Всеки иска своето парченце от Снежанка тази година. Този сезон има цели два филма, които преразказват емблематичната приказка - "Огледалце, огледалце" (пуснат по кината по цял свят наскоро) и "Снежанка и ловецът" (чийто дебют предстои през юни).
Хитовият телевизионен сериал "Имало едно време" отново се основава на осъвременена версия на приказката за Снежанка. В процес на заснемане е и друг сериал, който пък е базиран на комикса за огледалото на Злата кралица. Това е много повече от прост холивудски тренд. Свидетели сме на културна обсесия.
Защо не можем да се наситим на историята за Злата кралица и нейната конкурентка – принцесата? Най-просто казано Снежанка е една от малкото приказки за политическата борба между две властни жени. И тя може да се окаже перфектната история за ера, в която американците не могат да решат дали жените трябва да ръководят цели народи, или пък да лежат затворени в стъклени ковчези в очакване на своя принц.
Всички сме твърде депресирани
Създателите на хитовия сериал "Имало едно време" наскоро предположиха, че проектът им е толкова успешен, защото са настъпили трудни времена и хората имат нужда от "успокояващи" ги истории. Това е добра теория. Легендарният анимационен филм на Disney за Снежанка излиза през 1937 г., след най-тежките години на Голямата депресия. Американците попиват приказката за красивата принцеса, освободена от злата богата кралица с помощта на трудолюбивите миньори-джуджета. Лесно е да си представим защо публиката на това десетилетие е искала да избяга от ужасите на глада, пренасяйки се в психеделично зелената гора на Снежанка, пълна с дружелюбни животни и песни.
Въпреки че сегашната икономическа криза може би не е толкова крайна, колкото Голямата депресия, тя направи милиони хора много по-бедни от преди и остави много от тях без дом. Така че един приказен сериал като "Имало едно време" може би действително е уместен. Ала дали наистина "Имало едно време" е бягство от днешните проблеми? Подобно на почти всеки вариант на Снежанка, който е бил показван и на големия, и на малкия екран, сериалът осъвременява приказката, като добавя в нея сравнително жестоко изобразяване на реалността. А тази реалност винаги включва в себе си жени, които воюват помежду си.
Приказка за злобни кучки
Сюжетът на "Имало едно време" е съсредоточен върху идеята, че Злата кралица е направила магия, за да прехвърли Снежанка, Чаровния принц и редица други приказни герои в съвременния свят. Те съществуват в състояние на "постоянна съвременност" в един омагьосан град в щата Мейн. Никой от тях не си спомня точно кой е, а животът им е всичко друго, но не и приказен. Снежанка сега е низвергната до ролята на незабележима на вид учителка и медицинска сестра, която има мъчителна тайна връзка с женения Принц. Злата кралица пък е подмолната кметица, която постоянно крои схеми, с които да прецака Снежанка - предимно използвайки инструментариума си на "злобна кучка" и от време на време предприемайки по-крайни мерки - като обвинение към Снежанка в убийство.
В един момент Злата кралица - пардон, кметица - успява да разобличи връзката на Снежанка с принца, като изпраща подчинените си да надраскат думата "к*рва" на колата на Снежанка - класически подход на жените-кучки. В сериала, Снежанка е вплетена в безкраен женски двубой със Злата кметица, издържан почти изцяло в стила на сапунките. Вместо бягство от тежката реалността, това е по-скоро алегория за кървавото бойно поле, където женските взаимоотношения се изграждат и разрушават.
Защо не спираме да питаме "Коя е най-красивата?"
Съвременните истории за Снежанка обаче преминават отвъд социалното забиване на нож в гърба и опозоряването като лека жена. В "Огледалце, огледалце" например, Снежанка никога не се превръща в псевдо-труп в ковчег. Вместо това, тя става нещо подобно на Робин Худ, а джуджетата са нейната вярна дружина - тя крадат от Злата кралица (Джулия Робъртс) и раздават на бедните, като по този начин набират още вярни последователи за Снежанка, когато тя в крайна сметка стане кралица. Злата Кралица пък е станала злобен политик, донякъде наподобяващ кметицата от "Имало едно време". Кралицата на Робъртс облага несправедливо своите поданици с данъци, така че да набира средства за безумния си стремеж към продукти за красота, които я поддържат "най-красива".
Докато по-старите версии на Снежанка загатват, че властта на Злата кралица е предимно вълшебна, новите адаптации изрично я определят като политическа. И единственият й реален конкурент също трябва да играе политическа роля. Тук Снежанка всъщност е бунтовник (въпреки че това е представено в комедиен стил), докато в "Имало едно време" тя е политически затворник на кралицата. Съперничеството между Злата кралица и Снежанка отива отвъд дребнавите психологически комплекси, породени от отношенията майка-дъщеря. Налице са двама политически конкуренти, които се борят със силата на парите и закона, а не с магия и красота, караща птичките да кацат по ръцете им.
Независимо обаче от властта, основната им грижа е да бъдат красиви
Въпреки това, ако се вслушате в това, което Злата кралица пита огледалото във всеки преразказ на историята, цялото съперничество всъщност е за това коя е най-красива. Защо един политик от женски пол би се вълнувал от красотата? Тя би могла да смаже въоръжен войник с голи ръце. Тя използва жилото на пчелите вместо червило - и изтръгва човешки сърца. Защо да се поддържа въпросът "Коя е най-красива", ако напълно ще се пренаписват другите аспекти на историята? Отговорът е, че тези приказки - подобно на останалата част от американската поп култура - се борят с начина, по който да представят властните жени.
В исторически план, жените са постигали власт чрез сексуалната си привлекателност. Сега имаме достатъчно жени политици, изпълнителни директори, висши военни и медийни магнати, за да е ясно, че жените могат да постигнат власт и влияние, без да изглеждат като Джулия Робъртс. И все пак, когато Хилъри Клинтън се кандидатира за президент, по абсурден начин прическите и облеклото й бяха следени нонстоп от медиите. Сара Пейлин някога също е била кметица - и кралица на красотата, и подобно на Злата кметица от "Имало едно време", Пейлин се опита да бъде властна, но същевременно отстъпваше, за да си върне "женската" привлекателност.
Съвременната култура е в клопка между историята на свеждане на жените до "секси или не" и бъдещ свят, където женската власт не е свързана с това кой е най-красив. А Снежанка е точно приказката, която изследва значението на този преход.
