Никой не се регистрира във Facebook, за да бъде тъжен и самотен, но ново изследване, организирано от психолога от Мичиганския университет Итън Крос твърди, че пребиваването в социалната мрежа ни прави точно такива.
В продължение на две седмици Крос и колегите му са изпращали SMS на 82 американски граждани по пет пъти дневно. Изследователите искали да разберат няколко неща: как участниците в изследването се чувстват като цяло, доколко самотни и притеснени са, колко често са използвали Facebook и колко често са имали пряк контакт с други хора след последния SMS.
Крос открива, че колкото повече хората използват Facebook във времето между две съобщения, толкова по-малко щастливи се чувстват и толкова повече цялостното им удовлетворение e спаднало от началото на изследването до неговия край.
Според него данните показват, че Facebook видимо прави хората нещастни
Изследванията за отчуждаващата природа на Интернет - и по-конкретно на Facebook - подкрепят заключението на Крос. През 1998 г. Робърт Краут от университета "Карнеги Мелън" открива, че колкото повече хората браузват в уеб, толкова по-самотни и депресирани се чувстват.
След като потребителите се оказват онлайн за първи път, тяхното чувство за щастие и социална свързаност спада в продължение на една до две години, като функция от това колко често използват Интернет.
По-самотните хора обаче не са по-склонни да бъдат онлайн; нов обзор на 75 изследвания обобщава, че "потребителите на Facebook не се различават в повечето особености на характера от тези, които не използват социалната мрежа". Въпреки това, по някакъв начин Интернет ги кара да се чувстват по-отчуждени.
Анализ от 2010 г. на 40 изследвания също потвърждава тенденцията: използването на Интернет има малък, но вреден ефект върху цялостното цялостното усещане за света. Един експеримент обобщава, че Facebook може дори да причини проблеми във връзките като увеличи чувството на ревност.
Друга група изследователи предполага, че завистта също нараства с употребата на Facebook
Колкото повече време хората прекарват, разглеждайки сайта, в сравнение с активното създаване на съдържание и ангажирането с него, толкова повече завист чувстват. Този ефект, според Хана Краснова и колегите й, е резултат от добре познатия в социалната психология феномен на социалното сравнение.
Той се изостря още повече от общата прилика на социалните мрежи на хората със самите тях: обектът на сравнение са връстниците със сходни схващания, което прави научаването за постиженията на останалите дори по-болезнено.
Психологът Бет Андерсън и нейните колеги твърдят в ново изследване на ефектите на Facebook, че използването на мрежата може бързо да стане пристрастяващо, като носи със себе си смътно усещане за негативност. То може да доведе до омраза към самата социална мрежа поради някои от същите причини, заради които сме се присъединили към нея.
Искаме да научаваме информация за други хора и да информираме другите за себе си - но точно чрез този процес има риск да започнем да презираме както живота на другите, така и собствения ни имидж, който чувстваме, че постоянно трябва да поддържаме.
"Може би същото, което хората намират за привлекателно, е и това, което ги отблъсква толкова силно," предполага психологът Самюъл Гослинг, чието изследване се фокусира върху използването на социални медии и мотивацията зад споделянето в социалните мрежи.
Но както с повечето открития за Facebook, и тук се наблюдава и обратна тенденция
През 2009 г. Себастиян Валенсуела и неговите колеги достигат до обратното на Крос заключение: че употребата на Facebook всъщност ни прави по-щастливи. Освен това те откриват също, че то повишава социалното доверие и ангажираността и дори насърчава политическата активност.
Откритията на Валенсуела съвпадат перфектно с това, което социалните психолози знаят от дълго време: както твърди Матю Либерман в своята книга "Социални: защо мозъците ни са настроени да ни свързват", социалните мрежи са начин да споделяме, а успешното споделяне е придружено от психологически и физиологически прилив, който често е самоподсилващ се.
В резултат от това, широкото разпространение на социалните медии фундаментално е променило начина, по който четем и гледаме: мислим си как ще споделим нещо и с кого ще го споделим, докато го "консумираме". Самата мисъл за успешно споделяне активира нашите центрове за обработка на поощрения, дори преди реално да сме споделили нещо.
Виртуалните социални връзки могат дори да служат като буфер срещу стреса и болката: в изследване от 2009 г. Либерман и колегите му демонстрират, че причиняващо болка въздействие боли по-малко, когато дадена жена държи ръката на гаджето си или гледа негова снимка; всъщност притъпяващите болката ефекти на снимката се оказват двойно по-силни от чистия физически контакт.
По някакъв начин елементът на разстоянието и принудителната визуализация - умствено представяне вместо реалното изживяване - нещо, което психолозите Уенди Гарднър и Синди Пикет наричат "социално похапване" - имат успокояващ ефект, който може да се пренесе върху цялата мрежа от снимки на приятели.
Ключът към разбирането на това защо уважавани изследвания са толкова рязко противоречащи си по въпроса какво Facebook причинява на нашето емоционално състояние може би е просто в това да се вгледаме в това
какво хората реално правят, докато са във Facebook
"Това, което усложнява нещата е, че Facebook служи за много различни неща - и различните хора го използват за различни разновидности на тези неща. Не само това, ами и те самите също променят нещата, защото самите хора се променят," обяснява Гослинг.
Проучване от 2010 г. отново от "Карнъги Мелън" открива, че когато хората участват в директна комуникация с други - т.е. при публикуване в дневника на други потребители, изпращане на съобщения или "харесване" на нещо - техните чувства за сближаване и общ социален капитал се повишават, докато усещането за самотност намалява.
Но когато участниците в изследването просто консумират много съдържание пасивно, Facebook има обратния ефект и намалява усещането им на свързаност и повишавайки усещането за самота.
В несвързан с тези изследвания експеримент от университета в Мисури, група психолози открива физически израз на същите ефекти. Докато участниците в изследването са си взаимодействали със сайта, четири електрода, прикрепени в областта над веждите им и под очите им, записвали данни за израженията им в процедура, известна като лицева електромиография.
Когато изследваните били активно ангажирани с Facebook, техните физиологични реакции се измервали предимно в спектъра на щастието. Когато разглеждали пасивно сайта обаче, позитивният ефект изчезвал.
Това съвпада с изследвания, проведени по-рано тази година от Джон Ийстуд и неговите колеги в университета в Йорк в рамките на своеобразен мета-анализ на скуката. Какво ни кара да се чувстваме отегчени и в резултат на това нещастни? Вниманието. Когато вниманието ни е активно ангажирано, не сме отегчени; когато обаче не успеем да се ангажираме, ни наляга скука.
Както констатира Ийстуд, подобно на някои нови проучвания в областта на медийния мултитаскинг, колкото повече неща привличат вниманието ни, толкова по-малко сме способни да се ангажираме значимо - и в резултат на това ставаме по-неудовлетворени.
С други думи, светът на постоянната свързаност и медии, олицетворен от Facebook, всъщност е
най-големият враг на социалната мрежа
Във всяко изследване, което разграничава двата вида изживявания във Facebook - активно срещу пасивно, хората прекарват средно далеч повече време пасивно превъртайки страницата с чужди постове, от колкото активно ангажирайки се със съдържание.
Това може би е причината, поради която общите изследвания на цялостната употреба на Facebook като това на Крос често демонстрират неблагоприятни ефекти върху емоционалното ни състояние. Търсенето на нашето внимание ни кара да използваме Facebook по-скоро пасивно, отколкото активно, а пасивните изживявания, независимо от средата, водят до чувства за отчуждение и скука.
В своето още незавършило изследване, психологът Тимъти Уилсън установява, че студентите му започват да "обезумяват" след няколко минути в стая без телефоните си или компютър. "Човек би си помислил, че можем да прекарваме времето си, забавлявайки самите себе си," коментира той, "Но явно не можем. Вече сме забравили как се прави това."
Всеки път, в който имаме свободно време, Интернет е изкусително и бързо решение, което незабавно попълва празнината. Отегчаваме се, гледаме Facebook или Twitter и ставаме още по-отегчени. Но отказването от Facebook не би променило факта, че нашето внимание все по-често и бързо забравя пътя към пълноценното ангажиране. И в този смисъл Facebook не е проблемът. Той е само симптомът.
