Поне 2,2 милиарда души по света страдат от някаква форма на нарушено зрение - от леко недовиждане до пълна слепота, сочат данните на Световната здравна организация.
Икономическият ефект от последващата загуба на работоспособност е над 25 милиарда долара годишно в световен план, гласят още изчисленията на СЗО.
Но преди финансовото отражение на проблема стои чисто човешкото - да не можеш частично или напълно да се възползваш от едно от сетивата си води до порой от предизвикателства в личен план. И ако имаше начин отново да виждаш, кой не би се възползвал?
Като решение поне за част от хората с нарушено или загубено зрение се очертава все още прохождащата индустрия за т.нар. бионични очи.
Първото такова устройство датира още от 2009 г. Оттогава на пазара са се появили още няколко, а по разработването и усъвършенстването на технологията се работи по цял свят.
Повечето подобни устройства се състоят от три части. Едната е хирургически поставен имплант в ретината - слоят клетки в задната част на окото, която преобразува светлината в електрически импулси, които по оптичните нерви се пращат към мозъка.
Другата част е камера, монтирана върху очила, които пациентът носи. Тя праща безжично сигнали към чипа в ретината, той ги трансформира в импулси, а те от своя страна стимулират клетките в ретината да пращат сигнали по оптичния нерв към мозъка.
Третото е малък преносим компютър - например под формата на гривна, който контролира процеса и е свързан с очилата.
Няколко седмици след като се постави чипа, пациентите започват да "виждат" сигналите от устройството. След това трябва да минат през рехабилитация, която ги учи как да използват зрението си.
Подобни устройства помагат доста на хора, чието зрение е силно нарушено заради увредена ретина. Но не изцяло. На този етап те не осигуряват връщане на зрението - хората виждат светлини, сенки и форми.
С достатъчно упражнения могат да са в състояние и да се движат сами в стая или сред група хора и да различават правоъгълник от кръг. Засега технологията освен това дава възможност за черно-бяло зрение.
Компаниите, които я предлагат, са няколко, като засега най-разпространени са бионичните очи Argus II на американската компания Second Sight.
Техният продукт е поставен на около 350 души в света, а една от причините те да са толкова малко, е и високата на този етап цена - 150 000 долара, която малко хора могат да си позволят.
Това обаче е само началото. Още няколко компании са разработили свои бионични очи.
Австралийската Bionic Vision Technologies например се похвали преди седмици, че нейната система за бионично зрение е определена от американската Администрация за храните и лекарствата като "пробив".
Медицински технологии с това определение получават по-бързо разглеждане на документите за одобрение за пускане на пазара, тъй като се смята, че осигуряват далеч по-ефективно лечение от съществуващите.
Създателите на т.нар. Bionic Eye System твърдят, че тя осигурява функционално зрение за хора с т.нар. ретинит пигментоза - състояние на дегенерация на ретината, което приключва със слепота.
Системата е тествана на 4-ма пациенти в Австралия, които с помощта ѝ са започнали да разпознават близките си в кафене, да виждат кои столове са свободни и да идентифицират нещата около себе си - светофари, коли, хора, дървета.
Друга австралийска компания започва клинични проучвания върху хора на устройство, наречено "Phoenix 99", което работи по подобен начин. Френската Pixium Vision също има свой модели, които са подходящи за хора в напреднала възраст с дегенерация на макулата.
Опитите обаче не са само в посока по-добро функциониране на тези бионични очи. Second Sight, производителят на едно от тях, разработва и друг продукт - Orion, който обаче е в ранна фаза на клинични проучвания.
Това е мозъчен имплант, за който надеждите са да може да лекува почти всички форми на пълна слепота.
Друга технология се разработва от Технологичния институт в Харбин, Китай, и британския Университет в Нортумбрия. Тя е за устройства от изкуствени синапси, които да се използват в бионични ретини, роботи и протези.
При него чрез инжектиране на част от метала индиум в материал на име молибденов дисулфид може да се подобри електрическата пропускливост и да се намали енергийният разход на оптичните синапси, които се използват за направата на бионични очи. Технологията е тествана в електронна ретина и се оказва, че осигурява висока чувствителност към изображения.
"Напредъкът на технологиите променя напълно офталмологията", казва през БиБиСи д-р Дайян Хилал-Кампо, очен лекар от Ню Джърси. "Иновациите не просто направиха диагностиката по-лесна и прецизна, но подобриха и грижите за пациентите", допълва тя.
Според нея в следващите години биотехнологичните фирми ще откриват нови и нови начини за възвръщане на зрението на тези, които са го загубили.
Пред бионичните очи има още дълъг път, смята и оптометристът от Лондон Бавин Шах.
Той ги сравнява в дигиталните камери, които са изобретени през 1975 г., но е отнело десетилетия преди да станат широко достъпни.
"Смятам, че когато качеството на технологията достигне по-близо до зрението на здраво око, тази технология ще е много по-масова", казва той.
Дотогава има и други, макар и по-малки промени, които също подобряват живота на хората със силно нарушено зрение.
Например iPhone предлага гласови функции, които описват какво има на екрана - от това на какъв процент е батерията до това кой се обажда и на кое приложение човекът е сложил пръста си. Приложението Seeing AI на Microsoft пък използва камерата на смартфона, с която разпознава хора и обекти и ги описва на глас. То разчита и баркодове и казва какъв е продуктът, може да чете и ръкописни текстове.
Засега моментът, в който незрящите ще виждат с очите на хората с идеално зрение, е далеч. Но всяко ново, малко подобрение, е още един лъч от светлина или цвят за тях. Буквално.
