Френската актриса Жулиет Бинош взе награда за най-добра актриса на кинофестивала в Кан за ролята си във филма на иранския режисьор Абас Киаростами "Точно копие".
Церемонията по награждаването отново бе съпроводена с политически настроения, след като актрисата се появи с табелка с името на иранския режисьор Джафар Панахи, когото фестивалът покани за член на международното жури, но той не бе пуснат от иранските власти.
Тайландският режисьор Апичатпонг Вирасетакул, чийто филм спечели "Златната палма", също изплзва фестивала, за да осъди цензурата в страната си.
"Това, което чувстваш зад камера, която те обича, е най-прекрасното чудо", каза просълзената Жулиет Бинош, докато получаваше наградата си. Тя благодари на режисьора на филма Киаростами, който на пресконференцията след премиерата му миналата седмица сподели, че сценарият е писан специално за Бинош: "Всичко тръгна от спомена за конкретни нейни състояния, които носех в съзнанието си", каза иранският режисьор, който печели "Златна палма" през 1997 г. с "Вкусът на черешата".
Той се обяви и за незабавното освобождаване от затвора на бившия си асистент и в момента водещ режисьор Джафар Панахи, който открито подкрепя опозицията срещу президента Ахмадинеджад и в момента излежава присъда в затвор в Техеран. "Затварянето на режисьор от неговия ранг показва, че в Иран са нарушени някои нормални граници на поведение не само в киното, но при спазването на правата на човека", заяви Киаростами.
"Надявам се, че той ще бъде тук следващата година", каза най-добрата актриса на 63-ото издание на кинофестивала в Кан Жулиет Бинош, която носеше табелка с името на Джафар Панахи.
Изпълнението й в "Точно копие" беше наречено вдъхновено и вдъхновяващо. Във филма талантливата актриса си партнира с британския оперен певец Уилям Шимел, който бе оценен като перфектен в първата си филмова роля. Главните действащи лица са интелектуалци, изкушени от оригиналите и техните копия в изкуството. Той е англичанин, а тя французойка, която живее в Италия. Критици в Кан нарекоха изпълнението им "гениална игра" между реална и фалшива двойка.
Тази година "Златна палма" за най-добър актьор получиха двама актьори - италианецът Елио Джермано за ролята си във филма на Даниеле Лукети "Нашият живот" и испанецът Хавиер Бардем за играта си в "Biutiful" - вълнуващата социална драма на Алехандро Гонсалес Иняриту, когото Кан помни с "Вавилон". Бардем бе одобрен заради тоталната си отдаденост на образа на обречен на смърт мъж на средна възраст.
Със златна "Златна палма" за най-добър филм бе отличен тайландския режисьор Апичатпонг Вирасетакул за "Чичо Бунми, който може да си спомни миналите си животи". 39-годишният Апичатпонг използва пътуването си до Кан, за да осъди суровите ограничения, свързани с цензурата в неговата страна. Той заяви пред репортерите, че "Чичо Бунми" е иносказание за киното, което също умира или е вече мъртво.
Наградата на журито спечели "Човекът, който крещеше" на чадския режисьор Махамат Салех Харум - първият пълнометражен африкански филм в състезателната програма на Кан от 30 години. Историята във филма се развива на фона на гражданската война в Чад, пресъздавайки отношенията между човек на средна възраст и неговия син, който също ще става баща, и разглеждайки проблеми, свързани с корупцията, конфликтите в страната и бедността. "Идвам от страна, където има малко неща", заяви 49-годишният режисьор при награждаването. "В контекста на пустинния начин на живот, научих, че човек трябва да прави филми по начина, по който подготвя храна за хората, които обича", допълни той.
