Дори с риск да ви прозвучи като откъс от готически хорър роман, преливането на млада кръв може да обърне процеса на стареене и дори да лекува болестта на Алцхаймер, твърдят учени.
През цялата човешка история култури по цял свят са изтъквали положителните качества на младата кръв. При ритуални церемонии деца са били принасяни в жертва. На победителите в битки им е била поднасяна
кръвта на убитите млади воини.
Има дори слухове, че севернокорейският диктатор Ким Чен Ир си е инжектирал кръв от млади здрави девственици, за да забави процеса на стареене.
Сега учените установяват, че младата кръв всъщност "презарежда" мозъка, оформя нови кръвоносни съдове и подобрява паметта и способността за усвояване на информация.
В изследвания, проведени паралелно в Харвардския и от Станфордския университет, учени установяват, че
съществува "протеин на младостта",
който циркулира в кръвта и отговаря за запазването на мозъка и мускулите млади и силни.
Протеинът, известен под не твърде впечатляващото название GDF11, присъства в големи количества в кръвоносната система, докато сме млади, но с остаряването на оргазнима - наличието му намалява.
Въпреки че и двете наблюдения на учените са направени при изследвания на мишки, надеждите са в следващите 2-3 години да започнат изпитания и върху хора. Това може да доведе до
бързо подобрение на здравето и удължаване на човешкия живот.
"Тези изследвания ни дават надежда за по-здраво бъдеще" казва професор Дъг Мелтън от департамента за регенеративна биология и изследване на стволовите клетки към Харвардския университет.
"Всички ние се чудим, защо когато сме млади сме по-силни и по-гъвкави психически. Е, тези невероятно вълнуващи изследвания може би сочат възможния отговор."
Почти няма съмнения, че GDF11 има изключителна способност да възстановява предизвиканите от остаряването мускулни и мозъчни функции.
Миналата година същият екип от учени е установил, че
протеинът подпомага и за възстановяването от сърдечни увреждания.
Новото изследване обаче показва, че повишаването на нивата на GDF11 в кръвоносната система на по-стари мишки подобрява функционирането на всички органи в тялото.
Биологът Лий Рубин, специалист по стволовите клетки в Харвард, допълва: "Смятаме, че поне на теория има начин да бъде преодоляно донякъде влошаването на здравето с остаряването, чрез увеличаването на количествата на само един протеин. Не изглежда немислимо GDF11 или лекарство, основано на него, да окаже
ефект дори при лечението на болестта на Алцхаймер."
Вероятно протеинът поне частично е и причина младата кръв да обръща стареенето и според паралелните наблюдения на учените от Станфордския университет.
По време на тяхното изследване кръвта на 3-месечни мишки е била редовно инжектирана в организмите на 18-месечни, които са към края на естествения си жизнен цикъл.
"Вампирската терапия" е подобрила здравословните показатели при по-старите мишки както по отношение на паметта, така и по отношение на усвояването на нова информация.
В мозъците на мишките са установени структурни, молекулярни и функционални промени, гласи докладът за изследването, публикуван в изданието Science.
Ако същият ефект бъде наблюдаван и при хората, това може да доведе до
нови терапии за "презареждане" на остаряващия мозък,
както и да спомогне разработването на нов вид лекарства за борба с деменция и болестта на Алцхаймер.
"Демонстрирахме, че поне част от свързаните с възрастта увреждания във функциите на мозъка са обратими. Промените, които те причиняват, не са окончателни" казва д-р Сол Виледа от школата по медицина в Станфорд.
Остаряващите мишки, които са получавали осем преливания на млада кръв в рамките на 3 седмици,
са подобрили резултатите си в тестове
за откриване на скрита платформа във воден лабиринт, както и в други изпитания.
Установено е било и изграждането на нови връзки в хипокампуса - област в мозъка, жизненоважна за паметта и силно податлива на увреждане при остаряване.
Според учените дендритните шипове, които са подобни на пръсти израстъци от разклоненията на невроните и играят важна роля в изграждането на паметта - също са станали по-плътни след „вампирската терапия".
Преливането на кръв от други по-стари мишки не е имало такъв ефект, твърди се в изследването.
"Подобен експеримент би могъл да бъде направен и преди 20 години"
казва водещият автор на изследването д-р Тони Уис-Корай. „За целта не е нужно дори да знаем как функционира мозъкът. Просто се дава на стара мишка млада кръв и се проверява дали животното е по-умно отпреди. Само че никой досега не го е правил.
Нашите данни показват, че преливането на млада кръв на мишки, които са в късния етап на живота си, подсилва пластичността на синапсите и подобрява когнитивните функции на организмите им. Със сигурност предстоят още изследвания,
този път върху възрастни хора
и предимно върху страдащи от свързани с възрастта невродегенеративни разстройства."
Въпреки че изпробваният метод със сигурност дава положителен резултат относно подобряване на когнитивните функции и паметта на мишките, засега остава неясно до каква степен наблюденията ще се потвърдят при хора.
Засега обаче и двете изследвания дават надежда, че когнитивните увреждания на мозъка в обозримо бъдеще няма вече да се приемат за неизбежна последица от стареенето.
