В съвременното общество масово сме закърмени с убеждението, че е важно да "поглеждаш навътре", да "намериш себе си", както и че е от съществено значение да бъдеш "верен на собственото си аз".
Къде обаче се крие уловката в тези схващания?
Всъщност китайските философи от преди 2000 години биха заявили, че съвременният ни навик да се съсредоточаваме върху търсенето на "собствения аз" ни води до опасни заблуди.
Представете си "аз"-а по начина, по който са го правели те: няма такова нещо като "себе си", няма нещо, което да можеш да намериш в абстрактно ровене навътре.
Ние сме се хванали за "аз"-а, защото ни е страх, че нашата същност не би се оказала повече от просто моментна снимка на онова, което представляваме в момента.
В действителност ние сме объркани, многостранни "себе си", които минават през живота, като се блъскат с други многостранни, объркани "себе си". И "кои сме" зависи и се развива именно според отношенията ни с останалите.
Верни по-скоро на тази теория, философи като Конфуций изповядват да се живее според "ако".
Те твърдят, че ако се съсредоточим върху практики, включващи "ако" и "то" (което е точно обратното на честното, автентично вторачване в себе си, което изповядват западната философия и психология), бихме се превърнали в по-добри човешки същества.
Как работи това учение? Представете си игра на криеница с дете. Когато вие се криете - и вие, и детето знаете, че това е преструвка. Но възприемайки ролята на бягащия и гонещия, вие и двамата излизате от "обичайните" си роли. Триумфиращото дете се радва, че ви е хванало, че е упражнило своя авторитет върху вас, че вие сте зависимия, уязвим човек. Така вие напълно разменяте ролите си.
Именно по този начин, нашето "аз" разчупва модела, в който се намира. Лошото е, че "разчупваме модела" единствено, когато усетим, че сме попаднали в не особено добра роля.
Ако мислим по конфуциански и сложим едно "ако", то тогава трябва да разберем, че ние сме абсолютно други хора, нови личности именно в подобни моменти.
Ежедневието ни предлага хиляди възможности "да бъдем други". Те са навсякъде около нас и не е необходимо да се вторачваме в себе си, за да "се променим".
Когато поздравяваме някой бодро, а вътре в себе си се чувстваме отчаяни, когато отговаряме любезно на някой, който ни вбесява, вместо да му се разкрещим - ние се намираме в алтернативна реалност, в която показваме различни страни от себе си и всеки път това ни променя.
Именно да бъдем "неверни" на себе си всъщност ни помага да разбием лошите навици.
Конфуции най-вероятно е виждал негативите от прекомерното вторачване в себе си и почти сигурно би бил ужасен от теста на Майерс-Бригс за разделение на хората на типове (екстроверти-интроверти, рационални-емоционални и прочее). Китайският философ ни учи, че ние трябва да "преодолеем себе си", а не да "намерим" себе си.
Хилдолетия наред неговите практики са освобождавали хората от болезненото понятие за "собственото аз".
Но всъщност, ако приемем, че изобщо няма такова нещо като "собствено аз" и че то винаги се променя, тогава много хора биха се чудели как точно да определят кое е най-доброто за тях.
В този случай отново може да помогне понятието да живеем живота си, като нарушаваме правилата, да нарушаваме начина, по който постъпваме, умишлено.
Ето един пример с познат студент.
В гимназията той е много добър в математиката и науките, затова си мисли, че ще продължи в подобна посока, затова се записва в университета с план да учи икономика. Той има интерес към китайския език, но се отказва от ученето му, защото е убеден, че ученето на чужди езици не е силата му.
След като се запознава с китайската философия обаче, той осъзнава, че не е трябвало да се ограничава според онова, което е смятал, че не е негова сила, нито е трябвало да се отказва от нещата, които са му интересни.
Затова се връща в китайска филология, завършва магистър по азиатските въпроси и сега е дипломат.
Изводът? Само когато разчупиш представата са себе си и уменията си, можеш да намериш неочаквани решения в живота си.
Всъщност е доста освобождаващо да разбереш, че твоето "аз", точно както и светът наоколо, са нестабилни, несъвършени и най-разнообразни.
Това ни дава повече възможност да контролираме ежедневието. Така можем да оценим по-добре обстоятелствата около себе си, а и да изградим по-стабилни общности с различни от нас хора.
Общности, в които всички да се чувстваме добре.
