Стотиците небета над Москва

Трудно е да се повярва, че в този, ако използваме клишето, "доминиран от Западната култура" свят, съществува място, където можеш да прекараш две седмици и да не чуеш нито дума англоезична реч.

Нещо повече - място, където няма да видиш и един надпис на латиница, а ако изречеш дума на английски или друг западен език - ще получиш подигравателно повдигане на вежди или отместване на погледа.

Още по-невероятно е, че това място представлява огромен град с около 12 млн. души население.

Сещате се, навярно - става дума за Москва - може би най-поучителната част от света, където може да се озове през лятото на 2015-та година един българин.

Да посетиш, усетиш и почувстваш Москва, дори и за малко, във време, когато това, което отново наричат Студена или Хибридна война* достига нови пропагандни интернет висини - представлява пътуване най-вече към себе си, предизвикателство към собствените ти ценности, опит за примирение и осмисляне на всичко, което си чувал, виждал или изпитвал към "страна огромная".

В столицата на Русия крайностите съжителстват кротко по начин, крайно необясним за балканския манталитет, свикнал да търси конфликти дори в най-дребните неща.

Търпеливи, никога неоплакващи се, сдържани, спокойни и безкрайно приветливи (особено към българите), московачни биха могли спокойно да ви преведат, обяснявайки ви най-подробно всичко, през тези крайности - ако имате късмета (а и езика) да общувате с тях.

Москва е абсолютният мултинационален център на рускоезичната култура - нека не забравяме, че руският е петият най-говорен език в света.

На пръв поглед от петима московчани, може би четирима са от кавказки и централноазиатски произход.

Пирамидалната струкутра на руското общество обаче, в която абсолютен връх е фигурата на президента, а доминиращият етнос е славянският, не разрешава да се усети онази космополитност, която неизменно би съществувала при други обстоятелства в такова мултикултурно пространство.

Космополитност няма, чувства се обаче простор - и то в немислими, поразяващи погледа мащаби.

Затова неслучайно първото, което ще чуете от българите, посетили Москва, обикновено е (с възхищение и респект) "Огромeн град...".

Всички казват - Москва не е Русия, но самите руснаци потвърждават: Москва не е и Москва, която беше преди две години.

В момента, заради "кризата" с Украйна (както меко се изразяват тук), онова, което прави страхотно впечатление на госта на града (а тук всички сме "гости", а не туристи - заради визовия режим, необходимостта от покана и факта, че трябва да посочиш постоянен адрес) - е прекаленото, повсеместно присъствие на полиция и военни, както и на костюмирани ченгета, особено в централните части.

Властите не пестят усилия не само в опита да разположат колкото се може повече охрана пред всяка сграда, ами и в целенасочена реклама за набиране на още пазители на реда.

Затова и в Московското метро (да, влакчетата са същите като тези в София, само малко по-големи и се движат не на 7 минути, а на 30 секунди) можете да попаднете на реклама, която призовава младите руснаци да се присъединят към т.нар. туристическа полиция - нищо че, както казахме, туризъм в познатия смисъл на думата всъщност няма. Има по-скоро вътрешен туризъм: от всички краища на страната идват да посетят Кремъл.

А като стана дума за метро - ако мислите, че вашата работа е най-скучната на света, то тогава задължително се разходете по станциите на Московския метрополитен.

Там, в основата на всеки ескалатор ще видите кабинка, в която седи един човек с небесносиня униформа и накривена шапчица. Работата на този човек със сигурност е по-скучна от вашата - той/тя е задължен да гледа ескалатора, часове наред, с пръст на копчето за спиране - в случай на инцидент.

Спането на този пост е забранено, затова тези служители имат вид на най-отрудените, обрулени от живота хора на света и сякаш всеки път, когато минеш покрай тях, ги чуваш да шепнат "Жизнь тежела..."

Но, дори и понякога да изглежда, че животът в Москва се свежда единствено до метрополитена и винаги опира до полицията, всъщност този град изобщо не се изчерпва с това. Тук има всичко за всеки - стига да знаеш как и на каква цена да го намериш.

Всичко - освен напълно свободен интернет достъп. Особено, ако си чужденец.

Да се свържеш с мрежата чрез мобилно устройство в Москва е сравнително трудно. Ако имаш руска телефонна карта е по-лесно - хубаво, че евтино можеш да се снабдиш с нея: срещу паспорт, естествено.

Относно интернета, властите веднага биха казали, че разпространявам долна и невярна пропаганда относно липсата на мрежа, защото е факт: в метрото има безплатен интернет - във вагоните, не на перона.

Но всеки път, за да влезеш в безплатния интернет в метрото, трябва да минеш през браузъра си, да натиснеш бутона "Войти в Интернете" и после да изгледаш 15-16 секунден рекламен спот. Така минава една станция. Хубавото е, че в Москва разстоянията са големи, та можеш да си початиш след това. В момента, в който слезеш от влакчето - няма мрежа.

Макар и достъпът до мрежата да е контролиран (на много места извън метрото, за да влезеш в интернет, се изисква регистрация от руския ти телефонен номер) - това не може да е беда за госта на града.

Има достатъчно много забележителности - петдесет процента от които са църкви или свързани по някакъв начин с руската религиозност забележителности. А то - руското православие - е грандиозно - и постоянно изискващо рублите да изскачат от вашия джоб в посока храма - освен в сувенирния магазин, някои събори (грамадни храмове) имат платен вход.

Тук можете да се отдадете напълно и изцяло само на църковни обиколки и те ще бъдат гарантирано изумителни.

Рано или късно обаче вашата религиозна отдаденост ще ви изведе към Кремъл - най-малкото заради храма "Василий Блажени". А оттам - метрите до мавзолея на Ленин едва ли са повече от няколкостотин.

Няма как да не се озовете пред осветения саркофаг в ледената гробница, няма как да не видите ужасяващо опънатото лице на Владимир Илич, пожълтелите му пръсти, няма как войниците, които го пазят, да не ви изшъткат да пазите тишина. Смешно е, но няма как да се засмеете. Няма как да снимате.

Русия има ужасяващо сантиментално отношение към смъртта - не пропускайте тръпката.

И ако Москва не би била Москва без имената на Пушкин и Ленин, то тя не би могла също без Висоцки и Виктор Цой, Маяковски и Марина Цветаева, Гогол, Толстой, Достоевски... Всички те имат музеи и статуи, защото никое общество не цени писателите и артистите си след смъртта им толкова, колкото руското.

Можете да се отдадете и просто на обикаляне из паркове с размерите на половин София и градини с прекрасни цветя, подредени в невероятни форми.

Столицата на Русия е удивително зелен град, като освен парковете в самото си сърце съдържа и непристъпни гори с огромни дървета - така че гледката, когато самолетът се приземява на Шереметиево в ясно време, е като над Амазонските дъждовни гори. Не, такива гори никога няма да видите другаде в Европа... Представяте ли си какво изобилие от растителност има още по-на изток?

Поразяващо над Москва е и небето с неговата постоянна променливост.

По-категорично синьо, по-чисто бяло и по-нюансирано сиво никога не съм виждала. Затова, както можете да се уверите и в галерията - в Москва стават и някои добри снимки.

Сградите, над които се движи това небе, също ще ви спрат дъха - не само с размера си, но и с факта, че нямат край на ширина и на височина, а и надали в живота си сте виждали другаде луксозна панелка.

Проспект (булевард) с десет ленти в едната посока (единадесетата е за паркиране) е обичайна гледка за центъра на Москва. Проблемът е само, че тези булеварди не могат да бъдат пресечени, а за да стигнеш до надлез или пешеходна пътека трябва да повървиш петнайсетина минути.

Московчани са свикнали да вървят, особено онези, които нямат лични автомобили - а те са доминиращото мнозинство.

Велосипедът би бил добра алтернатива за предвижване в руската столица - но навярно заради краткото лято и суровата зима, а може би и заради евтиния бензин и дизел (около лев), както и заради добре развития градски транспорт, велоалеите може би засега са точно три на брой.

Въпреки това, по информация на Gazeta.ru, бил задвижен проект за опасване на цяла Москва с велоалеи. "Поживём - увидим", както биха казали тук. Действително, впечатлението е, че когато администрацията действа в тази страна - тя действа със завиден замах.

***

Само за няколко дни в Москва ще натрупате впечатления за цял живот. И със сигурност ще ви хареса изключително много статута ви на "гост".

А ако някой твърди обратното - то това вече би било чиста пропаганда.

*Опростено казано - това е сблъсъкът на пост-съветския колониализъм с американската културна доминация, криеща се удобно зад името "глобализация". И всичко това гарнирано с безвкусна, причиняваща разстройство, политическа и икономическа каша (Бел. авт.)