Павел Терзийски е от онези изпълнители, които те грабват мигновено и нямаш много време за излишни мисли. С елегантен замах дълбочината на гласа му те пренася на топло място, пълно с щастливи хора, облечени в летни дрехи.
За първи път изживях музиката му в един от студените зимни месеци преди няколко години, когато столицата не приличаше на нищо друго, освен на грамаден леден куб. Трудно излизам в тези дни, но този път някак се озовах в малко, уютно заведение в центъра, където от време на време се изявяваха различни изпълнители.
Същата вечер попаднах на Павел и неговите кавъри на известни боса нова песни, които пееше под съпровода на китариста Петър Георгиев.
Благодарение на гласа му и хубавата чаша червено вино, за миг успях да забравя за студа навън и животът стана някак по-ведър.
Това е най-яркият ми спомен за Павел, въпреки че след тази задочна среща с него, съм го слушала отново неведнъж. Мисля да го направя и днес на десетото юбилейно издание на A to JazZ - фестивалът, който за няколко дни превръща София в столица на джаза и събира на едно място хиляди хора в името на музиката.
На сцената Терзийски ще представи най-новия си проект, по който работят рамо до рамо с китариста, аранжор и композитор Александър Логозаров. Това е първият им албум Settlers - една смесица от всичко, което както самият Павел казва "харесва и на двамата" по отношение на музиката.
Успяваме да се срещнем с него преди изявата му на фестивала, въпреки че беше на косъм да се разминем. Избрахме прохладната зеленина на Южния парк, където си говорехме надълго и нашироко за страстта му към боса новата, електронната музика и творческия период по време на пандемията, родил не един, а цели два албума.
Като повечето подрастващи, притежаващи немирния дух на творческото търсене и себеизява, Павел проявява интерес към най-различни занимания - баскетбол, бейзбол, дори фотография.
Никое от тях обаче не го грабва истински и остава като част от минал вече живот.
Когато е на 13, музиката обаче заема по-специално място в ежедневието му, тъй като по това време брат му работи като диджей. Така покрай него Терзийски започва съвсем рано да бъде активен участник на транс партита и да се сблъсква все по-често с електронната музикална сцена.
"За един вокалист тя е чудесна експериментална платформа. В електронната музика вокалите не са на първо място. Това, във връзка с джаз музиката, създава едно търсене и желание да използвам гласа като инструмент, като ефект, като нещо повече и по-различно от класическата певческа роля - да пееш думи", разказва Павел.
След известно време на търсене и опити, той в крайна сметка намира призванието си - да се занимава с музика и решава да го последва. Казва, че може би го е направил малко късно, но учи пеене, включително и оперно, в продължение на 6 години и успява да се дипломира в Нов български университет.
До ден-днешен Павел не спира да се занимава с това изкуство. Създава музика за театър и дори през 2019 г. печели "Икар" за представлението "Дом за овце и сънища" на Здрава Каменова и Гергана Димитрова. Освен това прави авторските си произведения и участва в различни проекти в колаборация най-вече с музиканти от българската джаз сцена.
По време на изпълненията му често може да чуете тромпет, нищо, че тромпетистът сигурно ще липсва. Тогава се загледайте в Павел, който в този момент без усилие имитира с глас духовия инструмент, "свирейки" на микрофона в ръцете си.
Това е един от многото таланти на Терзийски, отличаващи го от всички останали изпълнители. Вдъхновението го спохожда спонтанно и използва всеки един момент да изтананика на телефона си внезапно появил се музикален мотив, за да не го забрави. Ако усети че някой от тях си заслужава, започва да го развива.
Както за повечето музиканти, периодът на пандемията и многото свободно време, което се отваря заради всички отпаднали участия, се оказва ползотворно и носи творчески заряд на певеца. Тогава създава втория си авторски албум - The Little Tailor.
"Беше много предизвикателен период за всички ни, но мисля, че точно те отключват и показват на човек много неща за самия него - слабости и силни страни", признава Павел.
Името не е случайно, защото всъщност Павел значи "малък", а Терзийски - "шивач", както е и преводът от английски. В него преобладава електронната музика - другата му страст, и решава да не чака, затова го издава веднага. След няколко седмици, на 6 август, предстои и първото му живо представяне на фестивала RADAR във Варна, където Павел ще излезе заедно с музикантите Михаил Йосифов, Димитър Горчаков и Санди Даниел.
По повод работата си по този албум, той казва - "То е като една торба с богатства, които искаш да покажеш на хората, да ги дадеш. В същото време трябва да се потрудиш, за да придобият форма. Това ми беше целта - да ги извадя от себе си".
Понякога е наистина трудно да спреш, признава Терзийски, тъй като винаги можеш да откриеш, че нещо друго е по-добро. Важно е обаче да си кажеш "стига", да се поздравиш за усилията и да продължиш напред - "Няма как да станеш в миг на око най-добрата си версия. Това са стъпки", категоричен е певецът.
В момента на второто затваряне и спиране на всякаква културна дейност през зимата, се заражда нова творческа посока за съвместния му проект с Александър Логозаров. Познават се от българската джаз сцена, тъй като от време на време работят заедно.
Всичко при тях естествено започва от музиката. Превръщат една от най-известните композиции на Дюк Елингтън - Get the A train в балада, което ги провокира да търсят още нестандартни решения. След като са одобрени от Национален фонд култура, двамата създават парчетата от албума само за три месеца и ето как Settlers се появява на бял свят.
Получават рамо от още няколко музиканти, сред които Васил Вутев, Стефан Горанов, Димитър Льолев, Арнау Гарофе.
"Идеята беше да се срещнем като творци, а не като джаз музиканти. "Ние не сме деца на джаза", както Александър беше казал. И правилно - аз не съм израстнал с джаз музиката, както много хора, които познавам. Нито той. Открили сме я по пътя. Така се е случило - естествено. В нашият албум има джаз, но и много други стилове", разказва за новия албум Павел.
С тези композиции Терзийски и Логозаров целят до хората да стигне следното послание - "че има светлина и надежда и докато си тук, имаш шанс да намериш онова, от което се нуждаеш".
Краят на разговора ни води отново към A to JazZ и Павел изразява искреното си вълнение от участието си в него.
"Вълнувам се, защото рядко имам възможността да излизам на такива големи сцени. Моите концерти са в по-интимна среда, което е много специално. Много сме щастливи, че сме поканени на юбилейното издание и се радвам, че най-накрая ще пея и на този фестивал", заключва с нескрита радост в гласа си певецът.
А ако още летният порив не ви е отвял на морето, елате на A to JazZ да чуете Павел и всички останали изпълнители. Най-много да ви стане приятно и да не ви се иска да свършва.
