стридите и 11-те вида алкохол на снимките представят несбъднала се социалистическа утопия - брошура, продаваща на масите обещаваното в продължение на десетилетия, но никога несбъднало се светло бъдеще - много от рецептите и простите практически съвети са научили цели поколения жители на соцлагера как да готвят.

Сега, десетилетия след сталинистката и брежневата Русия, много руснаци все така обичат да разлистват опръскани със сос страници на емблематичното издание от 1952 г. с релефна тъмнокафява корица, преглеждайки потъналите в майонеза салати с много съставки и желирана риба, превърнала се в емблема на руската празнична трапеза през годините, или десетките разновидности на котлети и супи, все още готвещи се къде ли не - далеч не само в бившия СССР.

Книгата включва и рецепти за традиционни руски галушки, палачинки и пирожки - и за разнообразяване на "безинтересната славянска кухня" книгата добавя колоритни ястия от "екзотичните" братски социалистически републики.

Мултикултурализмът остава един от най-трайните аспекти на съветската кухня

Дори и преди 1917 г., руската кухня отразява имперските мащаби на страната. Усилията на Микоян „съветизират" това разнообразие, като вмъкват етническите ястия в общ съветски канон, внасяйки ги в домовете на руснаците чрез книгата, същевременно насърчавайки масовите продукти и храни от първа необходимост на новоиндустриализиралата се държава.

С годините, въпреки продължаващите правителствени оди за бъдещото ленинско сливане на "братските съветски републики", кухнята на СССР също се оказва в евразийския пансъветски казан. През 60-те години държавните ресторанти в 11-часови зони сервират азерски месен кебап, татарски чебуреки, украински борш и хрупкаво грузинско пиле табака. Московчаните с пари да се хранят навън вечерят в ресторанти, наречени "Узбекистан", "Минск" и "Баку".

Междувременно, тоталните съветски хитове като салатата "Оливие" и "селдата под шуба" придават социалистическа кичозност на казахски сватби и прибалтийски тържества за рождени дни. За специални поводи руснаците охотно правят узбекски пилаф, ухаещ на ким и барбарис, или пикантен грузински боб с подправки и билки.

Естествено, подобни поводи са били редки. Най-често са се готвили просто котлети, набързо скърпени ябълкови шарлоти за дошли без предупреждение гости, и пирожки от икономично тесто: вода, мая и малко социалистически маргарин. Дали това са били кулинарни шедьоври? Надали, но те са отразявали автентична и важна хранителна култура, която заслужава признание.

Тези импровизирани лакомства, приготвяни у дома в ера на недостиг, имат емоционална стойност, която безспорно качествените и добре направени техни имитации в "Столовая 57" просто няма как да достигнат. В съвременна Русия носталгията по СССР се е превърнала в бранд, както търговски, така и политически, гарниран с добре пресметнати топли, симпатични символи на детството.

Лишена обаче от екзистенциалния патос и аурата на вечната липса на продукти, сегашната "модерна съветска кухня" е просто пореден маркетингов краткотраен хит, още един балсам за душата сред петродоларизма на Путинова Русия и инвазията на глобализираната пица и суши-ресторантите.

Московчани засега изглежда не спират да харесват заведения като "Столовая 57"

Какво лошо има в обяд в идеализирана версия на миналото, от която всички ние сме били лишени, когато СССР изчезва от политическите карти на света?

Дори и в Ню Йорк, твърдо антисъветски настроените руснаци-емигранти все така готвят котлети поне три пъти седмично - и се завръщат към салатата "Оливие", когато изпитват носталгия по родината. Защото, да си го признаем, съветската кухня все пак беше вкусна. Макар и не съвсем здравословна.

#30 паяка 26.02.2014 в 14:50:08

Оня, дали ще смутя устрема ти да твориш гениалности, ако ти обърна внимание, че се поинтересувах от критериите ти за това сравнение "стандартите на ЕС са космически по-високи от носталгичното БДС." ?

#32 Оня Дето Го Трият 26.02.2014 в 14:58:18

Бях предвидил недалновидността ти и отговора беше даден ясно и конкретно: "Опитай да продаваш някаква стока там, после същата в Чепеларе и виж разликата." Дори придружен с практически съвет обективно как да провериш ако не вярваш на Оня.

#33 паяка 26.02.2014 в 15:03:11

Не отговори, защото боравиш с терминология, характерна за женския пазар.

#34 Оня Дето Го Трият 26.02.2014 в 15:04:29

Ядрени експерте, Как така хем се доверяваме на някаква немска преценка (отпреди 70 г.), хем не харесваме немските стандарти, щото пък сега не ни харесват евро-краставиците им. Кога да са за пример немците и кога не са питам аз? Аз лично нямам нищо против ако успееш освен гьол за атомна централа, с една мотика и без пестициди, да изхранваш цялото земно население, но ми се струва, че ще е трудно. И защо се впускаме в крайности, че по време на соца всичко е било еко и вкусно, а сега всичко е химикалено и безвкусно? Хайде да приемем, че истината е по средата, просто сега имаме по-голям избор стоки

#36 Оня Дето Го Трият 26.02.2014 в 15:12:56

Всъщност признавам, че може и да си прав. Ако се върнем в родово-общинния строй и всички се хванем за лопатите да копаем зеленчуци, то може и наистина гигантско количество еко-продукция да създадем. Достатъчна за 3 Българии. Това разбира се при условие, че 100 % от населението се занимава със земеделие и нищо друго. Нито администрация, нито промишленост, нито училища, нито нищо. Само здраво кОпане. И тонове еко-домати. Само дето това няма как да стане, а човека се стреми към висока производителност, като да речем 5 % заети в земеделие изхранват останалите 95%, които се занимават с кво ли не, сред които и ядрени светила като теб. Това без торове, пестициди, ГМО-та и т.н. просто няма как да стане. Не е ставало и по време на соц-а, то пестицидите не са измислени вчера и това че тогава баба правеше компоти не значи че масовата продукция е била мега-Еко....

#38 паяка 26.02.2014 в 15:15:14

http://www.highviewart.com/articles/view/1300

#39 Оня Дето Го Трият 26.02.2014 в 15:18:19

деде Една филия с мас в детството винаги ще е по-вкусна от тон банани и глезотии днес. С носталгията ти няма как да се преборя, признавам се за победен по тая линия

#42 Оня Дето Го Трият 26.02.2014 в 15:48:45

дилайт От безвкусните храни е. Нямам сила, нямам енергия, няма радост от живота вече, като всичко има в магазина

#44 паяка 26.02.2014 в 16:01:34

Грешка! Прекалено са преовкусени и пристрастяващи днешните храни, одобрени от космически високите стандарти на ЕС. Странно защо им добавят натриев моноглутамат или ги подслаждат с фруктоза, които увеличават апетита на консумиращите ги, при условие, че е толкова голям недостигът на храни.

#45 Danisco 26.02.2014 в 16:04:48

Питайте едни световни производители на безалкохолни напитки от Костинброд защо добавят фосфорна киселина в продукцията си, след като тя няма нито аромат, нито вкус!?

#47 Danisco 26.02.2014 в 16:09:09

И не само това, Храната иб@вa мамата на глада!

#49 паяка 26.02.2014 в 16:25:14

Много ТРЯБВА да се произвежда и много да се консумира, за да живее икономиката. Не е ли странно, че храните са с фактически безгранична трайност в хипермаркетите, а в топлите витрини, поне в Щатите, трайността на току що приготвените от размразени суровини и полуфабрикати, фастфудове е 2 часа и след изтичането им контролирано се бракува и изхвърля!? Това всичко е вследствие огромния недостиг на храна за изнемощелите от глад американци . Със всички производства е така. Битовата техника вече се произвежда планирано да работи точно до изтичане на гаранционния й срок. Връткане на кинти трябва, друго всичко е около него.

#51 mima 26.02.2014 в 16:42:16

Помня едно време като бях още невръстно хлапе баба ми готвеше специалитет пълнено пиле с ориз. Тогава изпращаше дядо ми да обиколи града и да намери пиле над 900гр. А това си беше трудна задача, повечето бройлери бяха по 700гр. Скоро се оглеждах за цяло пиле - ами такова под кило и 100-200 грама не видях. Чудно ми е как изведнъж еволюираха тези бройлери на размер и коя е тази чудна смеска дала им това тегло. Изборът беше малък, но храната беше по-качествена. Тогава ревяхме, че доматеното пюре се разваля за седмица, а сега ревем, че не се разваля с години. Ясно е, че човек угодия няма, но тогава поне нямаше полуфабрикати и фаст фуд и се ядеше повече домашна храна. Оттам и нямаше толкова много дебели деца. Но това надали е заслуга на соца, културата на хранене ни беше по-различна. Може би просто соца забави възхода на "бързата храна".

#53 Оня Дето Го Трият 26.02.2014 в 16:48:06

"..Изборът беше малък, но храната беше по-качествена...." Как го измери бе, миме? Тук всичките изказвания са на тая база - на баба филията с мас беше по-вкусна (щото ми е мъчно за баба) от кроасана днес, значи е по-качествена. По кой друг параметър е по-качествена? Лаборатория ли имаше баба ти вкъщи? КАто вяля чернобилския дъжд и опръска доматите, пак и бяха по-качествени от днешните?

#58 mima 26.02.2014 в 18:20:06

Точно поради малкия избор и липсата на конкуренция не е било наложително храната да се тъпче с много химия. Както и да е изглеждало, зле или добре, няма друго - това ще купиш. А сега са неизброими оцветители, подобрители, овкусители, стабилизатори и т.н. И наистина храната ни сега е по-вкусна, изглежда по-добре, но е в пъти по-нездравословна. И пак ще повторя: тогава хората ядяха основно домашно приготвена храна. Сега не е така. От детските си години помня, че само близо до площад Славейков продаваха пица и никъде другаде. Пицата беше дебела и гадна, но пък опашките бяха огромни. Така че не, не изпитвам умиление към тогавашните вкусотии. Сега е много по-вкусно всичко, но и по-вредно.

Новините

Най-четените