Преди една година шефът ми обяви, че голямата ни рекламна агенция в Ню Йорк се мести в отворено офис пространство. След девет години като главен копирайтър, бях принуден да заменя личния си офис за дълго, споделено и с други хора, бюро.
Почувствах се така, сякаш шефът собственоръчно ми е свалил дрехите от гърба и ме е оставил само по бели гащи.
Нашият нов и модерен офис беше красив и просторен, но въпреки това си оставаше забележително потискащ.
Нищо в него не беше лично - и всичко се случваше пред очите на другите.
На първия ден заех мястото си на масата, отредена на нашия криейтив отдел и се оказах до една иначе прекрасна дама, за която подозирам, че в предишен живот представлявала ловджийски рог или клаксон.
По цял ден имаше неспирно въртене, викове и смях, съпроводени от шумна музика, кънтяща през високоговорителите.
Освен това, като човек, който обича да пие много вода, се притеснявах, че колегите ми броят всяко мое посещение до тоалетната.
На края на деня се сбогувах с 12 чифта очи, които имах чувството че ме гледат осъдително, защото си позволявам да се изнижа от работното място в 17:04 часа.
И още на първия ден се наредих на километрична опашка в един от магазините на Beats, за да си купя възможно най-добрите шумоизолиращи слушалки. И то в непоколебимо разпознаваемия отдалеч неоново-син цвят.
Въпреки очевидните си недостатъци, моделът на отворените офиси продължава да нахлува в работните пространства навсякъде по света.
Понастоящем около 70% от офисите в САЩ нямат никакви, или разполагат единствено със символични, прегради между работните места. Така поне можем да съдим по данните, разпространени от Международната асоциация за управление на офисните пространства.
Силициевата долина е лидер в тренда към рушене на сепараторите между бюрата.
Google, Yahoo, eBay, Goldman Sachs и American Express са само част от поддръжниците на тази мода.
Изпълнителният директор на Facebook Марк Зукърбърг нае прочутия архитект Франк Гери за дизайна на най-големия отворен офис в света, който ще побира почти 3000 инженери в едно пространство.
Като бизнесмен, Майкъл Блумберг също бе сред първите, въвели практиката на отворените офиси. По негови думи, отворените пространства поощряват прозрачността и справедливостта.
След като стана кмет на Ню Йорк, той се прочу с въвеждането на този модел в общинския съвет на града, превръщайки "the Bullpen" в символ на отворената комуникация и достъпността до градското управление.
Отворените пространства максимизират пространството в сградата, като същевременно ограничават разходите на компанията.
Мениджърите обичат да държат изкъсо своите служители, гарантирайки си с отворените пространства, че тайното гледане на порно, постоянното ровене в социалните мрежи и неограничената употреба на служебните мобилни телефони за лични цели не са преобладаващи занимания в работно време.
Проблемът е, че работодателите получават погрешно усещане за повишена продуктивност.
Изследване от 2013-та година констатира, че много служители в отворени офис пространства стават жертва на разсейващи елементи, които водят до по-слабо представяне в работата им.
Близо половината от изследваните служители в отворени офиси съобщават, че липсата на лично пространство и изолираност от странични шумове е значителен проблем за тях, а повече от 30 на сто се оплакват от липсата на визуална преграда.
Междувременно, "лесната комуникация" с колегите - с липсата на която се борят отворените офиси - е посочена като проблем от по-малко от 10% от служителите, в който и да било тип офис обстановка.
Всъщност хората, работещи в отделени офиси, са най-малко склонни да идентифицират способността си да общуват с колеги като проблем.
В предишно проучване, изследователите обобщават че "загубата на продуктивност, дължаща се на разсейване от звукови смущения... е удвоена при отворените офис пространства в сравнение с личните офиси".
New Yorker, анализирайки изследванията на този нов тип дизайн на работното пространство, констатира, че ползите от изграждането на близост с колегите просто маскират негативния ефект върху производителността на труда.
Макар че служителите се чувстват като част от неангажираща и иновативна работна среда, същата тази среда в крайна сметка отвлича вниманието им и намалява продуктивността, креативното мислене и удовлетвореността.
Освен това, усещането за лично пространство значително подобрява представянето, докато обратното може да доведе до усещане за безпомощност.
Като допълнение към разсейващите фактори, колегите ми и аз сме видимо по-уязвими на различни заболявания - последният грипен сезон катурна и мен, и половината ми колеги като редичка плочки за домино.
Точно както и предвиждаха плановете за новото офис-пространство, успях да изградя интересни и неочаквани връзки с някои от моите колеги.
Само че личното ми представяне на работното място стигна до невиждано досега дъно.
Всеки ден колегите ми и аз сме разположени на една маса, взирайки се един в друг и поддържайки неспирен разговор помежду си от 9:00 до 17:00 часа.
Все едно сме в нещо като прогимназия за възрастни.
Хората, работили в лични офиси в продължение на десетилетия, се оказаха най-гласовити и шумни.
Което е обяснимо всъщност - на тях досега не им се е налагало да мислят за това как шумът им се отразява на околните, така че те се провикват с идеите си през масата и преразказват до болка познати стари лафове.
В резултат на това мога да работя ефективно единствено когато няма никой наоколо, или ако се изолирам в една от малките, постоянно търсени зали за срещи с прозрачни стъклени стени.
Ако работодателите искат да направят модела на отворените офис пространства сполучлив, трябва да предприемат мерки за подобряване на ефективността на работа.
На първо място, задължително трябва да се осигурят повече зони за уединение - и то не такива, които са прозрачни като аквариум.
Освен това, трябва да се въведат правила за ограничаване на разговорите.
Например когато някой колега е със слушалки, това би трябвало да е ясен знак, че разговорът с него трябва да се отложи за по-късно, или е още по-добре просто да му напишем мейл.
И моля ви - нека елиминираме музиката, която не спира да звучи от служебните компютри. Metallica в 3 следобед невинаги е съвместима с изпълнението на краен срок, който е до 4 следобед същия ден.
От друга страна, компаниите могат и просто да възприемат друга тенденция - да позволят на служителите си да работят от вкъщи.
Този модел доказано увеличава продуктивността, тъй като хората работят повече часове и правят по-малко паузи.
Пък и когато служителите работят от домовете си, ги прекъсват значително по-малко. Най-големият разсейващ фактор там поне за мен си остава хладилникът.
