Пишем този текст в последните минути на астрономическата зима, но навън всичко вече крещи с цяло гърло: ПРОЛЕТ!
С малко слънце и нормални градуси (а и с фон от стара българска музика, със странни неща разнообразяваме), даже сивият работен ден на три етажа над рейс 120 е с няколко идеи по-поносим.
Противно на това, което казват лекарите, през пролетта можеш да се умориш само от това да ти е светло.
Да ти е хубаво. Отвътре навън, дето се казва.
Не е само до това, че не носиш сиви дрехи и по дърветата става пастелно-шарено-ароматно-алергично.
Когато няма нужда от шалове, можеш да видиш много повече усмивки по пътя за спасителната чашка кафе от 30 стотинки.
Без тежкото палто (с което се прикрива новогодишното освинване) и огромните обувки (с които пак си успял да се пребиеш на леда) имаш чувството, че можеш да скочиш до шестия етаж.
А и да не можеш, поне се харесваш малко повече. И другите хора стават малко по-търпими, когато не им е студено, грипаво и рано стъмнило се.
По-горе виждате няколко млади дами, които са колкото хубави, толкова и пролетни (с леки тенденции към лято).
Пожелаваме ви много усмивки на такива хубави места, а с удоволствие бихме пуснали и някоя ваша пролетна снимка.
Честита пролет!
4 е моята фаворитка
Благодаря за поканата да публикувате и наши снимки, ето възползвам се http://bulevard.bg/pictures/1250/23386/nay-dobrata-snimka-ot-divata-priroda-e-balgarska?featured=slider-homepage
"Влизаме в едно малко кафене, поръчваме си и сядаме на една маса. След нас влизат двама човека: - Пет кафета. Двете са за нас и три "висящи". Плащат петте кафета, изпиват своите две и си тръгват. Питам Де Сика: - Какви са тези "висящи" кафета? Отговаря ми: ... - Почакай и ще разбереш. След това влизат други хора. Две момичета си поръчват две кафета - плащат нормално. След малко влизат трима адвокати, поръчват седем кафета: - Трите са за нас, а четирите "висящи". Плащат за седем, изпиват своите три и си тръгват. След това младеж поръчва две кафета, изпива само едно, но плаща и двете. С Фелини и Де Сика седим, говорим си и гледаме през отворената врата огряния от слънцето площад пред кафенето. Изведнъж на вратата се появява тъмна сянка, някакъв много бедно облечен човек, пристъпва на прага и тихо пита: - Имате ли "висящо" кафе?" Този род благотворителност за първи път се появява в Неапол. Хората предварително плащали кафето на някой, който не може да си позволи чаша горещо кафе. Там оставяли в заведенията, по този начин не само кафета, но и храна. Вече е напуснала границите на Италия и е разпространена в много градове из целия свят. "Висящото кафе" - Тонино Гуера, разказ на една негова случка с режисьорите Федерико Фелини и Виторио Де Сика. Случка, която според неговите думи може да докара сълзи на всяко лице.
''Абе, какво му стана на това време, бе?! Направо каран хвана! Студено, дявол да го вземе! Студът те реже като ножици! Човек, за да се посъвземе, са нужни барем две госпожици!'' (Смирненски)