"Съществува много реална заплаха от бързо разрастваща се, крайно смъртоносна пандемия на респираторен патоген, която да причини смъртта на между 50 и 80 милиона души."
Това е една от основните констатации в доклада на Глобалния борд за мониторинг на подготвеността, независима група от експерти, събрани от Световната банка и Световната здравна организация, за да "осигурят възможно най-обективна оценка и препоръки" за предотвратяването на глобални пандемии.
И да, не звучи добре.
Те много обективно предупреждават, че рискът от глобална пандемия нараства. Следващата голяма глобална заразна епидемия, която ще ни сполети, може да се случи по естествен път, да бъде умишлено предизвикана или случайно допусната.
Въпреки че имаме нови ваксини и лекарства, до които предишните поколения не са имали достъп, също така имаме и еволюиране на опасните щамове - развой на събитията, който съвсем не работи в полза на човечеството.
Напредъкът на науката направи възможно конструирането или пресъздаването в лаборатории на предизвикващи заболявания микроорганизми, както и измъкването им от лаборатории, когато се случат експлозии или други инциденти.
Междувременно съществуващата стабилна международна инфраструктура на транспорт улеснява изключително много това да се разболееш в една държава и скоро след това да прелетиш океана и да я предадеш в друга. И то само след броени часове. Нарасналата урбанизация и ръстът на населението също утежняват разпространението на болестите.
Като допълнение към това са налице климатичните промени, които причиняват природни бедствия, натоварващи националните здравни системи и отслабващи способността им ефективно да реагират на епидемии.
Глобалното затопляне допълнително разширява хабитатите на комарите, което означава, че вероятно ще наблюдаваме повече пренасяни от комарите заболявания като зика, тропическа треска и жълта треска - включително и в САЩ и Европа.
Съчетанието от всички тези фактори прави света като цяло по-податлив на това, кото авторите на доклада наричат "глобални катастрофални биологични рискове".
И нещо повече - няма правителство по света, което да е готово да се справи с тях, поне не и към момента. За да се промени това, има нужда от реални действия.
Един от проблемите в случая е фактът, че на темата за пандемиите не се обръща достатъчно внимание, докато не станат факт, а често това е твърде късно. Темата за здравеопазването, както в България, така и на повечето места по света, си има своята сложност, дълбочина и локални проблеми, които така или иначе занимават правителствата. И внимание за предстоящите и още неслучили се проблеми рядко се обръща.
"Твърде дълго сме позволявали цикъл от паника и игнориране, когато става дума за пандемии: засилваме действията, когато има сериозна заплаха, след което бързо забравяме за тях, когато заплахата намалее" заявява докладът.
Оттам описват сегашния подход към темата като отлагане на ремонта на гигантска дупка на покрива за момента, в който започне да се излива дъждовна буря. В един обаче толкова свързан помежду си свят обаче подобен подход е почти самоубийствен.
Пандемиите представляват риск не само за здравето ни, но и за икономиката. Достатъчно е само да се замислим за щетите от минали пандемии. След епидемията от атипична пневмония (SARS) през 2003 г. загубите само за американската икономика бяха изчислени на над 40 млрд. долара. Еквивалентни и дори по-големи са загубите от разразяването на заразата от ебола, или от свински грип, които видяхме съответно през 2015 и 2009 г.
При една евеутуална пандемия от испански грип, подобна на тази от 1918 г., според доклада, има капацитета да докара смъртта на между 50 и 80 млн. души по света, разпространявайки се по всяка част от планетата само за 36 часа.
За да се избегне подобна ситуация, докладът отправя няколко препоръки - някои от тях научни, някои финансови, и някои социални. Ето петте главни предложения:
- Правителствата в различните държави да приемат опасността от пандемия като официална опасност за националната и глобална сигурност и съответно да вложат сериозни средства в превенцията на разпространението на зарази.
- Всички държави да разработят система за незабавно споделяне на генома на всякакви нови патогени.
- Програмите за обществено здраве да изграждат доверие сред местното население, така че то да е по-вероятно да спазва инструкциите им в случай на епидемия.
- Здравната администрация да включва жени в процеса на планиране и вземане на решения, особено доколкото мнозинството от хората, полагащи медицински грижи, са жени, и ангажирането им гарантира, че тези политики и интервенции ще бъдат приети.
- Дарителите да увеличат финансирането за най-бедните държави, за да преодолеят финансовите празноти в националните им планове за действие за здравна сигурност.
Резонността на някои от тези препоръки е очевидна, ако разгледаме скорошни и продължаващи епидемии.
Например една от причините, поради които ебола се оказа толкова трудна за овладяване в Демократична република Конго, е че има проблем с доверието: някои от хората нямат доверие на западни НПО или медицински работници и не са склонни да следват техните съвети. Дори имаше атаки срещу центрове за лечение на ебола и здравни работници.
Фрагментацията на доверието не е проблем само в държави като Демократична република Конго. САЩ и Европа също са изложени на риск.
Способността на социалните медии бързо да разпространяват невярна информация е друг източник на опасност: дали директивите на здравната администрация ще бъдат спазвани при криза? Ще бъдат ли те подкопани от дезинформация, разпространена от подведени провокатори, или от враждебна чужда сила?
Предотвратяването и преодоляването на епидемии изискват високи нива на политическа воля и мащабни разходи. Те обаче изискват и справяне със социални проблеми, които спъват подкрепата от местната общност. Активното изграждане на доверие сред хората може да ни помогне да предотвратим следващото бедствие.
