В страна, в която 2/3 от канализацията не работи както трябва, вероятно най-ироничният музей е този, посветен на тоалетните чинни в Ню Делхи (подобна е ситуацията с Музея на питейната вода в изключително бедният на водни ресурси Китай) - все се едно да издигнеш музей на Макдоналдс в Сомалия...
Откакто работещата околсветски пътешествия блогърка Катерин Прайс издаде книгата "101 места, които НЕ трябва да видите преди да умрете", легализирайки по този начин налудничави дестинации като гигантска стена в Сиатъл, покрита с употребявани дъвки, в света изникнаха какви ли не музеи - от посветени на хлебарките до такива, показващи антиизкуство. А сред тях не липсват и експозции с дългогодишни традиции...
Музей на кучешките нашийници
Основна точка в програмата на посетителите на Замъка Лийдс, 64 км югоизточно от Лондон, е Музеят на кучешките нашийници.
Аксесоарите са от последните 400 години и някои от тях са истински произведения на изкуството.
Музеят е създаден благодарение на ирландците Джон и Гертруда Хънт, обединени от страстта си към историята и към кучета. През 1979 г. Гертруда дарява колекцията си на средновековния замък, като сред нейните „съкровища" има десетки кучешки нашийници, изработени между XV и ХХ век - а скоро са добавени и други аксесоари от Leeds Castle Foundation, за да бъде открит първият Музей на нашийниците в света.
Днес музеят привлича над 500 000 посетители годишно. В колекцията има нашийници от епохите, когато основната им функция е била да защитава кучета от ухапвания от вълци, мечки и диви свине. Заради това дизайнът им изглежда достатъчно "агресивен", с пирони и железни шипове, поставяни с цел да се ограничи нападението.
От XVII век насам, обаче, нашийникът става по-скоро аксесоар, украсен с кожа и кадифе, типични за Барока. Не липсват и такива, изработени от сребро и скъпоценни камъни.
Хиляди паразити
Музеят Мегуро в Токио е бил лаборатория, в която са се извършвали изследвания по паразитология. Сега това е единственият музей в света, посветен на паразитите.
Отворен през 1953 г. по инициатива на учения Сатору Кемегаи, музеят е на два етажа: първият предлага панорама на това кои са паразитите, а вторият е посветен на техния жизнен цикъл.
Освен 45 000 паразита, в изложбата са включени атракции като тения с дължина 840 см (най-дългата в света), а също така и голямо количество потресаващи снимки на вътрешностите на хора и животни, поразени от паразити.
За хлебарките с любов
Жителят на Тексас Майкъл Боден откри комплекс Зала на славата и Музей на хлебарките, като облича изсушените хлебарки в различни костюми и ги поставя в тематичен интериор.
Така в музея могат да се видят хлебарки в стил Мерлин Монро, Елвис Пресли, Бритни Спиърс или пък такива, които "практикуват" сърфинг, както и свирещи на различни музикални инструменти
След посещението на музея посетителите могат да си вземат сувенири със символиката на експозицията, а също и аксесоари, направени от чисти хлебарки...
Собственикът на музея твърди, че обича хлебарките и че те са най-интересните същества. Боден държи у дома си стотици живи хлебарки, които след смъртта си стават експонати в невговия музей
Хиляда и една тоалетни
Музеят на тоалетната чиния е в Ню Делхи, Индия. Мисията на основателя му Биндешуар Патак е да покаже, че здравословните привички и канализацията имат голямо значение.
В Индия 2/3 от канализацията не работи както трябва, а според изследвания на Патак човешките екскременти в неговата страна са от порядъка на 900 милиона литра урина и 135 милиона килограма изпражнения на ден.
С помощта на стотици международни експерти, Патак успява да събере колекция, която разказва за 4500-годишната еволюцията на тоалетната, фокусирайки се върху разликите в отделните страни, различните техники, материали и дизайн.
"Санитарните възли са не по-малко важен проблем от други социални предизвикателства, като неграмотност, бедност и безработица", казва Патак и добавя: „Да не говорим, че някои могат да се считат за истински произведения на изкуството."
Кой е по-по-най
Манията по събиране на фалоси на исландския професор по история Сигурдур Хиартарсон започва, след като получава за подарък камшик от сушен пенис на бик. "Като дете често ходех през ваканциите на село и един ден чичо ми ми даде един камшик. Когато се преместих в крайбрежния град Акранес пък, приятелите ми започнаха да се майтапят, носейки ми пениси на китове. Реших, че трябва да направя нещо с колекцията си...", разказва създателят на Музея на фалосите.
След отварянето му през 1997 г. в Рейкявик, през 2004 г. музеят е преместен за постоянно в рибарското селище Хусавик и се посещава от хиляди туристи всяка година.
Експозицията съдържа 250 пениси и части от пениси, принадлежащи на почти всички морски и сухоземни бозайници в Исландия. Сред тях са 55 мостри от 16 различни вида китоподобни, както и 36 парчета от 7 вида тюлени и моржове. Има, разбира се, произведения на изкуството и инструменти в тематични форми.
Музей на лошото изкуство
Това, което в началото започва като купчина струпани предмети в едно мазе в щата Масачузетс, днес е единственият музей в света, посветен на лошото изкуството във всичките му форми. Кураторите в Museum of Bad Art в Бостън или MoBA наричат произведенията в него "болезнено лошо изкуство."
Колекцията разполага с около 500 произведения, включително и картини на талантливи автори, нарисувани в момент, в който вдъхновението ги е изоставило или пък на хора, които имат наистина трудни отношения с четката. Това, което ги обединява, както изглежда, "е мистериозното качество".
Да си оскубеш косите
Музеят на косата в турския град Аванос отваря врати благодарение на турски богаташ, който от 1979 г. насам започва да колекционира косите на хора от целия свят. Така към днешна дата в този музей има коса от над 16 000 души... Съвсем друго си е да видиш косъм, окачен на стената, а не в чинията си...
