Kultur shock са си изпели чудесно песента за Истанбул. Или може би аз съм им я разбрала прекрасно. Парчето им Istanbul започва така: „Истанбул, Истанбул е в твоите очи, а на устата ти - поема". Баш си е така.
Истанбул е събрал най-хубавото от Изтока и от Запада, разхвърлял го е на два континента и после малко е разфъчкал обстановката, за да се радват немските туристи на творчески хаос и самобитна ориенталщина.
Истанбул е от онези места, където отидеш ли веднъж, нещо от тебе си остава там и ти се налага да се връщаш пак и пак, за да си го намериш. И не става въпрос за това, което ще ти откраднат местните джебчии - то няма никакъв шанс да ти се върне. Ако трябва да съм честна, това, че в Турция, и специално в Истанбул, много се краде, си е някакъв мит и нищо повече. И трите пъти, когато бях там, не само че не ми откраднаха нищо, ами даже и тичаха след мен, за да ми върнат 5 лири, които ми бяха изпаднали отнякъде.
По същество. Истанбул е великолепен, космополитен град, който ще ти спре дъха, ще ти напълни очите с цветове и красоти и после ще ти запуши носа с морски въздух. Ако търсиш близка дестинация за интересно пътуване, Истанбул е твоето място.
Хубаво е още от България да знаеш къде ще спиш
Препоръчвам да си избереш някой от хостелите в Таксим (на турски: Taksim Meydanı). Намиращ се в европейската част на Истанбул, между Златния рог и Босфора, това е голям търговски и туристически квартал около едноименния площад, известен с ресторантите, хотелите и магазините си. Смятан е за сърцето на съвременния Истанбул и в него се намира прочутият паметник на републиката Cumhuriyet Anıtı, построен през 1928 г.
Препоръчвам някой от хостелите в Таксим, защото се намират в красиви стари сгради, повечето имат собствени бани във всяка стая и излизат по 40 лв на човек за нощувка, което си е направо прекрасно като цена. Освен това мястото е супер комуникативно и от там можеш да тръгваш за дневните си обиколки из града, а вечер с подути крака да си сядаш в някоя бирария и да се наливаш с Efes pilsen до припадък.
Какво да не пропускаш
Хубавото на Истанбул е, че накъдето и да захванеш, все има какво да видиш, ще ти се случи някаква история, ще се усетиш в някаква готина ситуация. Хората, сградите, градският транспорт - всичко може да ти се стори невероятно интересно, шантаво и цветно.
Противоречията са навсякъде. Тъкмо решиш, че Турция е супер светска държава, в която младите момичета се обличат, както си искат, и в следващия момент срещу теб изскача група нинджи с кърпи и шлифери на 30 градуса.
Изтокът и Западът тук са в някакъв много луд танц, който често излиза от музиката и на моменти идва малко странен. Но пък когато танцуват, както трябва, как само танцуват...
Долмабахче
Ако искаш да видиш най-доброто от двата континента, още със стъпването си на истанбулска земя тръгни към Долмабахче. Ама наистина го направи със стъпването (което се предполага, че ще е рано сутрин), за да не се налага да чакаш на километрични опашки, за да влезеш.
Долмабахче е последният султански дворец. Последната резиденция на последния султан в последните години на Османската империя. Построен е по поръчение на султан Абдул Меджид I от двама арменски архитекти, защото на Абдул много му се е искало къщичката му да е като на другите деца (разбирай, другите европейски лидери). Затова султанът реформатор, както го наричали, изискал да му бъде построен дворец в европейски стил.
Няма толкова красива сграда. „Впечатляваща" е мизерна дума в сравнение с пищността и красотата на двореца. Естествено положението е „след нас и потоп". Строежът на Долмабахче доразорява вече полубанкрутиралата империя. Но на султанът хич даже и не му пукало за тази работа. Отиди, виж и на теб ще ти се прииска да жертваш цяла империя за няколко години в този дворец.
Istanbul Modern
Съвсем близо до Долмабахче се намира Istanbul Modern - музеят за модерно изкуство на Истанбул. Поне от чисто любопитство (понеже ние тука такова си нямаме) може да отидеш и да хвърлиш едно око. Моите очи от хвърляне взеха, че си останаха там. Има феноменално добри неща. Този музей си е от истинските. Не е за пропускане.
Дворецът Топкапъ
Най-общо казано това е била къщата на султана преди Абдул Меджид да реши да се прави на голям гъзар. Интересно е, защото архитектурата е изцяло източна, напълно различна от тази на Долмабахче. Топкапъ има чуден парк, жестоки гледки от разни тераси и беседки и огромен харем, който е интересен за разглеждане. За съжаление на посетителите харемът днес е музей и не се използва по същество. Но пък в парка можеш да си полегнеш на тревичката и да си помечтаеш за султанските съпруги. Въобще, много пинизчийско място.
Египетския пазар
На Капъла чарши е гадно, но ако много държиш да ходиш по пазари, отиди на Египетския. Има го във всеки пътеводител, пишат го и като Пазара за подправки. Ключово място с невероятни агенти. Само тук можеш да видиш да продават малки пиленца и патенца редом до огромен буркан с медицински пиявици.
Мостът Галата е много близо до Таксим и пеша се стига за около 15 минути
По парапетите му са се надвесили страшно много съмнителни субекти, които се лъжат с рибоците отдолу денонощно. На някои обаче им връзва наистина.
Като минеш моста и слезеш на пристанището, ще видиш две-три шарени корабчета, клатещи се до самия бряг. Пред тях на площадчето има кукленски масички и столчета.
Ей там, при тия корабчета е най-вкусното ядене. На тези клатещи се гемийки има огромни скари, на които се пекат току-що хванати скумрии. Слагат ти половин рибка в хлебче заедно с лук и маруля и ти дават да си ръбаш на воля. На всяка масичка има лимонов сок, за да си овкусяваш, както искаш, а в отсрещните сергии се продава туршия от моркови, кисели краставички и зеле, която се оказа, че страшно много си върви с рибения сандвич. Това ужасно просто нещо е най-гениалната вечеря, която може да ти се случи. Море, хора, светлини, лудница. Обещавам, че ще ти е много добре точно в този момент. Не познавам човек, на когото да не му е било добре там.
Света София
Влизаш вътре и ти се доплаква. Построена е в средата на 4-и век. На два пъти има при някакви метежи разни изроди я подпалват и разрушават. След това император Юстиниан I запретва ръкави, шибва по два шамара на когото трябва и с леко скърцане на зъби разпорежда Света София да бъде построена наново и „ай някой я е пипнал, ай съм му извил врата". Това се случва някъде през 6-ти век. В следващите 10 века, до построяването на Севилската катедрала, това е най-голямата църква в света. След презвземането на Константинопол, Света София остава в оригиналния си вид. Просто свалят кръста и замазват мозайките.
Османците са били изключително впечатлени от архитектурата и са решили да запазят храма. И за да не им се развали реномето с решението да оставят християнски храм непокътнат, взимат, че замазват готините мозайки с хоросан и после при някакви ремонтни дейности ги доунищожават.
Света София е еманация на човешкия гений и доказателство за онзи чуден танц на Изтока и Запада.
