Още задъхан от тичането след работа до района на Пожарната за интервю в поредната рекламна агенция, оставям член на култова навремето банда и настоящ криейтив директор да ме информира за теста, с който ще ме остави насаме за половин час. От отговорите ми зависи дали ще продължа кастинга. Първият въпрос, около който Bic-чето ми вече се нервира, e:
Как ще довършите изречението: "Яна бухнали гащи имаше..."
Спомням си безкрайно дългите безработни дни на последните дванайсе години, когато интервютата, на които ходех, бяха повече от тези, които давах. Тогава веднъж се пробвах като декоратор последователно в цели три столични сладкарници - Неделя, Пчела и Лагуна.
Коя е любимата ви реклама?
В третата ме взимаха въпреки висшето - все пак формувах тлъсти задници на русалки за норматив, но женското жилаво тесто от неудовлетворени плътски желания там честно казано ме стресна и избягах.
Кой е човекът, стъпил първи на Луната?
Малодушието да си нося кръста от тлъсти задници на русалки все пак предизвика съдбата и тя не забрави месец-два по късно да ме спусне не къде да е, а в епицентъра на вселенската фабрика за захар, знанието ми за който бизнес се изчерпваше с 9.99 на колегата Фредерик.
Коя е столицата на Северна Америка?
За разлика от Бегбеде обаче, аз и до момента не притежавам достатъчно надеждно литературно "въже", с което да избягам от захаросаните облаци, защото светът е голям и бюрото по труда дебне отвсякъде.
С какво ще допринесете на нашия екип?
Така че се задоволявам да живея с дилемата на президента Линкълн - да самоотменя "доброволното" си Робство, или да се боря да спечеля Войната със сиренето, газта и тока; с дилемата на студента Разколников - да се предам ли, или да продължа да помогам на банките да продават повече безлихвени "брадви", с които социално слабите сами да разсичат главите си. С една дума, истински живея само когато умирам, като дъртия Лестат - замалко в съня.
Отговорът ви на втория въпрос ни заинтригува, бихте ли се обосновали?
Изобщо, да продадеш душата си днес е невъзможно. Всеки я иска под наем, а наемите на единица човешки морал толкова са паднали тези дни, че пред ловкия посредник на организираната посредственост просто нямаш избор.
Какво има на нощното ви шкафче?
Освен това, казано е, ако си с талант - развий го. Нали? И аз, бога ми, точно това правя. На колко маркетинг отдели съм помогнал и помагам, да сеят тонове щастие с изминал срок на годност? От рекламите със скромното ми участие, зомбираният от алчност търговец изглежда безкористен, винаги готов да помогне за каузата самарянин.
Какво е съдържанието на джобовете ви, без да проверявате?
Но не искам прошка. Само колкото по-ниско падам, толкова по-често да ме повишават. И на монитора на всеки продаден от мене телевизор, греховете ми да се излъчват по Първа програма.
Имате право на едно желание, след края на теста, какво ще е то?
Поезията е да кажеш нещо с друго, което не е то, казал художникът Иван Ненов навремето. Слаб две. Това е дефиницията на рекламата, не на поезията, макар, че в един момент човек не знае, от огъня или от студа изгаря.
Коя е най-мащабната рекламна кампания, която ви е впечатлила?
Кенче след кенче, гоня плъзналите към девствените територии на характера ми авто-въпроси с бирени капачки в джоба. Зърното ми е твърде фино за да захрани втора цедка, казват. Това не знам какво означава, но знам какво има на нощното ми шкафче - сидикейс с любими филми, подредени по азбучен ред. Отварям го на "О" и си пускам режисьорската версия на най-великата рекламна кампания евър, дело на човека, стъпил първи на Луната.
П.П. След края на текста имате право на едно желание, какво би било то?
*Текстът е публикуван за първи път във вестник "Преса".
