Дори най-дългият маратон започва от първата стъпка. А тази първа стъпка може да те отведе към голямата ти страст, която може да няма нищо общо с кариерното развитие, което си избрал.
Така се случва и с Георги Кърджалийски - млад българин, който живее в САЩ и работи там като продуктов мениджър в софтуерна компания, който обаче е открил истинското удоволствие в бягането.
Това се случва преди 4 години, а днес зад гърба на Георги са няколко участия в едни от най-престижните маратони в света, както и 12 медала от полумаратони.
Историята му, пример за трансформиращата сила на спорта, за някои може да започва банално - той влиза във фитнеса заради момиче, което иска да впечатли. Там се качва на бягаща пътека и лека-полека започва да му харесва.
Когато Георги се престрашава да потича на открито, започва постепенно да записва първите си постижения - 5 изтичани километра, след това 10, а онази животопроменяща година завършва с първото си участие на полумаратона в Кеймбридж.
След като финишира успешно там, се решава на следващата крачка - да изтича цял маратон. Така се озовава в Торонто, Канада, и след финиша на тамошния маратон вече е окончателно запален по бягането на дълги разстояния.
"Миналата година завърших с 1300 изтичани километри. Дотук, през 2021 г., съм достигнал 1230 км, като целта ми е до края да станат 2000 и мисля, че ще успея", обяснява за постиженията си Георги.
За да е във форма, Кърджалийски се старае да тича всеки ден. Това е и част от подготовката му за състезание, която от известно време включва и по-чести посещения на фитнеса. Благодарение на тренировките издръжливостта му се подобрява, а със спазването на хранителен режим идват и по-добрите резултати.
Георги признава, че откакто се е захванал с бягане, тялото му е претърпяло сериозна трансформация. За четири години успява да свали трайно 20 кг, което се отразява и върху самочувствието му.
"По-енергичен съм и дори да не съм се чувствал добре психически през деня, след като изляза да потичам, сякаш всичко изчезва. Настроението ми се подобрява", разказва той.
Признава, че още в гимназията, а и след заминаването си в САЩ, е имал проблеми с теглото, но те вече са зад гърба му. И още нещо - спортът влияе изключително добре на здравето на Георги, което показват резултатите от профилактичните му прегледи.
"Докторът ме попита: "Ти какво правиш? Резултатите ти са още по-добри от предния път. Иска ми се да имам повече пациенти като теб", смее се Кърджалийски.
Затова ѝ се надява повече хора да се мотивират и да започнат да тичат, за да се чувстват и изглеждат по-добре.
Но не само физическата подготовка е важна, за да успееш да финишираш след 42-километровото трасе. Тук е нужна здрава психика, която да успее да преодолее умората и мислите, които я съпровождат. На Георги неведнъж му се е налагало да се бори с тях.
"В Торонто изтичах първите 21 км и бях решил да приключа. Сякаш тогава и мозъкът ми ме спря, но трябваше да се пренастроя, за да мога да продължа и да стигна целта от 42 км. В такива моменти ми помага много музиката. Близките ми също. Понякога и самата публика ме съживява", споделя опита си маратонецът.
За да е готов за тези психически изпитания, той често полага усилия в тази посока, когато тренира. Повечето специалисти съветват да се използва визуализацията като метод за мотивация - като например идеята за пресичането на финиша с вдигнати победоносно ръце. Тя често присъства в подготовката на Георги.
"Определено психиката играе важна роля. Засега в Торонто беше най-бързото ми тичане. Успях да приключа за 5 часа и 17 минути, въпреки че нещата бяха неясни. Бях се контузил и не се знаеше дали изобщо ще участвам. Но стиснах зъби и успях да го завърша", обяснява Кърджалийски.
Освен всичко останало най-голямо удоволствие му доставя, когато 2 км преди финала на някой маратон развее българското знаме, което винаги носи със себе си. Това са и най-тежките километри, но успява да мотивира сам себе си с този малък жест.
В живота обаче Георги обича да забавя ход, когато е със семейството и приятелите си. Тези моменти за него са изключително ценни и обича да им се посвещава. Но появи ли се конкретна цел, към която да се стреми, обува отново обувките за бягане.
"Когато сложа слушалките и изляза навън, се чувствам като прероден. Оставям всичко вкъщи. Забравям проблемите и след това на свежа глава каквото има го решавам. И от ментална гледна точка е страхотен начин за разпускане, вместо да пиеш хапчета например", посочва Георги.
Ето защо съветът му към всеки, изправен пред стреса и сложни проблеми, е да излезе и да потича малко, да покара колело, да се разходи. Съвет, който често дава на свои приятели.
Сега тече усилената му подготовка за маратона в Берлин през септември, за който не може да скрие вълнението си. Все пак това ще е първото му бягане в Европа, а някой ден се надява да има възможност да се включи в подобно събитие и в родната България.
Към тези, които са решили да тръгнат по стъпките му, Георги има следните препоръки: да не се отказват от целите си, да внимават с какво се хранят и по възможност при хубаво време да тичат навън.
Един приятел за подкрепа също никога не е излишен, особено когато до финала остават много километри.
