Дъщерята на лорд Байрон - Ада Лъвлейс - е смятана за първия програмист в света. Още в средата на XIX век тя пише първата програма, като закодира алгоритъм за намиране на числата на Бернули.
В нейна чест, от 2009 г. вторият вторник на всеки октомври е обявен за празник на жените, работещи в сферата на науката, технологиите, математиката и инженеринга.
По този повод BBC разказва историите на четири млади и вдъхновяващи жени-професионалисти, както и най-сериозните проблеми, с които момичетата се сблъскват в доминираната от мъже индустрия.
22-годишната Айсис Аншали не подозира какво ще се случи, когато работодателите й от софтуерната компания OneLogin предлагат да се включи в кампанията за набиране на нови служители.
"Сложих си съвсем малко грим, дори не се бях сресала в този ден", разказва тя. "Просто помолиха да ме снимат и да кажа какво харесвам най-много в работата си".
В момента, в който снимката й се появява на рекламните пана в метрото на Сан Франциско, обаче, социалните мрежи полудяват.
Оказва се, че повечето хора не вярват, че момиче като нея може да е софтуерен инженер.
"В кампанията се включиха още двама мои колеги - мъже. Един от тях носеше огромна черна шапка, а на тениската му имаше надпис "Хакер", спомня си Айсис. "Тогава си помислих, че неговата снимка е доста предизвикателна. Оказа се, че не друг, а аз съм предизвикала скандал".
Айсис споделя, че се е почувствала "безпомощна" след вълната от коментари. Решава да опише в блога си всички проблеми и подигравки, с които се е сблъскала в кариерата си.
"Имала съм случаи, в които колега ме замеряше с банкноти в офиса, в работно време. В друга ситуация - щатен служител на компанията ми изпрати sms, в който директно ме пита дали искам да сме "приятели с екстри", а в същото време кандидатствах в училището, в което той преподаваше. Никой не ги възприема като "лоши хора". За общността те са приемливи, "умни" и "нормални", споделя Айсис. "
"Културата на нашата индустрия поощрява несъзнателната липса на всякаква чувствителност спрямо хората, които не се вписват в определена матрица. Убедена съм, че всяка жена или личност, която не се възприема като мъж, може да разкаже за цял куп случаи на крайно обидно отношение, което просто са длъжни да преглътнат", казва тя.
Тогава тя решава да използва хаштаг #ilooklikeanengineer ("изглеждам като инженер") и да покани други колеги да споделят снимките си в Twitter със същия слоган.
"Това не беше кампания само за жени - тя се отнася до всеки човек, който не се вписва в стереотипното разбиране", добавя Айсис.
Включват се хиляди души - не само програмисти, но и хирурзи, и физици.
Айсис Аншалий, която сама се научава да пише код на 8-годишна възраст, не е изненадана, че комбинацията между външния й вид и професионалния й избор предизвиква смут в околните.
"Ама ти си прекалено секси, за да си инженер", й казал непознат мъж в асансьора на блока й, докато носела тениска с надпис Github.
Доста неудачен опит за ласкателство, нали?
"Това определено не беше комплимент", отвръща тя.
"Бях потресена. Какво да отговориш на подобно нещо? В един идеален свят, никога нямаше да се налага да изпъквам като жена-програмист, но истината е, че ние сме принудени да работим доста яко. Сама съм стигнала дотук и смятам, че се справям чудесно", коментира Айсис.
Кариера или сватба?
Совита Дахал е софтуерен инженер от Катманду. Когато е решила, че иска да се занимава с технологии, не срещнала разбиране нито от родителите си, нито от брат си, нито от близките си.
"Просто тръгнах срещу традицията", казва тя.
В Непал все още съществува схващането, че жените трябва да се омъжат до 21-годишна възраст, да се пренесат при съпруга си и да създадат семейство.
Но Совита иска да поеме по различен път.
"В ученическите си години бях запленена от всякаква електроника - мотори, трансформатори, LED-светлини. По-късно този ентусиазъм се превърна в страст, а най-накрая - в кариера", разказва тя.
В университета й има само три жени сред поток от 35 студенти. Една от тях прекъсва следването, другата решава да се омъжи, а само Совита Дахал успява да се дипломира.
"Когато завърших гимназия, семейството ми беше твърдо против да се занимавам с технологична специалност - родителите ми смятаха, че това е работа за момчета, а не за момичета", казва тя. За щастие успява да надделее.
"Беше ми много, много трудно да ги разубедя. Но сега се гордеят с мен, уважават избора ми и дори поощряват други момичета да се занимават със същите науки", споделя Совита. "Сега нямам собствено семейство, защото нямаше да имам време да развивам кариерата си. Избрах нея пред брака".
Не казвай, че математиката не е за теб
Рома Аграуал работи като строителен инженер от 10 години, като е участвала в екипа, проектирал лондонския небостъргач "Шард".
"В началото на кариерата ми, когато ми се налагаше да ходя на строителни площадки, навсякъде в помещенията на работниците виждах разлепени плакати на полуголи жени", разказва тя. "Сега вече не са чак толкова разпространени. Просто има много повече жени по обектите".
Еротичните снимки не дразнят Рома толкова, колкото твърденията, че жените имат биологичен проблем с разбирането на математиката и науките.
"Няма никакво доказателство, че жените не стават за инженери поради липса на генетична предразположеност", обяснява тя. "Нищо не може да ме ядоса толкова, колкото това твърдение"
#ILookLikeAnEngineer pic.twitter.com/62286eHun2
— Roma Agrawal (@RomaTheEngineer) August 4, 2015Аграуал се надява все повече родители и учители да разпространяват идеята, че инженерните науки са напълно постижима кариера за момичетата. В същото време, смята, че британците имат особени трудности с разбирането на проблема.
"Тук хората лесно си казват "Много съм зле с математиката" или "Числата са ми слабото място". Ако кажеш нещо подобно в Индия, хората ще ти се смеят", казва тя. "Все едно да кажеш "А, аз не мога да чета" и да си горд с този факт".
Жените мислят нестандартно
За Долфин Гуан, която работи за компанията за мобилни телефони Seeed Studio в Китай, разликата между мъжете и жените продължава да е проблем.
"Жените имат нестандартно мислене, докато мисловният процес при мъжете е прецизен и логически", казва тя. "Затова в обществото ни жените работят в хуманитарни области, докато мъжете работят в технологиите. Технологиите обаче напредват, вече всичко е възможно, участието на жените е много полезно".
Гуан се е дипломирала преди година. Следва компютърни науки заедно с 40 студенти, от които само 4-5 са момичета. В курса й по индустриален дизайн, обаче, съотношението е 50:50.
"През последните години в Китай все повече жени работят технологични или инженерни професии", казва тя. "Хубавото при нас е, че когато ни хрумне добра идея, можем да я превърнем в реалност".
Вероятно е първороден син, огрян от цялата майчина любов и денонощна грижа, натоварен с всички надежди и копнежи на родителите си, с кауза да е месия, с каквото и да се захване, внушавано му е, че е недостижим във възможностите си и неотразим индивид, докато не идва катастрофата. Ражда се следващото дете в семейството и 24 часовото обгрижване секва. Горкото дете е поставено в нови, ощетяващи го, спрямо преди условия. То знае, че е най, а сега някой си му отнема незаменимостта. И започва безкрайното доказване, избутване , мачкане на конкуренцията. А тя се оказва, че е избуяла не само вкъщи, а навсякъде. Тази детска травма остава пожизнено в първородните.
Не е случайно, че статията е от ВВС. Като че ли искат да напомнят нещо. Развитието на технологиите предостави много възможности, вкючително и за т.нар. широки народни маси. То са фейсбуци, то са биг-брадъри, то са какви ли не ТВ-предавания, където дефилират ярки образци на войнствено настроената посредственост. Мераците им, обаче, са известни отдавна, а в посланията им - нищо ново. За това, от време на време са нужни "опреснявания".
Според мен проблемът е в липсата на секс, вероятно е на сухо и си го изкарва на невинните съфорумци. Дали е само това не съм сигурна, но че има проблем е "очеизвадно".
"Не че това някога ще спре някой от вас да дописва светото ви писание с детайли около моя непознат и непознаваем за вас живот, нездравото ви любопитство към когото винаги ме е впечатлявало с размера си." 1. Ехехе, ама разбира се, че Светото Писание (η Αγία Γραφή) е божествено вдъхновено. 2. Всъщност квалифицираният като нездраво любопитство интерес към особата е реципрочна проява на учтиво внимание, за да не се чувства пренебрегнат спаринг партньора, непропускащ да жонглира с подочути по развален телефон сведения за част от аудиторията. 3. Допълнението "когото" се използва за одушевени предмети. "Който" е правилната дума в това изречение. Живот е съществително нарицателно като част на речта, въпреки че е живот на човек, който пък е одушевен. 4. Не помниш ли, че неотдавна баджанак ти Федар ни осветли чрез ФБ.
"Не че това някога ще спре някой от вас да дописва ..." За педант, вторачен в правописа на другите, твърде много грешки. 1. Къде е запетаята пред "че"? 2. Като част на изречението "някой" е пряко допълнение и е правилно да се употреби "някого". Да не се повтарям, ама за да се научиш 3. Допълнението "когото" се използва за одушевени предмети. "Който" е правилната дума в това изречение. Живот е съществително нарицателно като част на речта, въпреки че е живот на човек, който пък е одушевен.
Имаш пропуски в граматиката на българския език.
Правописът, стилът на изразяване и лексиката на форумен списвач , критикарски отнасящ се към всеки, който е извън неговата глава, не е личен живот.
Прасчо, ако за теб наистина няма значение нашето мнение, то ти не би писал толкова много поредни коментари. Щеше кротко да си четеш статиите и да затваряш сайта след като си приключил. Обаче не - в някои дни достигаш рекорди по бройка коментари. Следователно лъжеш, за теб е от значение какво мислят хората тук. И не, не се заблуждавам, че искаш да те харесват. Ти просто искаш те да мислят за теб и толкова - даже и това да са гадни неща.
Прасето и то е човек. Иска да е с нас, с нас е. По неговия си начин. Дори и да му кажем в прав текст, че му подаваме ръка, той търси ножа или отровата в нея. Няма ги, бе прасе. Дружеска колегиална длан е. Успокой се.
Сериозно, прасе, тук съм за да създавам другарства. Нямам нужда от врагове.
Прасчо, сега ти се случва точно това, което ти правиш с хората тук. Раздаваш присъди и квалификации, допускаш кой какъв е, какво работи, какво е учил и всъщност рядко имаш съществени коментари по темите. А в реални дискусии, освен тези касаещи личността на пишещите тук, никога не участваш. И сега се държиш като ощипана госпожица. "Ама защо така гадно се държите с мен?" Просто ти показваме какъв си. Очевидно не се харесваш - направи нещо, за да се промениш.
Почувствах се малко засегнат от пост номер 5 на deowin, защото подозирам, че с дедо Аджи сме колеги по ВУЗ И не мисля че той има вина за тоя поток от кал, дето се изсипа върху му, само защото е казал истината. А истината беше точно такава по онова време. И още нещо, дедото имаше предвид физическата красота, а не интелктуалните заложби на момичето което се обсъди толкова яростно.